Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6123 от 05.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46005/2023
Вид
Решение № 6123
Подписан
05.04.2024
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6123 гр. С., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110146005 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, чрез адв. С., срещу А. В. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, чл.

10а, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 424,35 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит SO № ********** г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на дълга, 189,75 лв. – договорна лихва по погасителна вноска с падеж 24.09.2022 г., 42,97 лв. – лихва за забава, начислена върху главницата за периода 25.09.2022 г. – 28.03.2023 г., както и 5 лв. – такса за експресно разглеждане на документи (след оттегляне по реда на чл. 232 ГПК на предявените искове за част от първоначално претендираните размери), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2023г. по ч.гр.д. № 16675/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил с ответника индивидуален договор за потребителски кредит SO № ********** г., във формата на електронен документ, чрез регистрация в уебсайт с електронен адрес: www.*******.bg, като ответникът, в качеството му на кредитополучател, го подписал чрез въвеждане в платформата на кредитодателя на персонален идентификационен шестцифрен 1 код, с цел потвърждаване на желанието му за сключване на договора и имащ значението на саморъчен подпис. По силата на сключения договор, в полза на ответника била предоставена в заем сума в размер на 2300 лв., която последният се задължил да върне до 24.09.2022 г., чрез изплащането на една погасителна вноска, ведно с дължимата договорна лихва и такса експресно разглеждане, като общата стойност на дълга му възлизала на 3639,75 лв. Ищецът твърди, че дължимата договорна лихва била в размер на 189,75 лв., начислена за целия период на договора, като същата станала изискуема, считано от 24.09.2022 г. Сочи, че кредитополучателят избрал да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявлението му за предоставяне на потребителски кредит в срок до петнадесет минути, като се е съгласил да заплати съответната такса, която била начислена еднократно към погасителната вноска и била в размер на 44 лв. Предвид обстоятелството, че падежът на процесните вземания настъпил на 24.09.2022 г. и ответникът изпаднал в забава, за ищеца били налице основания за начисляването на мораторна лихва върху стойността на заемната сума, в размер на 42,97 лв., дължима за периода 25.09.2022 г. – 28.03.2023 г. По отношение на процесните вземания в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16675/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в, срещу която ответникът възразил. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответникът дължи в полза на дружеството-ищец сумата от 424,35 лв., представляваща главница по сключения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на дълга, 189,75 лв. – договорна лихва по погасителна вноска с падеж 24.09.2022 г., 42,97 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 25.09.2022 г. – 28.03.2023 г., както и 5 лв. – такса за експресно разглеждане на документи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че процесният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията за яснота, пълнота и прозрачност. Навежда доводи за неспазването на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно определянето на възнаградителната лихва и ГПР по кредита. Сочи, че клаузата по чл. 1 от договора относно услугата за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на потребителски кредит, за която се дължала такса в размер на 1150 лв., е нищожна, по аргумент на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Отбелязва нищожността на клаузата и поради противоречието й с добрите нрави. Навежда доводи за незаконосъобразност и на клаузата по чл. 8 от процесния договор, съгласно която била предвидена възможност за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит след първоначално определения падеж, срещу задължението за заплащане на такса, изчислена съгласно тарифата на дружеството - кредитодател. Твърди, че към договора били подписани и три анекса от 26.09.2022 г., датаг. и 09.12.2022 г., по силата на които срокът на договора бил удължен, за което обстоятелство в полза на дружеството била заплатена такса на обща стойност 1875,65 лв. Счита, че посочената сума следва да бъде приспадната от размера на дължимата главница по договора. Поддържа, че клаузите по договора не са били индивидуално уговорени, както и че не е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието им. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. При 2 условията на евентуалност поддържа, че част от главницата в размер на 1875,65 лв. е погА.а, тъй като извършеното плащане в полза на дружество било основано на нищожна клауза. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. индивидуален договор за потребителски кредит SO номер от 11.07.2022 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр, се установява, че на 11.07.2022 г. между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, като кредитoдател, и А. В. Д., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сума в размер на 2300 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: една на брой погасителна вноска, със срок на кредита – 75 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,15 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 47,08 % и общ размер на всички плащания – 3639,75 лв. Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че преди подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, което обстоятелство било декларирано изрично в попълненото заявление чрез средство за комуникация от разстояние.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че услугата за експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит е изцяло извършена и предоставена от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, за което кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 1150 лв.

