Решение № 4637 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4637 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20211100508166 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20036180/08.02.2021 г. по гр.д. № 13992/2020 г. по описа на СРС, 40 състав, е прекратено производството по главния иск с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния договор за ¼ част и по отношение на ответника А. Х. М. и са отхвърлени предявените от А. С. М., ЕГН ********** срещу Л. Г. В., ЕГН **********, главен иск с правно основание чл. 26, ал.

2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност до размер ¼ част на договор от 02.06.2016 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 115, том 1, рег. № 4817, дело № 92/02.06.2016 г., издаден от нотариус М.Ш., поради липса на основание, и евентуален иск с правно основание чл.

87, ал. 3 от ЗЗД за развалянето му до ¼ част поради неизпълнение.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК въззивна жалба от ищцата А. С. М., която релевира оплаквяния, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Същата твърди, че първоинстанционният съд е направил превратен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. Поддържа, че въпреки изрично 1 заявеното от страна на жалбоподателката искане за оттегляне на главния и евентуалния иск по отношение на втория ответник по делото, което било извършено своевременно, първоинстанционният съд го е отхвърлил, като е счел, че двамата ответници са задължителни необходими другари в процеса и тяхното участие било „абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството“. След като преосмислил позицията си, с решението си съдът прекратил производството по делото в тази му част, което обаче водело до изменение на изготвения и приет вече проекто-доклад по делото. Сочи, че с това си действие съдът е допуснал съществено нарушение на производствените правила, тъй като е лишил жалбоподателката от правото да ангажира (или да не ангажира) необходимите доказателствени средства по отношение на искове и ответник, които съдът изключва от участие в производството. Поддържа, че СРС е извършил непълен и неточен доклад по делото, което представлявало съществено процесуално нарушение. Неправилно било и заключението на първоинстанционния съд, че нямало данни преди 05.08.2017 г. прехвърлителят С.М. да е страдал от заболяване, застрашаващо живота и здравето му и предполагащо близкия му летален край. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни Л. Г. В. и А. Х. М. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата, като неоснователна. Молят решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и излага подробни съображения в тази насока.

Претендират разноски за въззивната инстанция.

В частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност до размер ¼ част на договор от 02.06.2016 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 115, том 1, рег. № 4817, дело № 92/02.06.2016 г., издаден от нотариус М.Ш., поради липса на основание, спрямо ответницата А. Х. М., решението като необжалвано в срок, е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предвид нормата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

По отношение допустимостта на решението:

В случая пред първоинстанционния съд са били предявени от А. С. М. срещу 2

Л. Г. В. и А. Х. М. главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 02.06.2016 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 115, том 1, рег. № 4817, дело № 92/02.06.2016 г., издаден от нотариус М.Ш., поради липса на основание, и евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за развалянето на този договор до ¼ идеална част, поради неизпълнение.

Ищцата (настояща въззивница) твърди, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване на право на ползване, обективиран в Нотариален акт № 115, том I, рег. № 4817, дело № 92 от 02.06.2016 г. на нотариус М.Ш., вписан в СВп – гр. София, наследодателят й С.А.М. и А. Х. М. са прехвърлили на 02.06.2016 г. притежавания от тях апартамент № 70, находящ се в гр. София, Столична община, район Красно село, ж.к. „Лагера“ в жилищна сграда на блок № 44, вх. Б на втори жилищен етаж на Л. Г. В. срещу задължението да полага грижи по издръжката и гледането на прехвърлителите до края на живота им, сама или чрез друго лице, като им осигури спокоен и нормален живот.

Поддържа, че С.М. починал от злокачествено онкологично заболяване и към момента на сключване на този договор същия вече бил болен и с напреднал ход на болестта.

Във връзка с това твърди, че договорът е нищожен, тъй като Л. В., която поела задължението да го издържа и гледа, била напълно наясно с това обстоятелство и заедно със съпругата му А. М. го били накарали да прехвърли имота с ясното съзнание, че ищцата нямало да получи нищо. Счита, че знанието за близката смърт на прехвърлителя опорочава договора и го прави нищожен поради липса на основание.

При условията на евентуалност ищцата твърди, че приобретателят на имота Л. В. не е изпълнявала задълженията си по договора в пълен обем, като не е предоставяла ежедневно грижи и издръжка на прехвърлителя, което е основание за развалянето му.

Ответниците оспорват твърденията на ищцата като неверни.

Първата ответница – Л. В. сочи, че в пълен обем е изпълнявала задълженията си по договора спрямо двамата прехвърлители. Оспорва твърдението, че С.М. към момента на сключване на договора е бил болен и с напреднал ход на злокачествено онкологично заболяване. И двамата ответници отричат твърдяното обстоятелство, че са били напълно наясно с близката смърт на С.М., който обективно не е имал онкологично заболяване към момента на сключване на договора, респективно нямало как субективно страните (в частност Л. В.), да е съзнавала, че сключва договор за гледане на човек, чиито дни са преброени.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на дата 08.10.2020 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по евентуалния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД спрямо ответника А. Х. М., поради оттеглянето му, като е оставил без уважение искането на ищцата за прекратяване на производството срещу този ответник и по главния иск, като е приел, че същият се 3 явява задължителен необходим другар по този иск.

С решението по делото, съдът е преосмислил позицията си и е прекратил производството спрямо този ответник и по главния иск, поради оттеглянето му от ищцата.

Така постановеното решение е недопустимо.

В мотивите към ТР № 7/2020 от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в случай, че договорът не поражда правно действие поради нищожност, предвидените за него правни последици не биха настъпили, а ако бъде унищожен или развален, същите биха отпаднали с обратна сила. Прието е още, че не съществува възможност за непораждане на последиците или за тяхното отпадане с обратна сила само за едната от страните по договора, а за пораждането им или запазването им за другата страна по него, и затова прогласяването на нищожността на договора, съответно унищожаването или развалянето му, намират отражение в правната сфера и на двете страни по договора. По - нататък в мотивите към това тълкувателно решение са дадени подробни разяснения, че идентичността на предмета на делото по отношение на двамата ответници – страните по договора, произтичаща именно от това, че те са участници в оспорваното материално правоотношение между тях, обосновава и задължително необходимо другарство между тях по иска за нищожност на договора, предявен от трето за него лице. От така дадените разяснения в тълкувателната практика на ВКС – че корелативният характер и взаимната обусловеност на насрещните права и задължения на страните в рамките на договорното правоотношение, обуславят и задължително другарство между тях в качеството им на ответници по иск на трето лице за нищожност на договора, следва несъмнен извод, че същото по характер и естество на спора по конститутивен иск за унищожаване или за разваляне на договора, предявен от едната от страните по него, а именно – отпадане с обратна сила на правните последици от договора и за двете страни по него при уважаване на иска, налага задължителното участие в процеса и на съпрузите на страните по договора, като процесуална предпоставка за допустимостта на тези облигационни конститутивни искове и на производството по тях, в случаите когато договорът е сключен по време на брака и имотът е придобит в режим на СИО - вещно-прехвърлителният му ефект настъпва и за двамата съпрузи, респ. – еднакви за тях са и правните последици от унищожаването или развалянето на договора, което пък е резултат от упражнено по съдебен ред потестативно право, съставляващо действие на разпореждане, а не на управление. От тук следва изводът, че съпрузите са задължителни необходими другари както по иск, предявен от трето лице, за прогласяване на нищожност, така и по иск, предявен от трето лице, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, когато договорът е сключен по време на брака и имотът, предмет на договора, е придобит в режим на СИО /В този смисъл е 4

Определение № 2219/30.04.2025 г. по к.гр.д. № 4140/2024 г. на ВКС/.

От гореизложеното следва, че прехвърлителката А. Х. М., доколкото е страна по сделката, а и съпруга на починалото лице С.М., има качеството на задължителен необходим другар и нейното участие като страна по делото е задължителна процесуална предпоставка за развитието на процеса. След като е прекратил производството както по главния, така и по евентуалния иск спрямо нея с влезли в сила определения, поради оттеглянето им, то съдът е следвало да прекрати производството по тези искове и срещу Л. Г. В.. Като не е сторил това, а е разгледал исковете срещу тази ответница по същество, първостепенният съд е постановил едно недопустимо решение, което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК следва да бъде обезсилено в обжалваната част, а производството по предявените искове изцяло прекратено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20036180/08.02.2021 г. по гр.д. № 13992/2020 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. С. М., ЕГН **********, срещу Л. Г. В., ЕГН **********, главен иск с правно основание чл. 26, ал.

2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност до размер ¼ част на договор от 02.06.2016 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 115, том 1, рег. № 4817, дело № 92/02.06.2016 г., издаден от нотариус М.Ш., поради липса на основание, и евентуален иск с правно основание чл.

87, ал. 3 от ЗЗД за развалянето му до ¼ част поради неизпълнение, както и в частта за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и спрямо ответницата Л. Г. В., ЕГН **********.