Решение № 93 от 15.04.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Перник, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231700100752 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с пр. осн. чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД от М. Б. и Х. Б. срещу Агенция "Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ: 000695089 за заплащане обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка със смъртта на тяхната дъщеря С. Б. при ПТП от ***, около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за ***, област ***, е настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски peг. № ***. Ищците считат, че претърпените от тях неимуществени вреди могат да бъдат справедливо репарирани с обезщетение за всеки от тях в размер на по 160 000 лв. Твърдят, че на 13.07.2023 г. са били частично обезщетени с изплатено на всеки от тях застрахователно обезщетение от "ГРАВЕ Застраховане Неживот" АД в размер на по 79 000 лв. Затова считат, че им се дължи сумата от по още 81000 лева.

Претендират част от нея, в размер на сумата от по 26 000 лева за всеки един от ищците (предявени като частични от сумата от по 81 000 лева), ведно със законната лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата на събитието - ***, до окончателното им изплащане, както и законната лихва върху изплатените от застрахователя по ЗЗГОА „ГРАВЕ Застраховане Неживот" АД, Скопие, части от дължимите обезщетения в размер на по 79 000 лева за неимуществени вреди за всеки един от ищците във връзка със загубата на С. Б., считано от *** (датата на събитието) до 13.07.2023г. (датата на плащането на частта от обезщетенията).

В срока по чл. 131 ответникът оспорва по основание и размер исковете. Изрично 1 заявява, че не оспорва, че АМ „Струма“, на която е станало произшествието, е част от републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от АПИ (чл. 19 ал. 1 от Закона по пътищата), както и че на територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез специализираното й звено - Областно пътно управление - Перник (на основание чл. 22 ал. 1 вр. чл. 21, ал. 2 от Закона по пътищата). Не се оспорва и че за процесния участък от АМ „Струма“ няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път. Оспорва се, че към момента на ПТП не са били налични знаци „Е18“ - „Вода за пиене“ за наличие на процесната отбивка на площадката за отдих, съответно на 250 метра и 1000 метра преди нея, както и че „в разделителната ивица, непосредствено след площадката за отдих е липсвал и знак „Г1“ - „Движение само на право след знака“, задължаващ пътуващите по основното направление да карат само направо. По подробни съображения оспорва и останалите твърдения, като твърди, че непосредствена причина за инцидента, при който е настъпила смъртта на дъщерята на ищците и претърпените в резултат на това неимуществени вреди, са действията на водача на автобуса. Оспорва механизма на ПТП да е настъпил така, както е описано в исковата молба, както и пряката причинно-следствена връзка между смъртта на дъщерята на ищците да е настъпила по така описания механизъм.

За изключително завишени намира размерите на исковете, неотговарящи на принципа на справедливостта, на високата степен на съпричиняване, както и на трайно установената практика. Твърди, че АПИ е изпълнила изцяло законовите си задължения за осигуряване на безопасни условия за движение в процесния участък. Релевира възражение за съпричиняване на леталния изход от страна на загиналия водач, като счита, че е допринесъл на 99% за настъпване на процесното ПТП. Изтъква, че през мястото на инцидента са преминали безпроблемно множество автомобили. Твърди, че дъщерята на ищците не е била обезопасена преди тръгване, не е имала поставен обезопасителен колан. Поради тази причина при удара на автобуса от несъобразените действия на водача, за нея са настъпили увреждания несъвместими с живота. Не е ясно дали правилно поставен предпазен колан щеше да предотврати настъпването на смъртта на загиналата, следователно вредоносния резултат дали е в причинно-следствена връзка с това, че починалата е била без обезопасителен колан към момента на настъпване на процесното ПТП, с което да са нарушени разпоредбите на ЗДвП.

Третото лице помагач "Автомагистрали" ЕАД признава съществуването на договор за пътна поддръжка на процесния учаскът от пътя, действал и към датата на ПТП, но отрича каквото и да било неизпълнение по него; оспорва и наличието на деликт, в частност противоправно поведение у ответника, и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, установява следното:

Не се спори и се установява от доказателствата по делото /Констативен протокол за ПТП № ***/***/, както и от първоначалната и повторната КСТЕ и съдебно-медицинска експертиза, че на ***, около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ "Струма", при 31+800 км, и съответно - част от републиканската пътна мрежа, в посока към отбивката за 2 с.***, област *** е настъпило ПТП /самокатастрофа/ с пътнически автобус марка "Мерцедес", модел 7010", с македонски peг. № ***, като при катастрофата е починал македонския гражданин С. Б. като пътник в автобуса. Спор не е формиран и по това, че ищците по делото са родители на С. Б.. Не се спори, че процесния пътен участък - от пътен възел "***" / *** до с. *** - е с разрешение за строеж на автомагистрала, че функционира фактически като такава, без обаче да има разрешение за експлоатация по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, и че фактически въведеното ограничение на максимално допустимата скорост е от 120 км/час. Ответната АПИ не оспорва и това, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на ответната АПИ и именно на нея е възложена по закон дейността по проектиране, изграждане и последваща поддръжка на този път, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП.

