Решение № 11528 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11528 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110119085 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 456 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Образувано е по искова молба на М. К. Б., с ЕГН: ********** и Г. К. Б., с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител И. В. Ц., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния им представител – адв. Р. П., срещу Застрахователна компания „Уника живот“ АД, с ЕИК: 831626729, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 2212.92 лева /или общо за двамата ищци 4425.84 лева/ главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по групов застрахователен договор № 819000190006, пакет „Злополука“, сключен за лицето К. Г. Б. с оглед договор за потребителски кредит № 15040609224475145/08.04.2015 г., като сумата е формирана от заплатени от ищците месечни вноски за м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м. 12, 2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г. и м.04.2022 г. – всяка в размер на 553.23 лева – съгласно договор за потребителски кредит № 15040609224475145/08.04.2015 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и наследодателя на ищците лицето К. Г. Б., починал на 04.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 08.04.2015 г. лицето К. Г. Б. като кредитополучател, сключил с дружеството „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като кредитодател договор за потребителски кредит

№

1

15040609224475145/08.04.2015 г. – за сумата от общо 36 655.45 лева с последна падежна дата 20.04.2022 г. – платим на 84 месечни вноски по 553.23 лева всяка съгласно погасителен план.

Твърди се също така, че във връзка с посочения договор за кредит К. Г.

Б. бил включен в групова застраховка – групов застрахователен договор № 819000190006, пакет „Злополука“ – между банката и ответното дружество ЗК „Уника живот“ АД – като застраховката била в полза на банката за срока на договора за кредит и покривала рискове, водещи до невъзможност за погасяване на кредита.

На следващо място в исковата молба се посочва, че на 04.06.2021 г. лицето К. Г. Б. починал като оставил за свои наследници двете си деца – ищците по делото. В тази връзка и тяхната майка и законен представител И.

В. Ц. своевременно уведомила застрахователя за настъпилото събитие – като представила и необходимата медицинска документация. От ответника обаче последвал отказ да заплати задълженията на починалия по кредита с аргумент, че причината за смъртта на К. Г. Б. не била покрит риск по застраховката.

Поради това и ищците чрез своята майка и законен представител заплатили месечните вноски по кредита от м.06.2021 г. до м.04.2022 г. – по 553.23 лева всяка.

Уточняват, че за три от тези вноски – за м.09.2021 г., м. 10.2021 г. и м.

11.2021 г. между същите страни било образувано гр.д. № 29 313/2022 г. на СРС, 72-ри състав. Последното приключило с Решение № 3253/01.03.2023 г.

/влязло в сила/, с което ответникът застраховател бил осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 827.85 лева. Поради това в настоящото дело се предявяват претенции за заплащане на сумата от общо 4425.84 лева – по 553.23 лева за месеците м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м. 12, 2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г. и м.04.2022 г. Посочената сума се дължала по равно на двамата ищци или по 2212.92 лева предвид наследствените им права. Обръща се внимание, че предходното Решение № 3253/01.03.2023 г. по гр.д. № 29 313/2022 г. на СРС формирало сила на пресъдено нещо относно задължението на застрахователя да заплати дължимото от него по силата на застрахователния договор.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит № 15040609224475145/08.04.2015 г. с погасителен план към него, застрахователен сертификат, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, уведомление за настъпило застрахователно събитие и отказ, платежни нареждания, Решение № 3253/01.03.2023 г. по гр.д.

№ 29 313/2022 г. на СРС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер. В тази връзка на първо място се признава, че действително К. Г. Б. бил застрахован за пакет „Злополука“ при дружеството във връзка с процесния договор за кредит. Не се оспорва и че К. Г. Б. е 2 починал, а ищците са негови наследници. Липсва спор и че последните са заплатили задълженията на баща си по договора за кредит. Излагат се подробни доводи обаче че смъртта та К. Г. Б. настъпила вследствие на причини, които не били покрит риск по застраховката. В тази връзка се поддържа, че лицето починало от заболяване, а не от злополука като К. Г. Б. сам с поведението си станал причина за фаталния изход. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Не се оспорва, че Решение № 3253/01.03.2023 г. по гр.д. № 29 313/2022 г. на СРС не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

По делото е изслушана и приета съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ с вх. № 86770/15.03.2024 г./.

В проведеното на 21.05.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищците изразява становище за уважаване на иска. Представя списък на разноските.

Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на иска като поддържа, че наследодателят на ищците е допринесъл в съществена степен за настъпване на фаталния резултат. Също претендира разноски.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства

/ договор за потребителски кредит

№

15040609224475145/08.04.2015 г. с погасителен план към него/ се установява, че на 08.04.2015 г. К. Г. Б. като кредитополучател, сключил с дружеството „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като кредитодател договор за потребителски кредит № 15040609224475145/08.04.2015 г. – за сумата от общо 36 655.45 лева при последна падежна дата 20.04.2022 г. – платим на 84 месечни вноски по 553.23 лева всяка съгласно погасителен план.

