Решение № 323 от 07.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Сливен, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230100986 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба на Н. С. М. срещу непълнолетния й син Р. Н. М., с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на 10.03.2026 г. от ответника спрямо молителката, изразил се в упражняване на физическо насилие чрез хващане за ръцете, блъскане в стената, удряне на шамар, както и психическо насилие чрез отправяне на заплахи, че ще я убие.

По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 16 от 12.03.2026 г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

В откритото съдебно заседание, молителката се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа депозираната молба за защита и моли да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от назначения си от съда по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат, чрез който не оспорва молбата за защита.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от низходящ (син) - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество, съдът намира молбата и за основателна.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо опредЕ. категория лица, в която попадат ответникът и молителят.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че молителката и ответникът са майка и син.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 10.03.2026 г. ответникът е извършил спрямо молителката акт на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо насилие чрез хващане за ръцете, блъскане в стената, удряне на шамар, както и психическо насилие чрез отправяне на заплахи, че ще я убие.

Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителката е доказан с подадената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

В този случай, в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията 2 твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника, напротив, ответникът не оспорва молбата.

На следващо място, в процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие от ответника се подкрепят в пълна степен и от приетия по делото социален доклад от ДСП - Сливен. Пред социалния работник ответникът е описал, че действително приема наркотични вещества и на процесната дата е посетил майка си, за да поиска пари. Наистина взел вилица, за да я заплаши, но твърди, че било само „блъф“. Не отрича, че нагрубява майка си и използва нецензурни думи и изрази спрямо нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН при разглеждане на делото и постановяване на решението съдът взема предвид и актовете на насилие, извършени преди срока по чл. 10, ал. 1 от закона , ако има доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5, ал. 1. В случая видно от приетите документи от РУ МВР Сливен се установява, че подобни предходни актове са налице.

Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо молителя, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира неговата защита.

Съдът намира, че следва да наложи на ответника единствено мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

Следва да се отбележи, че ответникът е непълнолетен и по смисъла на Закона за закрила на детето е дете в риск. Молителката е майка и единствен родител и законен представител на ответника, поради което съдът не може да отстрани детето от дома му без преди това спрямо ответника като дете в риск да е предприета спешна мярка за закрила по реда на ЗЗДт.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.

На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта 3 следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него следва да се изпрати и на РП - Сливен за преценка относно необходимостта за налагане на принудителни медицински мерки на ответника.

Тъй като ответникът е непълнолетен и няма доходи, съдът намира, че същият не следва да бъде осъждан за заплащане на държавна такса по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Н. М. ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. .............. е осъществил на 10.03.2026 г. акт на домашно насилие спрямо Н. С. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, бул.

„..............., изразил се в упражняване на физическо насилие чрез хващане за ръцете, блъскане в стената, удряне на шамар, както и психическо насилие чрез отправяне на заплахи, че ще я убие.

НАЛАГА на Р. Н. М. ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. .............. следните мерки за защита от домашното насилие:

ЗАДЪЛЖАВА извършителя Р. Н. М. ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Н. С. М., ЕГН:

**********, с адрес гр. Сливен, бул. „................

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Н. С. М., ЕГН: ********** с цитираната по-горе мярка, която подлежи на незабавно изпълнение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя Р.

Н. М. ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.

4

ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила да се изпрати и на РП - Сливен за преценка относно необходимостта за налагане на принудителни медицински мерки по отношение на ответника.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5