Решение № 307 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200381 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК и е образувано по касационна жалба от адвокат Г. К. – защитник на подсъдимата К. Г. Ф. срещу присъда № 41 от 21.06.2024 г., постановена по ВНОХД № 20242100600522/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1, т.13 от НПК без да се сочат подкрепящи ги данни, като се заявява, че такива ще се изложат след изготвяне на мотивите на обжалваната присъда. В постъпили към жалбата две писмени допълнения от друг упълномощен от подсъдимата защитник - адвокат И. Л., се излагат доводи в подкрепа на претендираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК - съществени нарушения на процесуалните правила, които се обвързват с твърдения за липса на мотиви, недоказаност на обвинението относно авторството на деянието, допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на доказателствената съвкупност и на възраженията на защитата, както и че атакуваната присъда е изградена на предположения и при игнориране на доказателства. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се поддържа с довода, че то е резултат от опорочен въззивен акт. Прави се искане ВКС да отмени въззивната присъда и да оправдае подсъдимата или да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд.

Подсъдимата К. Ф. не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция, редовно призована. Явява се защитникът й – адвокат И. Л., която 1 изразява становище за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимата. По същество поддържа депозираната касационна жалба и писмените допълнения към нея, като акцентира на искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 -3 от НПК. Предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт, тъй като въззивният съд в достатъчна степен задълбочено е анализирал събраните доказателства и е мотивирал защо кредитира показанията на едната група свидетели и защо счита, че показанията на другата група свидетели, които са се намирали в автомобила на подсъдимата, до голяма степен са недостоверни поради противоречието им с тези на основния свидетел, придружавал пострадалия и установения от вещите лица механизъм на уврежданията на последния. В заключение прокурорът намира за правилен извода на въззивния съд, че подсъдимата е виновна за настъпилото ПТП.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба и двете писмени допълнения към нея доводи и като съобрази становищата на страните в съдебното заседание, в рамките на пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 16 от 02.02.2024 г. по НОХД № 20222120203972 по описа за 2022 г. Районен съд – Бургас е признал подсъдимата К. Г. Ф., родена на **** г., за невинна по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а", предложение второ, вр. ал.1, б. „б”, вр. чл.342, ал. 1 от НК, във вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП, за което е била предадена на съд, разпоредил се е с вещественото доказателство по делото и е постановил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

По въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас (с главно искане за осъждане на подсъдимата) Окръжен съд – Бургас е постановил нова въззивна присъда, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с която е отменил оправдателната присъда на РС Бургас и е признал подсъдимата К. Г. Ф. за виновна в това, че на 23.12.2015 г. на ул.“Ропотамо“, в гр.Созопол, обл. Бургас, управлявайки моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“, модел „5“, с peг. № **** нарушила правилата за движение по пътищата в чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП, с което допуснала пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинила на пешеходеца В. Х., роден на **** година в Република Чехия, средни телесни повреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, водеща до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на лява раменна кост, водеща до трайно затруднение движението на лява ръка за срок от около 12-16 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес, счупване на медиалния кондил на лява бедрена кост, водеща до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като е избягала от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, буква „а“, 2 предложение второ, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

Подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Съдът е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и е разпоредил вещественото доказателство – компактдиск да остане приложено по делото до изтичане срока на съхранението му, след което да бъде унищожено.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Приоритетно анализиран доводът за липса на мотиви не може да бъде споделен. Макар мотивите на въззивната присъда да се отличават с лаконичност и да не съдържат обстойно обсъждане на всеки елемент от доказателствения материал, това не води до извод за наличие на претендираното абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изложените мотиви към обжалваната въззивна присъда не препятстват проверката на ВКС за начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по релевантната фактология, включително относно най-спорния по делото въпрос за авторството на деянието.

Същественият за изхода на делото фактически извод, направен от въззивния съд - че подсъдимата К. Ф. е управлявала лекия автомобил, с който е причинено произшествието с пострадалия чешки гражданин В. Х., е формиран на базата на вярна доказателствена оценка както относно съдържанието и вътрешната устойчивост на подкрепящите го доказателствени източници, така и относно взаимната им свързаност и кореспонденция при установяването на този главно оспорван от защитата факт. Въззивната присъда покрива минималните стандарти за мотивираност, тъй като на стр. 48 от мотивите окръжният съд е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел установените обстоятелства и какви са правните съображения за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата.

