Решение № 731 от 21.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора Й. К. Г. като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603656 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 28.05.2018г., постановена по НОХД № 11332/2017г., CPC, НО, 14-ти състав, е признал подсъдимия Т. Г. Т. за виновен в това, че на 07.12.2014г., около 00.30 часа, в с.Панчарево, кв.********, в съучастие с Б. Т.

Г. ЕГН: ********** и Х.Т.С. ЕГН **********, като съизвършител е нанесъл удари с крака в областта на тялото, както нанесъл удар със задната част на брадва в горната предна част на главата на В.М.Д., в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата, разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с подкожни хематоми и кръвонасядания, охлузване и кръвонасядане тилно на главата, множество охлузвания по задната повърхност на шията, лявото рамо и гърба, охлузване в лявата гръдна област и ломбовидна рана и охлузване на лявата длан, като тези наранявания са му причинили в съвкупност - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди /горепосочените 1 действия са извършени на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и Васил Димитров, поради което и на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв. /хиляда лева/.

Съдът е осъдил Т. Г. Т. да заплати по сметка на Софийски Районен Съд 322.00лв. /триста двадесет и два лева/ - разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от служебният защитник на подс.Т. Т.адв.Д., с която се иска постановената присъда да бъде отменена и подс.Т. да бъде оправдан.

Депозирано е и отделно становище от защитата на подсъдимият с особено искане за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютната давност.

Депозиран е и протест от прокурор при СРП срещу първоинстанционната присъда, с които се иска да се измени същата и да се наложи на подс. Т. наказание в предвидените от закона предели. Излагат се съображения в тази насока.

В разпоредително заседание на 03.06.2026г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че на този етап за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Пред въззивния съд служебният защитник на подс. Т. Т.- адв. Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Твърди,че е налице абсолютна процесуална пречка наказателното производство спрямо подзащитният й да бъде продължено, тъй като е настъпила визираната от закона абсолютна погасителна давност за вмененото му престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че поводът и основанието за протеста на СРП е неправилното прилагане на чл.78а НК, което опорочава постановената присъда. Моли съда да отмени същата и да 2 постанови нова, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

Подсъдимият Т. Т. се явява лично пред въззивната инстанция и моли делото да бъде прекратено, поради изтичането на абсолютната му давност.

Софийски Градски Съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, намира, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и за прекратяване на наказателното производство.

Настоящата инстанция констатира новонастъпило обстоятелство – изтекла абсолютна давност за престъплението, повдигнато на подсъдимия за който същият е признат за виновен. Подсъдимият изрично изявява желанието си да се ползва от закона за давността, т.е. делото да бъде прекратено.

Давността е уредена в чл.79, ал.1, т.2 от НК като едно от основанията, изключващи наказателното преследване и изпълнението на наказанието. По своята същност тя представлява определен срок, с изтичането на който се погасява възможността да бъде ангажирана наказателната отговорност на конкретно лице за съответното деяние. В чл.81, ал.3 от НК е уредена абсолютна давност, при която с изтичането на срока по чл.80 от НК, увеличен с една втора, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се погасява. Началото на срока съвпада с момента на довършване на престъплението и при изтичане на съответния срок наказателното производство следва да се прекрати, освен при изрично позоваване на подсъдимия на чл.24, ал.2 от НПК за продължаването му.

Подсъдимият Т. Т. е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено на 07.12.2014г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

Към онзи момент, в санкционната част на разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години. Разпоредбата на чл.80, ал.1 от НК определя срок, след чието изтичане наказателното преследване спрямо лице, осъществило престъпление, се изключва по давност, като съобразно ал.1, т.4 от същата разпоредба наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено след изтичане 3 на пет години от осъществяване на деянието, когато предвиденото наказание е „Лишаване от свобода“ повече от една година. В чл.81, ал.3 от НК законодателят е предвидил, че независимо от спирането или прекъсването на срока, свързан с визираната относителна давност, ангажирането на наказателната отговорност се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, посочен в нормата на чл.80, ал.1, т.4 от НК. В конкретния случай наказателното преследване е възбудено, но за деянието, осъществяващо признаците на състава на престъпление по чл.131, ал.1,т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, „абсолютният“ давностен срок е седем години и шест месеца. Съобразявайки датата на деянието, в чието извършване подсъдимият Т. Т. е обвинен от прокуратурата – 07.12.2014г. и преценявайки разпоредбите на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК и санкционната част на материалната норма, се установява, че този давностен срок е изтекъл на 07.06.2022г.

За да прецени дали да бъде приложен институтът на давността със съответните правни последици, за въззивния съдебен състав, който констатира този срок, е необходимо изявление от дееца дали желае производството спрямо него да продължи. В настоящия случай подобно изявление е направено по време на съдебното заседание пред въззивния съд, провело се на 16.09.2026г. от страна на подсъдимия Т. Т. лично, както и от страна на процесуалният му представител, че не желае наказателното производство по делото да продължи, а желае делото да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност.

С оглед гореизложеното и доколкото се констатира наличието на изискуемите законови предпоставки за приложение на института на давността по отношение на деянието, за чието осъществяване е повдигнато обвинение на подсъдимия Т., настоящата инстанция намира, че присъдата на СРС следва да бъде отменена, а производството по делото – прекратено.

Предвид изложените съждения въззивната инстанция определя като безпредметно изследването на всички въпроси, свързани с правилността на първоинстанционния съдебен акт досежно обвиненията, а оттук – като ненужна и проверката на фактите, на доказателствения анализ и на приложението на правото относно същите обвинения.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.4 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр.чл.81, ал.3 от НК ‚ Софийски градски съд 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло присъда от 28.05.2018г., постановена по НОХД № 11332/2017г., СРС, НО, 14-ти състав.

П Р Е К РАТЯ ВА наказателното производство, водено срещу подсъдимия Т. Г. Т., ЕГН: **********, за това престъпление, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна давност.

Решението подлежи на касационно обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5