Определение № 4171 от 30.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4171 гр. София, 30.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100101817 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 10035/22.02.2022 г., предявена от „Б.“ ООД и „Ф.-2“ ЕООД, против Апелативен съд – Варна.

С исковата молба, ищците претендират обезщетения за вреди от действията на съдии от Апелативен съд – Варна, изразяващи се в постановяване на съдебен акт – определение № 465/19.11.2021 г. по в.ч.т.д. № 670/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Ищците твърдят, че определението е нищожно и недопустимо, постановено от некомпетентен съд, при допуснати процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за пристрастие и предубеденост.

На първо място следва да се посочи, че въпреки, че исковата молба е продължава да е нередовна (тъй като не е уточнено как точно са формирани претендираните суми), заявените от ищците обстоятелства, на които основават исковете си, както и формулирания от тях петитум разкриват заявеното основание и искане в степен, позволяваща на съда да извърши преценка за това дали предявените искове са допустими или не. Отстраняването на констатираните нередовности на исковата молба по никакъв начин не би повлияло върху тази преценка и би било абсолютно безпредметно.

С оглед изложените обстоятелства в исковата молба е видно, че обезщетенията се претендират във връзка с осъществени от съдии при ответника Апелативен съд – Варна действия при упражняване на служебните им функции като магистрати, в качеството им на съдии, разглеждащи в.ч.т.д. № 670/2021 г. на АС-Варна.

Доколкото ищците поддържат, че са претърпели вреди от незаконосъобразните действия, изразяващи се в постановяване на посоченото определение, с което е допуснато обезпечение, претенцията на ищците не е сред посочените в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ (още по-малко в чл. 1 ЗОДОВ, който касае обезщетение за вреди по повод на 1 административна дейност). В чл. 2 ЗОДОВ изчерпателно и лимитивно са изброени хипотезите, в които Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата и съда. В сочената разпоредба не е предвидена изрична възможност за претендиране на обезщетение по реда на този специален закон от незаконосъобразно допускане на обезпечение.

Исковете не са и с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ - за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, тъй като изобщо не е посочено в какво се състои нарушението на правото на ЕС и кое точно право, предоставено на ищците от източниците на правото на ЕС, считат че е било нарушено с постановяване на въпросното определение. Сочените от ищците нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679, Директива 95/46/ЕО, на ЕКПЧ и др. са абсолютно неотносими към релевираните от ищците основания за реализиране на отговорността на държавата и не могат да обосноват разглежданеното на претенциите по този ред.

Поради изложените съображения, разглеждането на заявените претенции по реда на ЗОДОВ е недопустимо и предявените искове са с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. С исковата молба се твърдят вреди от противоправно поведение твърди се настъпване на деликт, сочат се обективните и субективните признаци на деяниeто и се твърди противоправност, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца квалификация на противоправността.

Очевидно, от Апелативен съд - Варна се претендират обезщетения за вреди, в качеството му на „възложител“/„работодател“ на съдии за извършени действия/бездействия в кръга на техните функции (постановяване на съдебен акт).

Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД, същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар.

„функционален имунитет“ на магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела.

Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното положение на титуляра, която се прилага както по време на изпълнение на служебните задължения в това качество, така и след освобождаване от заеманата длъжност.

Следователно същата се явява абсолютна процесуална пречка за образуване и 2 разглеждане на предявени имуществени искове срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове. Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от КРБ визира едно единствено изключение от принципа, а именно ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. В настоящият случай не се твърди да е реализирано посоченото изключение – посочените съдии от Апелативен съд - Варна, да са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за деянието (деянията), за които се иска ангажиране на отговорността на държавата.

Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД. Единствените случаи, в които Държавата отговоря за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, независимо от функционалния имунитет на магистратите са случаите по чл. 2, чл. 26 и чл. 2в от ЗОДОВ, по който отговорността е обективна, безвиновна, за разлика от отговорността по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Във всички останали случаи, доколкото искът срещу прекия причинител би бил недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. В този смисъл е и практиката на ВКС в следните определения: определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1343/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение 43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 70/15 г. на ВКС, ІІ ГО и определение № 12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 12/09.01.2023 г. по гр.д. № 20228003104852 на ВКС, ІV ГО, и др.

По изложените по-горе съображения, исковете производството по делото следва да бъде прекратено. са недопустими и

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 10035/22.02.2022 г., предявена от „Б.“ ООД и „Ф.-2“ ЕООД, против Апелативен съд – Варна, въз основа на която е образувано гр.д.

№ 1817/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1817/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4