Решение № 477 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100503199 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба от 27.07.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство Л. К. И., чрез адв. Р. Т., срещу Решение № 20096232/05.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 15662/2021 г., по описа на СРС, 167 с-в, с което съдът е отхвърлил предявените срещу „Елизиум Трейд“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че сключеният между тях договор за управление и поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна собственост от 08.06.2016 г. е нищожен поради противоречие със закона, респективно поради нищожност на клаузите на чл. 1.3.2., чл. 1.5 и чл. 2.1 от договора като противоречащи на закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 695,51 лв., представляваща недължимо платени суми по нищожния договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 387,61 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.06.2020 г. до 17.03.2021 г.

С обжалваното решение съдът е уважил предявения от „Елизиум Трейд“ ЕООД срещу Л. И. насрещен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, като е осъдил И. да заплати на дружеството сумата от общо 1

1313,51 лв., представляваща възнаграждение по договор за управление и поддръжка на общите части в режим на етажна собственост, сключен на 08.06.2016 г., включваща сумата от 691,56 лв. – неплатена в срок част от втора вноска с падеж 31.07.2020 г. от годишната такса за 2020 г. по процесния договор и сумата от 621,95 лв. – неплатена в срок част от първата вноска с падеж 31.01.2021 г. от годишната такса за 2021 г. по т. 2.1 от процесния договор за управление и поддръжка на общите части, дължима за периода от 01.01.2021 г. до 08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба по насрещния иск до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за валидност на процесния договор, като се посочва, че с оглед съдържанието му същият следва да бъде квалифициран именно като такъв по чл. 2 ЗУЕС, която констатация не противоречала на факта, че през процесния период в комплекса са упражнявали правомощията си органите на етажната собственост – ОС и Управителен съвет. Излагат се подробни аргументи за нищожност на договора поради противоречието му със закона, при твърдения, че ответникът не е инвеститор по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, евентуално поради невъзможен предмет доколкото услугите по договора можело да бъдат предоставени само от инвеститора, но не и от различно лице. На следващо място във въззивната жалба са развити и доводи за нищожност на процесния договор, тъй като в същия бил посочен начин за разпределение на разходите за поддържане на общите части в комплекса в противоречие с императивните изисквания, регламентирани в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Посочва се също, че договорът за управление е нищожен като противоречащ на добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации по него предвид обстоятелството, че определените в договора такси значително надхвърляли размера на разходите за извършваните услуги. Инвокирани са доводи и за неравноправност на клаузите на чл. 2.1., 6.1, чл. 6.4, чл. 1.3.1 от договора, която водела след себе си нищожност на целия договор. При условията на евентуалност счита, че дори и да се приеме, че процесният договор не е такъв по чл. 2 ЗУЕС, то същият отново е недействителен, тъй като въвежда потребителя-ищец в заблуждение относно предмета му.

Въззивникът обосновава становище за допуснати от първоинстанционния съд множество процесуални нарушения, свързани с анализа и оценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вследствие на което счита, че неправилно е бил уважен предявеният насрещен иск. В тази връзка се отбелязва, че при съвкупния анализ на всички доказателства по делото се установявало, че ответното дружество не е изпълнявало поетото с процесния договор задължение за предоставяне на услуги по управление и поддръжка на общите части в комплекса. В тази 2 връзка се сочи, че недоказано по делото е останало релевираното от ответника възражение за прихващане по главния иск, тъй като дружеството не е положило грижата на добрия търговец при воденето на чужда работа без пълномощие, респ. не е предприело работата уместно.

При условията на евентуалност се поддържа, че размерът на неоснователното обогатяване на ответника следва да бъде изчислено по средни пазарни цени съобразно делът на ищеца от общите части в комплекса, изчислен от вещото лице в заключението на допълнителната съдебносчетоводна експертиза, доколкото се твърди, че посочените в договора цени били силно завишени, както и че от същия следва да бъде приспадната сумата от 511,80 лв. – заплатени от ищеца такси за електроенергия.

С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени в цялост, а приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане и насрещния иск на ответника – да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Елизиум Трейд“ ЕООД, представлявано от управителя М.С., чрез адв.

Б., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд за валидност на процесния договор, като се отбелязва, че в случая не е налице твърдяното с въззивната жалба нарушение на императивните изисквания на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, доколкото се сочи, че същите не са приложими в случаи като процесния, когато с договора не се възлага управлението на общите части в комплекса, а единствено поддръжката им.

