Решение № 87 от 20.03.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 94/2022
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 20.03.2024
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал.1 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 487, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Варна, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000094 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на ЗД „ЕВРОИНС“ АД - гр. София, ЕИК 121265113 , подадена чрез юрисконсулт Й. С., срещу решение № 29/12.11.2021г., постановено по т. д. № 30/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Р. К. М. от гр. Разград, сумата 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, и сумата 24 015.39 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които вреди са настъпили в резултат на ПТП от 15.10.2020 г., на път II-49 км 0+422, с управляван от Б Р Х. микробус “Фолксваген ЛТ35“, рег. № ХХ ХХІХХ ХХ, в който, на предна дясна седалка е пътувала ищцата, предизвикано от Н Ш Н при управление на автобус “Бова Ф12“, рег. № Х ХХ І ХХ, застрахован при ответното дружество ЗД “Евроинс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 02.04.2021 г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излагат се подробни аргументи за липсата на противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпване на ПТП, респ. за 1 оборване на презумпцията на 45, ал. 2 от ЗЗД, като се настоява, че единствено виновен за произшествието е другият участник в ПТП, а именно водачът на микробус “Фолксваген ЛТ35“, рег. № ХХ ХХІХХ ХХ, в който е пътувала ищцата. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата Р. К.
М., представлявана по пълномощие от адв. Г. Х. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробни доводи и съображения.
След образуване на въззивното производство, с разпореждания № 268/01.03.2022г. и № 436/31.03.2022г. е изискана информация от ОД на МВР– гр. Търговище за движението на тяхно ДП № 774/2020г., по преписка вх. № 1225/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Търговище, както и преписи от следните документи: 1./ обвинителен акт, внесен в ОС– Търговище на 06.08.2021г. против обвиняемия Н Ш Н от с. Раковски, Област Разград, 2./ Постановление от 22.10.2021г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище за прекратяване на производството, на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 във вр. чл. 24, т. 1 от НПК, и 3./ определение № 160/2021г. по ЧНД № 269/2021г. по описа на ОС – Търговище.
От отговора на ОД на МВР – гр. Търговище с вх. № 1714/17.03.2022г., както и от изисканите документи, постъпили с писмо вх. № 2481/15.04.2022г., е установено, че във връзка с процесното пътно– транспортно произшествие, е образувано досъдебно производство / ДП/ № 774/2020г., по преписка вх. № 1225/2020г. на Окръжна прокуратура – Търговище, по което ДП е привлечен като обвиняем именно застрахованият при ответното дружество водач Н Ш Н от с. Раковски, Област Разград, с обвинителен акт, внесен в Окръжен съд– Търговище на 06.08.2021г., за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б.
"б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК , което от обективна страна включва и причиняване на четири средни телесни повреди на въззиваемата Р. К. М..
С определение № 269/20.04.2022г. производството по настоящото в.т. д. № 94/2022г. по описа на ВнАпС е било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, до окончателно приключване на наказателното производство по ДП № 774/2020г. от ОД на МВР – гр. Търговище, преписка вх. № 1225/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Търговище, с влязло в сила постановление за прекратяване на производството или с влязла в сила присъда срещу Н Ш Н, застрахован при ответника ЗД „Евроинс“ АД – гр.
София по застраховка „ГО на автомобилистите
Спряното производство е възобновено с определение №
342/09.05.2023г., тъй като съгласно постъпила в изпълнение на разпореждане № 606/13.04.2023г., справка вх. № 3182827.04.2023г. от ОД на МВР – гр.
2
Търговище, за движението на ДП № 774/2020г., в хода на предявяване на разследването, на 25.03.2023г., обвиняемия Н Ш Н е починал.
След възобновяване на производството застрахователят признава, че ищцата е претърпяла от процесното ПТП имуществени вреди, които оценява в размер на 150 000лв., и имуществени вреди в размер на исковата претенция от 24 015.39 лв., но продължава да поддържа становището, че вина за настъпване на ПТП има другият участник в ПТП, а именно Б Р Х., който е управлявал МПС марка „Фолксваген“, също застрахован за „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗД „Евроинс“ АД – гр. София.
Представени са писмени доказателства за заплащане на признатите парични задължения общо в размер на сумата 174 015.39 лв. по посочената в исковата молба банкова сметка на ищцата Р. К. М., с два броя платежни нареждания за сумите от по 50 000 лв., с вписано в документа основание за плащането- „гр. д. № 30/2021г. част. плащане“, и едно платежно нареждане за сумата 74 015.39лв. с основание- „гр. д. № 30/2021г. – оконч. плащане.