От заключенията на първоначалната и повторната КСТЕ и СМЕ се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: автобусът, движейки се със 107 километра в час, напуска активната лента за движение, навлиза във т. нар. входящ шлюз (отбивка за зона за почивка ) и настъпва удар между челната дясна част на автобуса и челната част на мантинелата, разделяща зоната за почивка от пътното платно. Първоначалният контакт е на около 0,5-0,6 m от дясната страница на автобуса, в зоната на предната броня и под десния фар. След първоначалният контакт челният край на мантинелата прониква в челната част на автобуса и се деформира, като увеличава напречната си площ. Мантинелата разкъсва опорните връзки на предната врата, която се отделя от автобуса и отхвърля напред предвид инертността си.

Мантинелата се удря в носещата напречна греда на автобуса, която се намира зад стълбите на предната врата и пред резервоара. Преминавайки покрай тези зони, челният край на мантинелата навлиза в резервоара и го разрушава, деформира предното дясно окачване, удря се в предното дясно колело, разкъсва гумата, частично разрушава джантата и разкъсва въздушната възглавница. След това мантинелата няколкократно се нагъва в зоната на окачването и около колелото. Общата дължина на навлязлата в челната част на автобуса мантинела е около 8 m. Извън автобуса остава мантинела с дължина от 28 m, която се откъсва от основата си и преминава под автобуса. Вследствие на проникването на мантинелата в резервоара за гориво и съобразно законите на термодинамиката дизеловото гориво и въздухът силно се сгъстяват, налягането рязко се повишава, температурата също.

Реално проникването на челната част на мантинелата в резервоара предизвиква висока степен на сгъстяване на сместа и рязко повишаване на температурата. Вследствие на възникналите процеси, придружаващото се обилно искрене и силната струя въздух през отвора на вратата и от разрушената въздушна възглавница, следва възпламеняване на горивото. След удара с мантинелата автобусът продължава движението си напред и налявои се удря в срещуположната мантинела, която разделя двете пътни платна. Предната лява ъглова част на автобуса се удря в мантинелите на разделителната ивица, като напълно разкъсва първата мантинела и огъва втората. Скоростта на автобуса към този момент е около 31 km/h. Вследствие на това автобусът продължава движението си по направление на разделителната ивица, като се установява изцяло върху нея между двете мантинели. След 3 удара в първата мантинела между двете платна за движение и разкъсването й, шината остава плътно до дясната страница на автобуса и блокира задната врата. Предвид бързото разпространение на пожара повечето пътници - 45 човека, загиват, като отделените газове, пламъците и съпътстващата ги висока температура са фактори, несъвместими с живота на С.

Б. като пътник в автобуса. Въз основа на обективната макроскопска морфологична находка от огледа и аутопсията и от допълнителните токсикохимични изследвания, СМЕ приема, че смъртта на С. Б. (S.B.) е комплексна и се дължи от една страна на токсичното въздействие на продукти отделени в обстановка на пожар и от друга на термична травма причинена от повсеместното действие върху тялото на висока температура - пламъково изгаряне.

Наличието на 20% карбоксихемоглобин, диоктил терефталат и диизооктил фталат в кръвта, както и наличието на сажди в трахеята, бронхите и хранопровода, сочат че смъртта причинена от термичната травма е била получена приживе, в обстановка на пожар. Вещото лице по СМЕ изрично посочва, че смъртта не е с травматичен произход и се дължи от една страна на токсичното въздействие върху организма на продукти отделени в обстановка на пожар и от друга на действието на висока температура - термична травма, а не в резултат от претърпяно транспортно произшествие. В този смисъл с или без поставен обезопасителен колан неблагоприятния смъртен резултат е бил неизбежен.

Установява се от заключенията на първоначалната и повторната КСТЕ, изготвени и въз основа на доклад на работната група назначена със заповед РД-02-14-1003 от 23.11.2024 г. на МРРБ и доклад от Директора на Института по пътища и мостове /ИПМ/ към АПИ от 26.11.2021 г. за резултатите от огледа и измерванията извършени във връзка и към датата на процесното ПТП, екзекутивни чертежи, са следните основни фактори, допринесли за настъпването на произшествието.

Участъкът от пътя, където попада площадката за отдих и където се е случило произшествието, е проектиран да бъде републикански първокласен път с максимално допустима скорост от 90 км./ч; ползва се и функционира фактически като скоростен такъв, при въведено с маркировката ограничение от 120 км./ч, като при липса на разрешение за експлоатация, то участъка все още е със статут не на автомагистрала, а на скоростен път.

Десният завой от процесния участък, при преминаването на който е настъпило процесното ПТП, е изпълнен с радиус и напречен наклон на хоризонталната крива 650 м., който не съответства на сега действащата Наредба РД 02-20-2/25.08.2018 г., според която при скорост от 120 км./ч, каквато е била допустимата, радиусът на хоризонталаната крива следва да бъде минимум 870 м. Проектният наклон на кривата отговоря на скорост от 90 км/ час, но липсва поставен пътен знак Б26 /90 км/ на места преди началото на кривата, който да ограничи скоростта.

Две седмици преди датата на ПТП е била обновена само маркировката в осовата линия M3. Останалите елементи - като лява и дясна крайни линии М 1, ограничаващи платното за движение, защрихованите площи с коси линии М15, прекъснатите шлюзови линии, двойните непрекъснати заустващи линии са били износени и с намалена дневна и нощна видимост до такава степен, че са били невъзможни измервания на експлоатационните им показатели при 4 проверката, извършена от работна група към МРРБ, възложена им по повод процесното ПТП. На места маркировката на тези линии е била напълно изтрита и изобщо не се забелязвала.