В съдържанието на т. 4.3., в част III „Разходи по кредита“, от представения по делото Стандартен европейски формуляр е посочено, че такса за закупуване на допълнителна услуга „Експресно разглеждане на Заявлението за кредит“ е приложима само, когато услугата е поискана от кредитополучателя и е предоставена от кредитодателя. В договора е обективиран и погасителният план на вземанията по кредита, от който се установява, че в полза на дружеството се дължат следните суми: главница – 2300 лв.; възнаградителна лихва - 189,75 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 1150 лв., като посочените задължения са изискуеми, считано от датата на падежа – 24.09.2022 г.

Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане от ******* г., удостоверяващо извършено плащане на заемната сума по договора в полза на кредитополучателя А. В. Д..

В чл. 8 от договора е уговорено, че кредитодателят предоставя допълнителна услуга на кредитополучателя, даваща му възможност за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит 30, 45, 60 или 75 календарни дни след първоначално определения срок 3

/падеж/, срещу задължението на кредитополучателя да заплати такса за удължаване на срока съгласно Тарифата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД , най – късно на новата падежна дата на задължението по индивидуалния договор.

С отговора на исковата молба е представен по делото Анекс № 1 от ДАТАг. към индивидуален договор за потребителски кредит SO № НОМЕР г., по силата на който между страните е била постигната уговорка, че падежът на задължението по договора се изменя на дата – 08.11.2022 г., като се удължава с 45 дни, срещу поетото от страна на кредитополучателя задължение за заплащане на такса за удължаване на срока, в размер на 803,85 лв., определена съобразна тарифата на дружеството. Приложено е и платежно нареждане от 26.09.2022 г. за заплащането от ответника на сумата от 803,85 лв. в полза на дружество. Представен е и Анекс № 2 от дата г. към индивидуален договор за потребителски кредит S O № НОМЕР г., по силата на който е уговорено, че падежът на задълженията по договора се удължава с 30 дни, тоест настъпва на 08.12.2022 г., както и че кредитополучателят дължи заплащането на такса за предоставяне на посочената услуга, в размер на 535,90 лв. Приложено е и платежно нареждане от дата г. за заплащането от ответника на сумата от 595,90 лв. в полза на дружеството. Представен е и Анекс № 3 от 09.12.2022 г. към индивидуален договор за потребителски кредит SO № ********** г., по силата на който е уговорено, че падежът на задълженията по договора се удължава с 30 дни, тоест настъпва на 07.01.2023 г., както и че кредитополучателят дължи заплащането на такса за предоставяне на посочената услуга, в размер на 535,90 лв. Приложено е и платежно нареждане от 09.12.2022 г. за заплащането от ответника на сумата от 803,85 лв. в полза на дружеството.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по кредита, в размер на 2300 лв., изплатена по банков път на ******* г. Вещото лице е посочило, че извършените от ответника плащания по процесния договор, в т.ч. за продължаване срока на договора, са в общ размер от 2203,60 лв., с оглед постъпили към дружеството плащания от 26.09.2022 г., дата г. и от 09.12.2022 г. От данните в експертизата е видно, че след извършените при дружеството осчетоводявания, непогА.ите задължения по договора били следните: 424,35 лв. – главница; възнаградителна лихва – 189,75 лв. и такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 1150 лв. Отразено е от вещото лице също така, че платената от ответника сума в размер на 2203,60 лв. би била достатъчна за погасяване на главница в размер на 2203,60 лв. В заключението си вещото лице е посочило, че в случай че при определяне размера на ГПР по процесния договор за кредит бъде взета предвид и таксата за експресно разглеждане на заявлението за предоставяне на кредит, в размер на 1150 лв., то същият ще бъде на стойност 279,60 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, 4 ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 10а, ал. 1 ЗПК и 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на предявените искове е обусловена от установяването на валидно сключен договор за потребителски кредит между страните, липсата на изпълнение на договорните задължения от страна на ответника, който се е задължил да върне заемната сума на уговорения падеж, ведно с уговорена възнаградителна лихва в търсения размер и претендираната такса за експресно разглеждане, както и настъпил падеж на процесните вземания.