Същевременно съдът изрично е констатирал противоречието в доказателствените материали и по - конкретно между показанията на свидетелите П. С., Ц. В. и Е. С. от една страна и показанията на пострадалия В. Х., свидетелите П. О., Я. И., Н. Н., Д. М., А. К., С. Р. и Д. П. от друга. След съпоставянето на изводимите от тях гласни доказателства с експертните заключения, с разясненията на вещите лица пред първоинстанционния съд, с писмените и веществени доказателства и доказателствени средства, съдът е изложил съображения защо и по какви причини се е доверил на втората група свидетели, съответно защо е отхвърлил като недостоверни показанията на първата група свидетели в частта им, в която противоречат на останалите свидетели, с което е изпълнил установените в чл.339, ал.3, вр. чл.305, ал.3 от НПК изисквания за съдържание на въззивната присъда. Този извод не се променя от иначе коректното възражение на защитата, че въззивният съд дори не е споменал обясненията на подсъдимата в мотивната част на обжалваната присъда, защото те в значителна част също са източник на уличаващи я 3 доказателства предвид признанието й пред първоинстанционния съд, че тя е управлявала лек автомобил в поддържаните от обвинението време и място и е реализирала ПТП, удряйки паркиран на същата улица друг лек автомобил, като е твърдяла, че до удара между двете МПС се стигнало докато се опитвала да заобиколи пострадалия, както и че не е спряла, а е продължила движението си, отдалечавайки се от местопроизшествието с паркирания лек автомобил „****“. Тази съобщена от подсъдимата информация, отчетена наред с категорично установеното от показанията на свидетелите О., Н., М., И. и Р. обстоятелство, че не е имало друг движещ се лек автомобил преди и до инцидента с пострадалия Х., на практика подкрепя обвинението, че управляваното от нея МПС е ударило не само паркиран лек автомобил, но и движещия се в близост до него пострадал Х.. При особеностите на конкретния случай относно времето и мястото, където е станал инцидентът и изобилните доказателства за липса на друго МПС към релевантния за делото момент, необсъждането на обясненията на подсъдимата, че е възприела пострадалия, но между него и управлявания от нея лек автомобил не е имало съприкосновение, не може да се приеме за игнориране на доказателства от страна на въззивния съд до степен на процесуално нарушение, което да е съществено, както настоява защитата. Иначе казано, не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които биха могли да доведат до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция. Въззивният съд е отделил нужното внимание в мотивната част на обжалваната присъда и дори е цитирал изводите на вещите лица, които категорично опровергават защитната теза на подсъдимата и по несъмнен начин обуславят участието й в конкретното ПТП, при което е бил увреден пострадалият пешеходец. На практика, анализирайки експертните заключения и съвпадащите с тях данни от показанията на посочените свидетели от втората група, между които и единствения пряк очевидец О., въззивният съд недвусмислено е демонстрирал защо не се доверява напълно на обясненията на подсъдимата. В този смисъл искането за отмяна на въззивната присъда поради липса на мотиви, изводима от игнориране на доказателства каквито са данните от необсъдените обяснения на подсъдимата не може да бъде удовлетворено.

Отправеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства, тъй като настоящата инстанция няма правомощие да установява нови фактически положения освен в хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК при т.нар. трета касация, която не е налице. След като контролираният съд е приел за установено, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил, с който е реализирано процесното ПТП, при което са причинени съставомерните средни телесни повреди на пострадалия чешки гражданин, не може ВКС да я оправдае на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, както се иска в касационната жалба. За да се приложи тази разпоредба, е необходимо да се установи, че деянието, предмет на обвинението, не е извършено от подсъдимата или дори да е извършено от нея, то не съставлява престъпление.

4

В мотивите на обжалваната въззивна присъда са изложени обратни фактически и правни изводи, които съотнесени към правомощията на касационната инстанция по чл.354 от НПК априорно изключват постановяване на оправдателен съдебен акт в настоящото касационно производство и ограничават касационната проверка до оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правилата за изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд по чл. 14, ал. 1 от НПК. При извършването й не се откриват съществени нарушения на установените в посочената разпоредба процесуални правила, както и на другите относими към доказването разпоредби на чл.13 и чл.107 от НПК при извеждане на фактите по чл.102 от НПК, включително оспорвания от защитата основнорелевантен факт от предмета на доказване - авторството на деянието. За да приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил, с който е увреден пострадалият Х., въззивната инстанция, за разлика от първоинстанционния съд, се е доверила на данните от показанията на втората група свидетели и конкретно на свидетеля очевидец П. О., който придружавал жертвата. Неизменно в разпита си в ДП (съгласно прочетените показания на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК –л.131 гръб от НОХД №3972/2022 г. на РС. Бургас) и пред съда (л.129 гръб, л.130 и л.132 от същото дело) свидетелят е потвърдил, че заедно с пострадалия вървели бавно по „тясната“ ул. Ропотамо, т.нар. „весела уличка“ в гр.Созопол, когато последният бил ударен от лек автомобил, тъмен на цвят, какъвто е бил управляваният от подсъдимата, както и че преди и след удара, не е имало друго МПС освен дошлата по - късно линейка, с която пострадалият бил отведен в болницата. Че свидетелят О. е бил с него в нощта на инцидента потвърждава и самият пострадал, който за разлика от О. е заявил пред съда, че няма спомен какво се е случило, защото се събудил в болницата „с наранена глава и счупена ръка“. Въззивният съд не може основателно да бъде упрекнат, че е формирал фактическите си изводи относно авторството на деянието на база информацията от въпросния очевидец О., който единствен съобщава, че е видял как лекият автомобил удря пострадалия и веднага след това удря паркирани в съседство леки автомобили.