Решение № 13 от 27.03.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20251880200140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от П. Г. Г. от гр. Н., ул. „...“ № , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 25-0353-000096 от 27.05.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, както и по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

В жалбата, както и в открито съдебно заседание, защитникът твърди, че наказателното постановление (НП) е издадено при неизяснена фактическа обстановка, същото противоречи на материалноправните разпоредби и в производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна от съда.

От своя страна административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и 1 доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 03.07.2021 г., около 18,18 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Камаз“, без регистрационни табели, жълт на цвят, с посока на движение от път II-16 към с. Батулия. Разпитаните от съда свидетели – очевидци, полицейските служители К. Д. и В. Т., спрели водача за проверка и установили, че превозното средство не е регистрирано, а Г. не представил при поискване свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), подписан от актосъставителя, нарушителя и свидетеля при установяване на нарушението. П. Г. се запознал със съдържанието на акта и заявил, че няма възражения. Уведомен е за правото да направи допълнителни обяснения или възражения, което е удостоверено с подписа му. На 30.07.2024 г. е прекратено с прокурорско постановление досъдебното производство за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс. На 27.05.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което изцяло е възпроизведена фактическата обстановка описана в АУАН.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като те не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства и изцяло кореспондират с тях. Въз основа на тях, както и на другите събрани доказателства, по делото безспорно се установи, че 03.07.2021 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. е от обективна страна е налице състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което се предвиждат кумулативно предвидените наказания по 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Налице е и субективната страна, тъй автомобилът е бил без номера, което е видно и от водача. Наложените административни наказания са предвидените за това нарушение, като не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В случая следва да се вземе предвид, че нарушението се характеризира с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Същото се отнася и за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като водачът е бил напълно наясно, че не носи в себе си свидетелството за управление и контролния талон към него.

Независимо от така изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като от извършване на нарушенията е изтекъл срок, който надвишава законоустановения срок за реализиране от страна на държавата на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Нарушенията са извършени на 03.07.2021 г. и на 03.01.2026 г. е изтекъл срока по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София следва да бъде осъдена да 2 заплати на въззивната страна сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 1000 лева (511,29 евро).

От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява разноските до размер от 255,65 евро, който приема за съответен на извършеното от защитника. Така мотивиран и на основание чл.

63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 25-0353-000096 от 27.05.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, с което на П. Г. Г. от гр. Н., ул. „...“ № , ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, както и по чл.

183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71, ЕИК 129009945, представлявана от директора, да заплати на П. Г. Г. от гр.

Н., ул. „...“ № , ЕГН **********, сумата от 255,65 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

Прекратява административнонаказателното изтекла абсолютна погасителна давност. производство поради

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3