Решение № 260956 от 30.12.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260956 30.12.2020г. гр.Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд І граждански състав

На дванадесети ноември две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател:

АННА ЩЕРЕВА

Секретар Недялка Д., като разгледа докладваното от съдията Щерева гражданско дело № 4672 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Д.Н.Т. с ЕГН ********** *** – адвокат В.С., против К.К.Д. с ЕГН **********,*** – адвокат М.Д.,***.

С исковата си молба и приетото уточнение ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 850/ 1551 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Г., с площ от 1 551 кв.м, представляващ имот 225, парцел VII, в кв.10 по плана на селото, ведно с изградените в имота сграда с идентификатор *** с площ от 70 кв.м, на два етажа, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор *** с площ 109 кв.м, етаж един, с предназначение селскостопанска сграда; както и да осъди ответника да му предаде владението на собствените му 850/ 1551 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, представляващи реална част от поземления имот, съответстваща на бившия УПИ VIII-149 в кв.17 по стария план на селото с площ от 850 кв.м, ведно с изградените в тази реална част жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 70 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 109 кв.м.

Ищецът твърди, че ответникът е бивш собственик на имота, който без основание се е настанил в него и отказва да го освободи, въпреки отправената покана. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 7353/ 2016г. на Районен съд - Бургас са отхвърлени като неоснователни претенциите на ответника за нищожност на придобивните сделки на ищеца.

Ответникът в срока по чл.131 ал.1 от ГПК представя писмен отговор, с който оспорва иска. Прави възражения за нищожност на покупко-продажбата, извършена с нотариален акт № 45, т.I, рег..№ 0837, дело № 42/ 2011г. Като основание за тази нищожност въвежда невъзможен предмет на договора – не било ясно дали се продава идеална или реална част от имота. Като основание за нищожност сочи и противоречие на сделката със закона – ответникът е притежавал бивш парцел VIII, пл.№ 149 в кв.17 по ДРП от 1959г. с площ от 850 кв.м, който през 2001г. е включен в новообразувания парцел УПИ VII-225 в кв.10, целият с площ от 1550 кв.м; срокът по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ за прилагане на регулацията е изтекъл и съгласно ал.2 и 4 след него не могат да се извършват сделки на разпореждане с дворищно-регулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на регулационните сметки; на основание чл.200 от ЗУТ предмет на сделката не може да е реално обособена част от парцела. Възраженията са с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и ал.2, предложение 1 от ЗЗД. По отношение на сградите твърди недействителност на сделката на основание § 16, ал.1 от ЗУТ, тъй като за тях липсват представени удостоверения за търпимост.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на напарвените по делото съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Правното основание на предявения ревандикационен иск е чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Не се спори по делото, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, т.I, рег.№ 0837, н.д. № 42/ 25.03.2011г. на нотариус с рег. № 250 на НК. С този акт ищецът Д.Н.Т. е закупил от И.В.И.следния негов недвижим имот находящ се в село Габър, община Созопол, област Бургас : дворно място с площ от 850/ 1550 ид.ч. кв.м, представляващо УПИ VII-225 в кв.10 по действащия план на селото, идентичен с парцел VIII-149 в кв.17 по недействащ план на селото, при граници за парцела : североизток – улица, югоизток – улица, север – северозапад – УПИ VI - за кметство и югозапад - УПИ VIII-226, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м, състояща се от първи етаж – килер и складово помещение и втори етаж – антре, две спални, кухня и килер, и с второстепенна сграда с РЗП от 70 кв.м.

Така описаният имот – дворно място със сгради е придобит от праводателя И.В.И.с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, т.I, рег.№ 0814, н.д. № 40/ 24.03.2011г. на нотариус с рег. № 250 на НК, сключен с преходния собственик – ответника К.К.Д.. При сключването на тази сделка ответникът – продавач се е легитимирал като собственик по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот, придобит срещу договор за гледане и издръжка на родителите му С. и К. Н.- № 93, т.XIV, дело № 4560/ 1990г. на нотариус при РС – Бургас, които са му прехвърлили собствения си недвижим имот в село Габър, представляващ дворно място, урегулирано в парцел VIII-149 в кв.17 по плана на селото с площ от 850 кв.м, ведно със застроените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда и масивна постройка. Не е спорна по делото легитимацията на родителите на ответника при сключването на сделката – с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 57, том IV, н.д. № 2217/ 1989г. бащата на ответника – К.Д.Н. е признат за собственик по давност на дворното място, урегулирано в парцел VIII-149 в кв.17 по плана на селото с площ от 850 кв.м, от които собствени 750 кв.м и 100 кв.м придаващи се по регулация с неуредени регулационни сметки, ведно със застроените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда и масивна постройка. Съгласно представен по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация от 26.06.1990г. на нотариус при БРС придаваемото място от 100 кв.м е придобито по селата на утвърдения през 1959г. дворищно-регулационен план на село Габър, като стойността на придаваемото място е заплатена.

Приетите заключения на вещите лица по извършените съдебни технически експертизи установяват следните регулационни изменения, засягащи спорния имот :

По първия одобрен кадастрален и регулационен план на село Габър, одобрен 1959г., процесният имот е нанесен с пл.№149 и е урегулиран в парцел VIII-149 в кв.17 с площ от общо 850 кв.м – собствени 750 кв.м и 100 кв.м, придаваемо по регулация общинско място от изток, за което съгласно представения нотариален акт № 57/ 1989г. регулационните сметки са уредени. При това урегулиране не са съобразени съществуващите имотни граници, като северната част от имота е урегулирана в самостоятелни парцели VII-148 и IX-148, въпреки че на място не е изградена ограда по вътрешните граници на тези парцели с процесния.

