Решение № 118 от 05.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 03.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000500855 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 91 от 16.11.2022г., допълнено с Решение № 9 от 08.02.2023г., постановени по т. д. № 62/2022г., Окръжен съд-Враца, е осъдил „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на С. Г. Ц., на основание чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД сумата от 40 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.09.2021г., ведно със законната лихва от 11.10.2021г. до 20.10.2021г. и от 20.10.2021г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата от 566,81 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.10.2021г. до 20.10.2021г. и от 20.10.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. – частичен иск от 180 000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения от 27.09.2021г. до 10.10.2021г. С решението Окръжен съд-Враца е осъдил „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1622,67 лв. – разноски за ДТ и сумата от 202,07 лв. - депозити за вещи лица, както и сумата от 5 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение. С решението Окръжен съд-Враца е осъдил „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв. П. К., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 2096,40 лв. с ДДС. С 1 решението Окръжен съд-Враца е осъдил С. Г. Ц. да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 314,15 лв. – разноски за депозити за вещи лица и разноски за свидетел, както и сумата от 3981,33 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв. до 120 000 лв. (частичен от 180 000 лв.), е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалния й представител. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и постановяването му в противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че присъденото обезщетение е в занижен размер, като не отразява действителната тежест на причинения на ищцата противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от нея неимуществени вреди вследствие на получените в процесното ПТП телесни увреждания. Релевира се възражение, че съдът необосновано е ценил само част от доказателствата, като не бил взел предвид в цялост медицинските документи, както и свидетелските показания. Прави се оплакване, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите, но неправилно е отчел тяхната възможна заинтересованост, поради близката им родствена и съпружеска връзка с ищцата и обстоятелството, че не кореспондират с установеното в експертизите с оглед на чл. 172 ГПК. Твърди, се че съдът неоснователно не е допуснал своевременно поисканата повторна съдебномедицинска експертиза от невролог, след като е била оспорена първоначалната такава, както и че неизясняването на въпроси относно получените увреждания, поради процесуални нарушения на съда, е довело до неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение. Допълва се, че получените от ищцата белези са имали негативно отражение върху нейното самочувствие. Твърди се още, че първоинстанционнният съд, при определянето на справедливия размер на обезщетението, не се е съобразил с конкретната икономическа конюнктура в страната и с лимита на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесната година. Релевира се възражение, че съдът неправилно е присъдил лихва за забава върху определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 20.10.2021г., на основание чл. 497, ал.1 от КЗ – от датата на писмото, с което застрахователят е отказал изплащане на обезщетението, а не от по-ранна дата така, както се предвижда в КЗ. Посочва се, че в настоящия случай е приложима правната норма на чл. 429, ал. 3 КЗ, в която е уредено задължение за застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Поддържа се твърдение, че задължението за плащане на лихви към пострадалия е възникнало на 27.09.2021г., така както е посочено в исковата молба. Излага се становище, че претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху определените 2 обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди следва да се начисли, ако не от датата на ПТП, то считано от 27.09.2021г. до окончателното изплащане на сумите, така както е съгласно нормата на чл.

429, ал. 3 от КЗ или евентуално най-късно от 11.10.2021г. - датата, на която е предявена претенцията от пострадалата. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска до размера от 120 000 лв. (частичен от 180 000 лв.). Предявява се претенция за присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът в първоинстанционното производство – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез своя процесуален представител, е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Изразява се становище за преклузия на направеното доказателствено искане, както и че определеното по справедливост обезщетение, следва да бъде намалено при отчитане на принос на въззивницата.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката, чрез пълномощника си, поддържа подадената въззивна жалба.

Ответникът по жалбата изразява становище, с което оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.

В з.з., въззивният съд, на основание чл. 266, ал.3 ГПК, е допуснал повторна съдебномедицинска експертиза, с оглед релевираните в жалбата процесуални нарушения, осъществени от първоинстанционния съд.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените пред първата инстанция обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, търпени от ищцата, вследствие на ПТП настъпило на 20.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, Врачанският окръжен съд е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените 3 неимуществени вреди на ищцата в размер на 40 000 лв. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е намерено за неоснователно. Приел е, че искът за имуществени вреди е изцяло основателен.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението на ОС-Враца като необжалвано е влязло в сила в осъдителните части до размера на сумата от 40 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и до размера на сумата от 566.81лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и в отхвърлителната част за разликата над сумата от 120 000лв. до 150 000лв. – частичен иск от общата претенция в размер на 180 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Поради необжалването му е влязло в сила и допълнителното решение, с което съдът и на основание чл.

250 ГПК е допълнил своето основно решение, като е осъдил ответникът да плати законна лихва върху двете обезщетения, считано от 11.10.2021г. до 20.10.2021г., като е отхвърлил претенцията за законна лихва, считано от 27.09.2021г. до 10.10.2021г. Въпреки недопустимото изменение на основното решение, в частта относно началната дата на законната лихва, то допълнителното решение е влязло в сила. Поради което настоящият съдебен състав, на основание чл. 299 ГПК, следва да се съобрази със СПН.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищцата и отговора на въззивната жалба, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, въззивният състав намира следното:

От приетата и оспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещо лице – доктор-специалност ортопедия и травматология се установява, че вследствие на претърпяното произшествие С.

Г. Ц. е получила двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица и открито счупване на дясна колянна капачка; счупване на 6-то дясно ребро и 7мо, и 8-мо леви ребра; разкъсно-контузна рана на лява предмишница.

Докторът излага, че е проведено оперативно лечение – наместване и метална фиксация на счупените кости на лява подбедрица и дясно колянно капаче и медикаментозно лечение за периода по време на болничния престой, както и рехабилитационно четири месеца след травмата, за периода отразен в медицинската документация. По отношение на оздравителния период вещо лице сочи, че за счупените ребра е около един-два месеца, за счупеното колянно капаче – 45-60 дни и за счупения глезен – от порядъка на една година, като е имало обездвижване на двата долни крайника за срок от тридесет дни постоперативно. Допълва, че ищцата е имала затруднения в 4 движенията на двата долни крайника, респективно дейностите от ежедневието, свързани с тяхната функция, за период от няколко месеца, както и затрудняване на движенията на снагата, респективно дихателната функция на гръдния кош. Вещото лице сочи, че оздравителният период по отношение на разкъсно-контузните рани е от порядъка на 2-3 седмици. По отношение на възстановяването на пострадалата, докторът пояснява, че към момента на изготвяне на експертизата походката й е възстановена, като са налице белези от оперативни интервенции в областта на дясното коляно върху капачката, с два ръбеца отстрани от разкъсно-контузни рани, постоперативни ръбци в областта на лявата подбедрица предно вътрешно и външно в областта на глезенната става, както и ръбец от разкъсно-контузна рана в средна трета на лява предмишница. По отношение на установената диагноза при престоя на ищцата в Неврологично отделение при ПЧМБАЛ-Враца – предкоренчева увреда на ниво 6-ти шиен и 1-ви гръден прешлен в дясно, в резултат на увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, вещото лице излага становище, че същата не може да бъде отнесена към процесното ПТП, тъй като тази диагноза е поставена 5 месеца след същото, а такова увреждане се получава непосредствено след инцидента, вследствие на травма на шийния отдел на гръбначния стълб, като такава не е установена при първоначалния й престой в здравното заведение. В заключението докторът сочи, че видно от снимковия материал в приложеното ДП № 874/2021г. на РУ на МВР-Враца, са налице отворени еърбеци на водача и на пътника на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, като по тялото на същата не са описани травматични увреждания от поставен обезопасителен колан.