Определение № 345 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. София, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20241000600379 по описа за 2024 година Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивна частна жалба от адв.М. Х., защитник на подсъдимия М. Г., срещу протоколно определение постановено на 07.03.2024г. в разпоредително заседание по НОХД№265/23г. по описа на Окръжен съд Монтана. С определението съдът не е констатирал допуснати отстраними процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия и пострадалите и насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че липсата на посочване на всички факти съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение водела до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК. Обвинителния акт страдал от съществени пороци, тъй като държавният обвинител не бил очертал с нужната прецизност обективните и субективни елементи, осъществяващи съставомерните белези на бланкетните норми по чл 343 и чл 342 НК. От обвинителния акт не ставало ясно кое конкретно нарушение на правилата на ЗДвП, което да е допуснато умишлено, се намира в пряка причинно следствена връзка настъпилия вредоносен резултат — дали това по чл.21 , ал.

1 или това по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Иска се отмяна на определението и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки 1 наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното определение от 07.03.2024г. в разпоредително заседание по НОХД№265/23г. по описа на Окръжен съд Монтана , съдът не е констатирал допуснати отстраними процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия и пострадалите и насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото. Възраженията направени в частната жалба срещу законосъобразността на определението са били изложени и пред първоинстанционния съд, който в разпоредителното заседание им е дал законосъобразен отговор. Въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че твърденията на защитника за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт са неоснователни. В жалбите са цитирани извадки от различни страници в обвинителния акт, въз основа на които се твърди, че обвиненията са неразбираеми. Основното оплакване е за непосочване от прокуратурата на фактически действия с които са осъществени изпълнителните деяния и липса на пълно описание на всички елементи на деянието в обстоятелствената и в диспозитивната част на обвинителния акт, както и „липсата на фактически твърдения относно субективните измерения“ на нарушенията на разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП . Правилно първоинстанционният съд е счел, че, обвинителния акт не съдържа неясноти, които да ограничават правото на защита на подс.Г.. Преценката за това съответства ли обвинителния акт на изискванията на чл.246 от НПК следва да се извърши като се съобрази цялото му съдържание, а не отделни негови части. Начина по който се изготвя обстоятелствената част зависи изцяло от преценката на прокурора. От значение е, без оглед на използваните стилистични похвати, в нея да се съдържа достатъчен обем фактически твърдения, очертаващи по недвусмислен начин фактическото обвинение. Неоснователно е твърдението на защитника, че начина на изготвяне на обвинителния акт „засяга правото на защита на обвиняемят до степен на невъзможност същото да бъде ефективно упражнено“.

Обективните и субективни признаци от състава на престъплението са посочени разбираемо в обстоятелствената и в заключителната части на акта, включително субективното отношение което подсъдимият е изразил според прокурора към деянието. Несъобразяването със съдържанието на обвинителния акт и проявения недопустим формализъм, на фона на незаконосъобразното обсъждане на въпроси, излизащи извън рамките на очертаните такива в чл.248, ал.1 от НПК, са довели до излагането на неоснователни твърдения в частната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед на това въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение като законосъобразно следва да се потвърди. Делото следва да се върне на 2 първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение постановено на 07.03.2024г. в разпоредително заседание по НОХД№265/23г. по описа на Окръжен съд Монтана.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за продължаване на процесуалните действия за разглеждането му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3