Липсва спор и че във връзка с посочения договор за кредит К. Г. Б. бил включен от банката в групов застрахователен договор № 819000190006, пакет „Злополука“, сключен между банката и ответното дружество ЗК „Уника живот“ АД – като при настъпване на съответни покрити рискове застрахователят следвало да заплати на банката задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

Видно от приложения по делото застрахователен сертификат /л. 16/ пакет „Злополука“, за който е бил застрахован К. Г. Б. покрива задължението на застрахования по договора за кредит в случай на смърт или трайна загуба на работоспособност над 50%, причинени от злополука в срока на застраховката. Застраховката не покрива смърт/ трайна загуба на работоспособност над 50%, настъпили от самоубийство/опит за такова, самопричиняване на увреждания от застрахования, употреба на наркотици, алкохол, война, стачки, граждански вълнения и бунтове, радиоактивни аварии, участие в незаконъобразни действия, изпълнение на смъртна присъда, управление на МПС без документи и практикуване на опасни спортове.

3

На следващо място липсва спор /а и от удостоверение за наследници и препис извлечение от акт за смърт се установява/ и че К. Г. Б. е починал на 04.06.2021 г. – като оставил за свои наследници двете си деца – ищците М. К.

Б., с ЕГН: ********** и Г. К. Б., с ЕГН: **********.

Страните не спорят и че след смъртта на К. Г. Б. лицето И. В. Ц. като майка и законен представител на ищците уведомила ответника за смъртта на застрахованото лице – на 05.07.2021 г. – като представила и медицинска документация. Ответникът обаче отказал да заплати задълженията по процесния кредит на починалия с аргумента, че смъртта на К. Г. Б. е настъпила от заболяване, а не от злополука – което не било покрит риск от застрахователен пакет „Злополука“.

Предвид постановения отказ видно от приложени към исковата молба платежни нареждания /които не се оспорват от ответното дружество/ ищците М. К. Б. и Г. К. Б., заплатили чрез своята майка и законен представител задължения на баща си по процесния договор за кредит – за м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м. 12, 2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022, м. 03.2022 г. и м.04.2022 г. – всяка вноска в размер на 553.23 лева или общо 4425.84 лева.

На последно място по делото е изготвена съдебно медицинска експертиза.

Видно от заключението по същата в съобщението за смърт № 65 от 04.06.2021 на Кристиян Г. Б., изготвено без аутопсия на трупа – причината за смъртта е спиране на сърцето – асистолия, сепсис, сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, остър дихателен дистрес синдром; остра бъбречна недостатъчност, хиповолемичен шок – т.е. вследствие на заболяване.

След аутопсията обаче в изготвения аутопсионен протокол е установена патологоанатомична диагноза – състояние след липосукция: масивен подкожен хематом, мастна емболия.

Предвид тези данни вещото лице сочи, че причината за смъртта на лицето Кристиян Г. Б., е мастна емболия /генерализирана, масивна/ на жизнено важни вътрешни органи /бял дроб, сърце, мозък, бъбреци, черен дроб/, което представлява навлизане и запушване на средните и малки артерии и вени на цитираните органи от мастни емболи /мастни „запушалки”/, които произлизат от подготвената за премахване /изсмукване/ втечнена мастна тъкан на корема и бедрата на пострадалия след козметична манипулация липосукция / „изсмукване” на подкожна мастна тъкан/.

Запушването на кръвоносните съдове /артерии, вени/ на цитираните жизненоважни органи води като следствие на емболията, до прекратяване /спиране/ на тяхната функция и смърт на пострадалия, което се формулира в диагнозата като „поли/много/- органна недостатъчност”.

Вещото лице разяснява, че липосукцията е пластична операция при която се изсмукват мазнини от различни области на човешкото тяло, но не е метод за отслабване, т.е. не е метод за лечение на заболяването „затлъстяване”, а е козметична хирургична операция за добиване на поизящни форми. Както при всяка хирургична операция по време на първоначалния преглед се уточняват придружаващи и минали заболявания, а 4 пациентът се запознава с възможни усложнения. В случая при К. Г. Б. при изпълнение на процедурата мастни емболи са навлезнали в системното кръвообращение и чрез него — във вътрешните органи на пострадалия като по този начин възниква мастна емболия на засегнатите вътрешни органи, която представлява тежко усложнение на липосукцията.

Поради това вещото лице поддържа, че смъртта е настъпила не от заболяване, а от медицински нещастен случай след проведена в лечебно заведение козметична манипулация.

Уточнява се, че при аутопсията, не е установен сепсис, а масивна /генерализирана/ мастна емболия, развила се след липосукцията /, което категорично отхвърля „заболяване” като причина за смъртта на Б.. Както в съобщението за смърт не са вписани, така и при аутопсията на трупа не са установени придружаващи болести.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че липосукцията не е лечение на заболяването „затлъстяване“, но може да облекчи състоянието на страдащо от същото лице.

Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира, че експертизата следва да бъде кредитирана.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание по чл. 456, ал. 1 от КЗ . Посочената разпоредба гласи, че когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. В случая застраховката е „Злополука“, но разпоредбата следва да намери приложение по аналогия.