Решение № 4410 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4410 гр. С., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20231110216464 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 -чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба на "***** ***" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „Т.“, ул. „****** *****“ № 7-9, вх. Б, ап.офис 5, със законен представител Г. П. Ц., чрез упълномощения процесуален представител – адв. В. И. от САК срещу електронен фиш (ЕФ) № 8504608925 от 07.06.2021 г. на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му в противоречие на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. На първо място са релевирани подробни съображения за наличието на маловажен случай и приложение на чл. 28 ЗАНН изтъквайки, че извършеното административно нарушение не е увредило обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал. 1 от ЗП. На следващо място се навеждат твърдения, че липсва яснота относно датата на издаване на ЕФ, за да се направи преценка дали са били 1 спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Навеждат се твърдения за липса на императивно изискуеми реквизити като кой е извършител на твърдяното нарушение, как е установено, яснота относно мястото на извършването му и в какво качество нарушителят се счита извършител на деянието, в качеството му на собственик или в такова на ползвател на МПС. Релевирани са доводи, че наказващият орган не е съобразил чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година, а именно да се предостави възможност на ползвателя на пътната мрежа при недекларирана пътна такса за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки.

Изложено е, че не е допустимо заплащането на глоба и на такса за едно и също нарушение, а именно освен налагането на глоба или имуществена санкция с процесния ЕФ, заплащането и на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен, като присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят "***** ***" ЕООД - редовно призован, се представлява от адв. С., редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата и изложените допълнителни аргументи в постъпили по делото писменa молба – становище от 16.05.2024 г. и становище от 12.06.2024 г. в подкрепа на основателността на депозираната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък с доказателства.

В допълнително депозирани от адв. В. И. писмени бележи по делото поддържа наведените доводи в жалбата за наличието на законови предпоставки за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, “Национално Тол Управление“, редовно призована, се представлява от юрк. Г., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваният ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Постъпило е писмено становище от С. Г. – главен юрисконсулт в Областно пътно управление – С., чрез което излага подробни съображения за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Счита нарушението за безспорно доказано и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 07.06.2021 г. в 16:11 часа пътно превозно средство, представляващо влекач ********* 1844 ЛС, с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 40000, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на 2 км. 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП .

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството "***** ***" ЕООД с ЕИК ********* със законен представител Г. П. Ц.. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № 8504608925 от 07.06.2021, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл.

102, ал.

2 от

ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението C5033086A2D52911E053021F160A269B, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което съдът им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при частично споделяне на посочените в нея възражения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.

187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП . Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Докладът и снимките, съгласно чл.

189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл. 179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с 4 глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 07.06.2021 г. в 16:11 часа пътно превозно средство, представляващо влекач ********* 1844 ЛС, с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 40000, се движил в община Столична, по път А-6, като пътният участък при км 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на националната платена пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата .