Решение № 1075 от 11.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Варна, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110202895 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на В. М. Н. против НП №26-0819000174/11.02.2026г. на Началник група в ОД МВР Варна сектор ПП, с което на В. М. Н. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 153,39 евро /300 лева/ на основание чл.179 ал.2вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована не се представлява, но е изразила становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган, на *** в град В*** в посока бул. "О***" и до t№, управлява лек автомобил "БМВ" с per. номер В *** собственост на "А*** като на път с еднопосочно движение, предприема маневра да влезе в реда на паркираните МПС вляво по посоката му на движение, и бива блъснат от изпреварващия го мотоциклет "Априлия BP" с 1 per. номер **** ПТП с материални щети. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органсъгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетелят М. П.. Събраните гласни доказателства са непротиворечиви и с тях се установява фактическата обстановка в пълнота.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е констатирал нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДП, и е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От цитираното в НП нарушение става ясно, че жалбоподателя е допуснал ПТП като при маневра влизане в реда на паркираните автомобили бил блъснат от изпреварващия го мотоциклет и допуснал ПТП с материални щети. Приложен е снимков материал от който става ясно за неговата вина за извършеното административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и 2 скорост на движение. В конкретния случай жалбоподателя при предприемане на маневра влизане в реда на паркираните МПС, не се е убедил, че може да я извърши безопасно, в резултат на което е настъпило ПТП. По този начин е създал опасност за участниците в движението и е реализирал ПТП с материални щети.

Съвкупният анализ на приобщените писмени, гласни и писмени доказателства налага извод, че въззивникът е управлявал посочения в АУАН и в НП автомобил, като на инкриминираната дата и място е допуснар нарушение. Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на водача несъмнено покрива белезите на нарушението по чл. 25 ал.1 от ЗДП.

Наличен е и субективният елемент от състава на нарушението, тъй като в качеството си на водач на автомобил жалбоподателят е бил длъжен да знае задълженията, които законът му вменява относно укрепването на превозвани товари и да предвижда последиците от неизпълнението им.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение, личността на нарушителя, който видно от приложената справка и писмените доказателства има и много други нарушения по ЗДП, а също така и с обстоятелството, че размера на наказанието е императивно посочен в закона. В тази връзка съдът намира, че наложеното наказание е правилно определено и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат 3 обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материална разпоредба, а именно гарантиране безопасността на пътната обстановка.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 40,90евро /80лева/.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №26-0819-000174/11.02.2026г. на Началник група в ОД МВР Варна сектор ПП, с което на В. М. Н. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 153,39 евро /300 лева/ на основание чл.179 ал.2вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

ОСЪЖДА В. М. Н. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90/ 80 лева/, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

5