Становището на процесуалният представител на въззиваемата във връзка с осъществените плащания след образуване на въззивното производство, е, че те не погасяват процесните задължения, тъй като не са платени по застраховката на лицето, посочено в исковата молба като виновно за настъпване на ПТП, а по застраховката на другия участник в ПТП- Б Р Х., управлявал л. а. марка „Фолксваген“.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Р. К. М. срещу ЗД „Евроинс“ АД - гр. София, за присъждане на сумата 200 000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, настъпили в резултат на ПТП от 15.10.2020 г., на път II-49 км 0+422, с управляван от Б Р Х. микробус “Фолксваген ЛТ35“, рег. № ХХ ХХІХХ ХХ, в който, на предна дясна седалка е пътувала ищцата, предизвикано от Н Ш Н при управление на автобус “Бова Ф12“ с ДК № Х ХХ І ХХ, застрахован при ответното дружество ЗД “Евроинс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, и сумата 24 015.39 лв. за обезщетяване на претърпени от същото застрахователно събитие имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.04.2021г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2020 г., на път II-49 км 0+422, водачът Н Ш Н, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното застрахователно дружество, при управление на автобус “Бова Ф12“, рег. № Х ХХ І ХХ, нарушил правилата за движение, като на кръстовище, намиращо в района на км 0+422 м, при изхода на голямо предприятие, от дясно по посока на движение на управлявания от Б Р Х. микробус “Фолксваген ЛТ35“, рег.№ ХХ ХХІХХ ХХ, в който микробус, на предна дясна седалка, е пътувала 3 ищцата, идвайки от път без предимство, автобусът е предприел маневра завивайки наляво, навлизайки в главния път, отнемайки по този начин предимството на правомерно движещия се микробус, вследствие на което настъпил сблъсък между двете МПС-та. В резултат на инцидента ищцата е получила следните телесни увреждания: открита фрактура на долната челюст в областта на ментума /брадичката/; наличие на патологичен ръб в областта на долния орбитален ръб на зигоматичната кост; полифрагментна фрактура на корпус мандибуле/предната част на долната челюст/; луксация на темпоромандибуларната става вляво; фрактура на стените на десен максиларен синус и етмоидалните клетки вдясно; фрактура на максилата вдясно /горна челюст, чифтна кост/; фрактура на зигоматичната кост вдясно; полифрагмена транскондиларна фрактура на дистален фемур с ангажиране на медиален кондил; фрактура на диафизата на тибията /големия пищял/ - средна трета и патела вдясно; транкондиларна полифрагмена фрактура на раменната кост, фрактура на долния край на бедрената кост, закрито, наложило няколко операции и допълнително лечение и рехабилитация. Излага се също, че вследствие на ПТП и получените увреждания за медицинското лечение и съпътстващи процедури, са направени разходи в размер на 24 015.39 лв., също невъзмездени от ответника, въпреки отправената по реда на чл. 380 КЗ застрахователна претенция от 03.12.2020г, по която са представени всички относими налични документи.
Ответникът оспорва исковете, като възразява са липса на противоправно и виновно поведение на водача на автобус „Бова“, липса на причинно-следствена връзка между ПТП и описаните от ищцата вреди, а в евентуалност – за прекомерност на претендираното обезщетение.
Не се поддържа в тази инстанция релевирано от застрахователя, с отговора на исковата молба, възражение по чл. 51, ал. 2 ГПК за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставяне на предпазен колан, което е прието за недоказано от първоинстанционния съд, с оглед безспорно установения факт от експертизите, че ищцата е била с правилно поставен предпазен колан при настъпване на ПТП,.
Решението на ОС- гр. Търговище, с което осъдителните искове са уважени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. От името на ищцата, в качеството й на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, е отправена чрез пълномощник писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, получена от ЗД „Евроинс“ АД на 03.12.2020г.
В срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, с уведомително писмо от 02.03.2021г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетения.
4
Следователно, установява се и наличието на особената предпоставка, предвидена в КЗ, за допустимост на пряк иск на увредено лице срещу застраховател по застраховка „ГО“.
Съгласно чл. 269, ал.1 изр. второ ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността на решението, и по допустимостта – в обжалваната му част, по отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, предполага изводи за наличие на: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л. а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № Х ХХХХ ХХ , сключено със застрахователното дружество, привлечено като ответник; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахован автомобил; претърпени неимуществени и/или имуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение и пряката причинна връзка между противоправното поведение на застрахования и претендираните за обезщетяване вреди.
Още в първата инстанция ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за автобус “Бова Ф12“, рег. № Х ХХ І ХХ, управляван от Н Ш Н, с полица № 0712000084223, с период на покритие от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г., т. е. действаща към датата на настъпване на процесното ПТП.