Определение № 217 от 29.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Ловеч, 28.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500143 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.248 от ГПК

Подадена е частна жалба № №1916/19.03.2024 г. от С. М. М. чрез адв.

Н. И. против определение №114/02.02.2024г. по гр.д. №947/23 г. на ЛРС, с което е отхвърлено искането и за присъждане на сумата 480 лева-адв. възнаграждение в полза на адв. И. и сумата 51.55 лева, в полза на С.М.д.такси. Обсъжда се значението на изявлението на ответникав писмения отговор. Изтъква се, че е налице необезсилен титул и е признато само , че има изтекла погасителна давност, което не е признание на иска. Посочва, че районният съд е разсъждавал неправилно върху значението на частичния иск.

, че има частичен иск В частната жалба се посочва практика на ВКС, на която жалбоподателят се позовава. Моли атакуваното разпореждане в атакуваната му част да бъде отменено и да бъде уважено искането.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното определение е връчено на жалбоподателя на 19.02.2024 г., а частната жалба е подадена на 14.02.2024 г. по ел.поща.

Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

С искова молба №1994/07.03.2022 г. е предявен иск от С. М. Г. против „ЕОС Матрикс“ЕООД-София с правно основание чл. 124 от ГПК – отрицателен установителен иск за признаване по отношение на ответника, че 1 не дължи сумата 1250 лева , част от главница от 9417.91 лева по издаден изпълнителен лист от 26.02.2009 г. по ч.гр.д. №365/2009 г. на РС-Ловеч.

Конкретизирано е, че със съдебни решения №581/05.12.2019 г. по гр.д.

№1801/19 г. на Ловешки районен съд и №285/03.11.2021 г. по гр.д. №755/2021 година са уважени частични искове също за сумите 1250 лева, като част от 9417.50 лева. Този факт е посочен и от ответника в писмения отговор, като са предявените предходни два частични иска за процесното вземане са уважени.

Приложено е гр.д. №394/2022 г. на ЛРС, в което с решение №543/30.12.2022 г. на ЛРС е уважен иск по чл. 124 от гПК- отрицателен установителен, че С.М. не дължи сумата 1250 лева-неизплатена част от цялата главница от 9417.91 лева по изпълнителен лист от 26.02.2009 г. и са присъдени разноски на М..

С писмен отговор №8283/07.09.2023 г. „ЕОС Матрикс“ЕООД -София е посочила, че искът е основателен ,поради изтекла погасителна давност.

Заявява, че не е дал повод за завеждане на иска с поведението и позовавайки се на съдебна практика на ВКС моли да не бъдат възлагани разноски.

Ловешки районен съд е произнесъл съдебно решение №466/25.10.2023 г. по гр.д. №947/2023 година, с което е признал за установено по отношение на„ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В. (заедно и поотделно), че С. М. М. с ЕГН ********** и с адрес: ****, представлявана от Адвокат Н. И. И. с ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване и съобщения: ****, като ищец в производството, не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД-СОФИЯ, сумата, възлизаща на 1 250,00 лева представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с Изпълнителен лист от 26.02.2009г. по частно гражданско дело № 365/2009 г. на Районен съд – Ловеч / PC Ловеч/ тъй като описаната сума е погасена по давност. Отврълена е пренецията за заплащане на съдебно-деловодни разноски в полза на С.М., като е посочено, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

Постановено е определение №114/02.02.2024г. по гр.д. №947/23 г. на ЛОС, с което е оставил без уважение молбата/наименована частна жалба/ вх.

№ 10422/03.11.2023г. от адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** (в лично качество и като процесуален представител на С. М. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: ****, приета като Молба по чл.248 ГПК с петитум: да се измени Решение № 466/25.10.2023т., постановено по гр.д.

2

947/2023г., 4-ти с-в, РС-Ловеч, като се отменят разноските, които С. М. е осъдена да заплати на „Еос Матрикс" ЕООД и да се допълни същото като осъди „Еос Матрикс" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на: Адв. Н. И. И. с ЕГН ********** сумата 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) и на С. М.

М. с ЕГН ********** - 51,55 лв. (петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки).

При въведените от ищеца твърдения за произнасяне по частичен иск по посочените дела предявяването на исковата молба по настоящата претенция, след уважаване на частичен иск за вземането е свързана със зачитане на силата на присъдено нещо. В настоящето производство ищецът не може да противопостави правопогасяващи или правоизключващи възражения по основание на вземането, тъй като исковата претенция се разглежда единствено за размера на непредявените суми до пълното вземането от 9417.91 лева. В такъв смисъл действително са мотивите на т. 2 от ТР №3/22.04.2019 г. по т.д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС „в случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация“ и в казуса те следва да се тълкуват в посочения по-горе смисъл, в т.ч. и в диспозитив.

В изложението на ответника по писмения отговор на

„ЕОС

Матрикс“ЕООД -София не е налице признание на иска, тъй като са наведени доводи относно основателност поради изтекла погасителна давност.

