Решение № 101 от 27.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100508901 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.05.2021 год., постановено по гр.дело №62060/2020 год. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на В.В.В. по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 10 373.25 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди, причинени на лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№******* от настъпило на 08.03.2019 год. пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2020 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 858.94 лв., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 10 416.26 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 1.03 лв.

Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.

Жалбоподателят поддържа, че в производството по обезпечаване на доказателства било прието заключение по допълнителната съдебна автотехническа експертиза, от което се установявало, че вредите по застрахования автомобил не могат да се получат по заявения от застрахования механизъм на ПТП – деформациите по лек автомобил „Пежо“ по предната му челна част не съответствали на деформациите по страничната дясна част на лек автомобил „Инфинити“; по данни от протокола за ПТП, преди настъпването на ПТП лек автомобил 1

„Инфинити“ се движел по път с предимство и лек автомобил „Пежо“бил реализирал удар с него, като се движел от дясно на ляво за посоката на лек автомобил „Инфинити“ и в момента на удара посоките движение на двамата автомобила били перпендикулярни.

Неправилно първоинстанционният съд не бил кредитира това заключение. Протоколът за ПТП не се ползвал с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм на ПТП. С такава сила протоколът се ползвал по отношение на датата и мястото на настъпване на произшествието. Длъжностното лице, което било съставило протокола за ПТП, не било очевидец на произшествието. Съгласно т. 9.1.9 от приложимите Общи условия по застраховката, не се предоставяло застрахователно покритие, когато декларираните обстоятелства от застрахования били различни от действително случилите се.

Ищецът следвало да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие, на което се дължали вредите по процесното МПС, а в случая тези вреди не били получени по заявения механизъм на ПТП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконслутско възнаграждение.

Ответникът по жалбата В.В.В. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че не било допустимо чрез експертиза да се оспорва съдържанието на официален документ по отношение на обстоятелства, които не бил предмет на експертизата. Не можело да се приеме, че по снимков материал вещото лице ще е в състояние да установи механизма на ПТП, различен от описания в протокола за ПТП.

Безспорно било по делото, че между страните бил сключен договор за имуществено застраховане за процесния автомобил, при уговорена застрахователна сума в размер на 15 000 лв., който е действал към момента на ПТП. Изготвеният протокол за ПТП представлявал официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК – същият бил изготвен след посещение на място от длъжностното лице, по реда на чл. 9 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 год. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС. Протоколът се ползвал с материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприето от него, релевантни за механизма на ПТП. В този смисъл произшествието било настъпило по начина, описан в протокола за ПТП. Освен това уврежданията по процесния автомобил били толкова сериозни, до степен на тотална щета, поради което и житейски нелогично било да се приеме, че същият е получил тези увреждания преди процесното ПТП, а последното не е причина за тях. Ответникът имал възможност да оспори съдържанието на протокола за ПТП по административен ред, съгласно чл. 81, ал. 2 АПК. Видно било и от събраните доказателства по делото, че на 08.03.2019 год. автомобилът бил огледан от експерт и представител на застрахователя, като в изготвения опис заключение, че описаните щети по процесния автомобил почти изцяло съвпадали с установените от вещото лице по първоначалната съдебна автотехническа експертиза в производството по обезпечаване на доказателства. В разглеждания случай била налице тотална щета и действителните вреди 2 били тези, които увреденият реално щял да заплати за закупуването на МПС като процесното на свободния пазар по средни пазарни цени. Не били налице и основания за намаляване на отговорността на ответника. Ищецът бил изпълнил задълженията си по договора, съдействал на застрахователя за установяване на щетите и липсвали данни, че е допринесъл по някакъв начин за увеличаването на вредите по вид и размер. По автомобила не били извършвани ремонтни работи до огледа му от застрахователя. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 10.04.2018 год. е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско +“ на МПС, клауза „Пълно каско, между ищеца В.В.В., от една страна, като застрахован и „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, от друга страна, като застраховател, с предмет лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№******* /който е собственост на ищеца/, със срок на застрахователно покритие от 12 месеца – от 11.26 ч. на 10.04.2018 год. до 23.59 ч. на 09.04.2019 год. и застрахователна сума в размер на 15 000 лв., при уговорена застрахователна премия от 744.60 лв., платима еднократно – не се спори между страните, че ищецът е заплатил на ответното дружество застрахователната премия, поради което договорът е влязъл в сила. Спазена е формата за действителност на договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. Безспорно е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие – виж раздел ІІ от Общите условия на ответника за автомобилна застраховка „Каско +“.

На 19.10.2018 год. между страните е бил сключен анекс към застрахователния договор, по силата на който бил постигнато съгласие за дозастраховане на МПС в размер на 3 055.69 лв., предвид изплатено застрахователно обезщетение по конкретна преписка по щета в размер на 3 055.69 лв., като след дозастраховането застрахователната сума била в размер на 15 000 лв. и ищецът се задължил да заплати допълнително начислена премия от 149.60 лв., 3 платима еднократно. Посочената сума е била заплатена от ищеца на 19.10.2018 год., за което ответникът изготвил сметка.

Не се спори също така, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото и заключенията на вещото лице по първоначалната и допълнителната съдебни автотехнически експертизи, допуснати и изслушани в производството по реда на чл. 207 ГПК по гр.дело № 45227/2019 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, се установява, че на 08.03.2019 год. в гр.София, при движение по ул.“Малобучински път“ и навлизане в кръстовището при разклона за Суходол и пътен възел Мало Бучино, поради неспазване на пътен знак „Б2“ /„СТОП“/ процесният автомобил е реализирал ПТП с движещия се по път с предимство лек автомобил „Инфинити“ с рег.№*******, при което и двете превозни средства били увредени, за което бил съставен протокол за ПТП от 08.03.2019 год. от мл.автоконтрольор при ОПП, след посещение на място. Към момента на удара посоките на движение на двете превозни средства били перпендикулярни. Уврежданията на лек автомобил „Пежо 508“ били, както следва: преден десен калник, десен фар, облицовка на предна броня, декоративна решетка, рамка на декоративна решетка, средна решетка на предна броня, преден калник, челно стъкло – тонирано със сензор, кора под двигател, кора по предна броня, основа предна броня, ляв фар, ляв фар за мъгла, преден ляв калник, предна лява врата.

Несъмнено е по делото, че в срока по чл. 403, ал. 1 КЗ застрахованият /ищецът/ е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователно събитие „щети при пътнотранспортно произшествие“.

Спорните по делото въпроси са свързани с това дали твърдените вреди по процесния автомобил са настъпили в резултат на процесното ПТП, респ. дали е законосъобразен отказът на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение, основан на клаузата на т. 9.1.9 от раздел „Общи изключения“ от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +“ – ответникът поддържа, че застрахованият е декларирал обстоятелства, различни от действително случилите се.

Въззивният съд намира, че правоизключващото възражение на ответника се явява неоснователно, поради следните съображения:

Според горепосочената клауза от Общите условия, застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в т.ч. деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представи документ с невярно съдържание.

Обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи застраховката „Каско на МПС“ се определя от закона – чл. чл. 343, ал. 1 КЗ /чл.

183, ал. 1 КЗ-отм./ и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличието на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ /чл. 186, ал. 1 КЗ-отм./ – и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното 4 правоотношение са свободни да уговорят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408 КЗ /чл. 211 КЗ-отм./. В чл. 408 КЗ е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично две групи от допустимите основания за отказ – умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователно обезщетение и умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаването на застрахователно обезщетение от друго лице /т. 1 и т. 2/ и неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие /т. 3/.