При действието на този план имотът VIII-149 в кв.17 с площ от общо 850 кв.м е придобит от ответника К.К.Д.. Съществуващите в имота сгради – двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова сграда попадат в новообразувания парцел VIII-149.

През 2001г. при действието на ЗУТ за група квартали в селото влиза в сила нов кадастрален, застроителен и регулационен план, с който са съобразени съществуващите имотни граници и спорният имот е заснет в имот с пл.№ 225, за който е отреден УПИ VII-225 в кв.10 с площ от 1550 кв.м. При тази регулация в новия УПИ е включена невключената по предходния план северна част от имота, а от юг и изток са придадени по регулация общински места с площ от 130 кв.м, за които регулационните сметки не са уредени. Последващите прехвърлителни сделки с имота – от ответника К.К.Д. в полза на И.В.И.и от последния в полза на ищеца Д.Н.Т. са сключени при действието на този план – с описаните нотариални актове за покупко-продажби № 43/ 24.03.2011г. и № 45/ 25.03.2011г. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.

№ 7353/ 2016г. по описа на РС - Бургас са отхвърлени исковете на ответника К.К.Д. против преобрателите И.В.И.и Д.Н.Т. за прогласяване нищожност на двете описани покупко-продажби от 2011г. като сключени при заобикаляне на закона и поради привидност, както и иска за унищожаване на първата сделка поради измама.

Наличието на невъведени в предмета на настоящото производство спорни отношения между ответника К.Д. и третото лице И.И.се установяват от мотивите на съдебните актове, съгласно които с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 6149/ 2011г. по описа на БРС сделката между тях по нотариален акт № 43/ 24.03.2011г. на основание чл.135 от ЗЗД е обявена за относително недействителна по отношение на кредитор на К.Д. – третото лице „Качика“ ЕООД.

През 2019г. е одобрена кадастрална карта на село Габър, в която новият УПИ-225 в кв.10 е обозначен като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 551 кв.м, в който са отразени съществуващите жилищна еднофамилна сграда сграда с идентификатор *** с площ от 70 кв.м, на два етажа и селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ 109 кв.м, етаж един.

При преценка на събраните в настоящото производство доказателства в тяхната съвкупност съдът намира за недоказани въведените от ответника възражения за нищожност на придобивното основание на ищеца – покупко-продажбата по нотариален акт № 45/ 25.03.2011г.

Действително текстът на нотариалния акт е непрецизен относно индивидуализацията на имота, предмет на договора за продажба. Записано е, че се прехвърля дворно място с площ от 850/ 1550 кв.м ид.ч., представляващо актуалния УПИ VII-225 в кв.10 /който е с площ от 1550 кв.м/, идентичен с УПИ VIII-149 в кв.10 по недействащия план на селото /с площ от 850 кв.м/, като са посочени границите на УПИ по действащия план. Това описание е неправилно, тъй като от една страна безспорно не е налице идентичност между описаните УПИ по стария и по новия план, несъответстващи си по площ и граници, а от друга страна посочените идеални части от имота не могат да бъдат индивидуализирани с конкретна реална част от актуалния поземлен имот.

При тълкуване на договора съгласно правилата на чл.20 от ЗЗД съдът отчита фактическото и правното положение към момента на сключване на договора и предвид целта на договора да прехвърли собственост върху имот и правилата на добросъвестността съдът приема, че действителната воля на страните по договора е била да се прехвърли правото на собственост в целия притежаван от прехвърилителя обем. Тъй като при регулационните промени имотът – дворно място с площ от 850 кв.м е загубил своята самостоятелност, след 2001г. правото на собственост върху имота по нотариалните актове от 1989г. и 1990г. се трансформира в право на собственост върху съответните идеални части от новообразувания актуален към 2011г. УПИ VII-225 в кв.10, отразен понастоящем като поземлен имот с идентификатор *** по

КК на селото. Поради това съдът приема, че предмет на договорите за покупко-продажба е правото на собственост на прехвърлителите съобразно притежавания от тях обем – 850/ 1550 кв.м идеални части от парцела. Ето защо съдът приема, че атакуваната сделка не страда от неяснота, която да прави невъзможно установяването на действителната обща воля на страните, респективно не е налице соченият порок липса /невъзможен/ на предмет.

Не са налице и твърдяните от ответника противоречия на сделката със закона.

Действително нормата на §6, ал.5 от ПР на ЗУТ въвежда забрана след изтичане на сроковете по ал.2 и 4 да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация. От една страна законът изисква такива обезщетения да са предвидени, за което по делото липсват данни. От друга страна съдът приема, че легитимация за подобно възражение има само лицето, в полза на което е било предвидено обезщетение за уреждане на сметки по регулация. В случая е установено придаване по регулация единствено на общинско място, поради което ответникът не може да противопостави в настоящия процес евентуалните права на общината, свързани с регулацията на имота.

Не е налице и твърдяното противоречие на чл.200 ал.1 от ЗУТ, тъй като по делото се установи, че договорът има за предмет прехвърляне на право на собственост върху идеална част от съществуващия недвижим имот, а не върху реална такава, за която би била приложима сочената правна норма.