Независимо от посочените по-горе съображения по конкретно дело, следва да изясня, че като член на съдебния състав по ВЧГД №31/23 Г. на ЛОС съм имала повод да се произнеса по идентичен казус с определение №119/08.02.2023 г. на ЛОС,в който е прието, че съдебните разноски се дължат в производството по чл. 439 от ГПК от кредитора, който се е снабдил с изпълнителен лист. Макар и да не следва да се обсъждат в настоящия казус,поради характера на иска като частичен, намирам, че действията на ответника по снабдяване с изпълнителен лист и цедирането на дълга по 3 договор за цесия от 31.01.2018 г. дават повод на ищеца за защита с отрицателния установителен иск за признание, че сумите предмет на изпълнителното производство са недължими като погасени по давност. В случая няма данни дали изп.производство е прекратено поради перемпция,но този факт и дали са предприемани изпълнителни действия срещу ищеца не влияят на положителната процесуална предпоставка правен интерес. Тя се извежда от изпълнителния титул ,с който разполага ответника против ищеца и с възможността да образува изпълнително дело. Кредиторът разполагайки с изп.лист може да поиска прекратяване на предходно изпълнително дело и да образува ново при друг съдебен изпълнител. В този смисъл споделям актуалната съдебна практика- определение №3252/01.11.2023 г. на ВКС по ч.гр.д №3618/2023 г. на ВКС, определение № 320/20.07.2022г. по ч.т.д. № 1122/2022 на ВКС и определение № 50413/05.10.2022г. по ч.т.д. № 2100/2022г. на ВКС. Намирам, че снабдяването на кредитора с изпълнителен лист е свързано с реализиране на втората фаза на развитие на производството след съдебната,т.е. изпълнителната. Снабдяването с изпълнителен титул на кредитора му дава възможност във всеки един момент да премине към удовлетворяване на вземането като инициира образуването на изпълнително производство. По настоящето дело значение имат данните относно изп.производство по изпълнителен лист от 26.02.2009 г. по ч.гр.д. №365/2009 г. на ЛРС към момента на произнасяне по решението, по което е създадена силата на присъдено нещо.

Що се отнася до процесуалното поведение на ищеца, то е неотносимо към хипотезата на чл. 78,ал.2 от ГПК. В този аспект значими са действията – извънсъдебни и съдебни на ответника в производството и към времето, по което е предявен първоначалния частичен иск и те следва да бъдат обсъждани. По- горе беше посочено, че ответникът, както до завеждане на иска, така и в хода на процеса не е направил с извършваните действия и изявления признание на иска, а формално е декларирал такова, предвид освобождаване от заплащане на разноските по делото.

Независимо от изложените съждения относно процесуалното поведение на страните , съдът намира, че искането за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение от 480 лева следва да бъде оставено без уважение. С. М. не е упълномощила за проц.представителство адв. И. надлежно по гр.д. №947/2023 г. на ЛРС. Касае се до процесуален 4 пропуск, който не може да бъде саниран в настоящето производство.

Производството по гр.д. №947/2023 г. на ЛРС е приключило, съдебният акт по главният иск не е атакуван и е влязъл в сила. Процесът се е развивал без представителна власт , учредена за адв. Н. И.. По делото е представено пълномощно от С. М. с дата 12.05.2.023 г., с което упълномощава друг адвокат за представителство към друг ответник. В приложеното на л. 8 по гр.д. №947/2023 г. на ЛРС пълномощно е вписан като упълномощен адвокатадв. К. И. Б. и са посочени права да представлява упълномощителя пред Ловешки районен съд при подаване на искова молба срещу „Обединена Българска банка“АД-София.Същевременно в договора за правна защита и съдействие от 17.05.2023 г. С.М. е договорила оказване на правна консултация и съдействие пред Ловешки районен съд при подаване на искова молба, проц.представителство с адв. Н. И. И. срещу „Обединена българска банка“ при предоставяне на безплатни услуги от адвоката при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Следователно адв. Н. И. не имал учредено процесуално представителство по делото, както предвид липсата на пълномощно, така и съобразно посочването на друг ответника по делото, а не „ЕОС матрикс“ЕООД-София.

Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноски за присъждане на сумата 51.55 лева е основателно и следва да бъде уважено.От разписка №0200019097557910 /28.06.2023 г. е видно, че С.М. е внесла сумата 51.55 лева-държавна такса за искова молба против „ЕОС матрикс“ЕООД.

Предвид изхода от спора и уважаване на главния иск, ответникът дължи на С.М. сумата 51.55 лева-държавна такса.

Предвид на изложеното обжалваното определение №114/02.02.2024г. по гр.д. №947/23 г. на ЛРС следва да бъде отменено като незаконосъобразно и съдебно решение №19/16.01.2023 г. по гр.д. №854/2022 г. на ЛРС бъде изменено, в частта за разноските като „ЕОС Матрикс“ЕООД -София бъде осъдена да заплати на С. М. М. сумата 51.55 лева-д. такса за първа инстанция.

Атакуваният съдебен акт в частта досежно адв. възнаграждение от 480 лева на адв. И. , макар и при други мотиви следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение №114/02.02.2024г. по гр.д. №947/23 г. на ЛРС в частта ,в която е отхвърлено искането по молба/наименована ч.жалба/ вх. № 10422/03.11.2023г. от адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** в лично качество „ЕОС Матрикс“ЕООД -София бъде осъдено да заплати на С. М. М. сумата 51.55 лева-д. такса за първа инстанция и вместо него постанови:

ИЗМЕНЯ , на основание чл. 248 от ГПК,съдебно решение №19/16.01.2023 г. по гр.д. №854/2022 г. на ЛРС, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В. (заедно и поотделно) да заплати на С. М. М., ЕГН ********** и с адрес: **** съдебно-деловодни разноски за първа инстанция в размер на 51.55 лева – платена държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, определение

№114/02.02.2024г. по гр.д. №947/23 г. на ЛРС, в останалата атакувана част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.