Поддържа се, че не е налице нищожност на договора поради невъзможен предмет, доколкото уговорените с него услуги са възможни и реално предоставяни в процесния период. Оспорва се процесният договор да е потребителски такъв, а оттам и релевираното от въззивника оплакване за неравноправност на част от договорните клаузи, като поддържа в условията на евентуалност, че нито една от предявените искови претенции, в това число и тази по насрещния иск, не се основават на посочените клаузи. Намира за неоснователни и твърденията, формулирани с въззивната жалба, че от обезщетението за гестия, заявено от ответника чрез възражение за прихващане, следва да бъде приспадната сумата от 511,80 лв., като се отбелязва, че по делото е останало недоказано за какви разходи точно същата е заплатена. С оглед на изложеното се отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания за неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесният договор, респективно посочените изрично негови клаузи, са недействителни на заявеното правно основание.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 5 695,51 лв. За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на главния дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

За основателността на иска с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, както и по релевираното възражение за прихващане с обезщетение за гестия в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно правоотношение между страните с посочения в насрещната искова молба предмет, извършване на услугите по договора, както и размера на дължимото възнаграждение. При установяване на гореописаните материални предпоставки ответникът следва да докаже плащане на сумите.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обявени следните обстоятелства, а именно: че на 08.06.2016 г. между страните е бил сключен договор за управление и поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип „Елизиум“ с посоченото в 4 исковата молба и насрещната искова молба съдържание; че Л. К. И. е собственик на недвижими имоти в комплекс „Елизиум“ - апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно с 0,22% от общите части на блок 1 и блок 2, ведно със склад № 12, идеални части от общите части на бл. 176 и бл.

177, както и на паркомясто № 215; че комплекс „Елизиум“ представлява комплекс от затворен тип по смисъла на ДР на ЗУЕС, както и че Л. К. И. е заплатил на „Елизиум Трейд“ ЕООД сумата от 5 695,51 лв., представляваща платени такси по т.2.1 за услугите по т.1.1 от договора от 08.06.2016 г.

Спорни между страните, включително и във въззивното производство са обстоятелствата, касаещи действителността на договора за управление и поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип „Елизиум“, както и дали е налице изпълнение на задълженията на ответното дружество за процесния период.

По тези въпроси са събрани следните доказателства:

От договор за управление и поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип „Елизиум“ от 08.06.2016г., сключен между „Елизиум Трейд“ ЕООД и Л. К. И., се установява, че ищецът е възложил, а ответникът е приел и се е задължил да предостави срещу възнаграждение лично или чрез подизпълнители следните изчерпателно изброени услуги по управление и поддръжка на комплекса, а именно: осъществяване на денонощна физическа охрана на комплекса; видеонаблюдение и видеозапис на откритите общи площи, входове на жилищни блокове, подземни паркоместа и подходи към тях; поддръжка на апаратура за видеонаблюдение; извършване на идентификации на посетители в комплекса; контрол на достъпа в комплекса - пешеходни входове и подземния паркинг и поддръжка на необходимата за тази цел техника; наблюдение, контрол и експлоатация на системата за противопожарна охрана в подземните паркинги и поддръжка на необходимата за тази цел техника; контрол по спазване на реда за паркиране на превозни средства в подземния паркинг на комплекса; реагиране на сигнали за нарушения или възникнали опасности; периодично събиране и преместване извън границите на комплекса на отпадъците от определените за това места; поддръжка на оборудването за събиране и преместване на отпадъците; поддръжка на съоръженията в парка пейки, детски кътове, фонтани и др.; почистване на зелените площи от отпадъци и листа; ежедневно почистване на улиците и алеите до входните врати на сградите от сняг; периодично почистване на стълбищата на сградите в общите части, както и прозорците на стълбищата в сградите; периодично почистване на подземния паркинг; наторяване, напояване, косене и поддръжка на зелените площи в комплекса; осъществяване на периодична дезинсекция на тревните площи; поддръжка на напоителната система; контрол и заплащане на сметките за електричество и вода на общите части на комплекса; организация на текущата поддръжка и ремонт съобразно действащите технически инструкции, норми и изисквания до изтичане на гаранционните срокове, както 5 и след това, по отношение на: асансьори; инсталациите в комплекса до входа на жилищата; сграден фонд, вкл. отстраняване на всички повреди, възникнали по покрива, стълбища, общи части на ВиК инсталацията и електрозахранването, външна и вътрешна мазилка и боя на общите части; осъществяване на проектно управление и надзор, когато е необходимо да бъдат наети подизпълнители за извършване на строително-монтажни и други дейности в общите части на комплекса; застраховане срещу пожар и природни бедствия на общите части и съоръжения в комплекса; информиране на обитателите относно важни събития, свързани с функционирането и развитието на комплекса; поддържане на организирана отчетна система; други допълнително възложени и заплащани услуги по отношение на имота.