Протокол с решение от ОСЗ № 7789 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 7789 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330118884 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Ищецът Б. К. Ш., редовно уведомен от предходно заседание, не се явява, не се представлява. С молба ищецът представя пълномощно и договор за защита и съдействие. Моли за ход на делото и уважаване на исковете.

Възразява за прекомерност на хонорара на ответната страна.

Ответникът СИТИ КЕШ ООД, редовно уведомен от предходно заседание, не изпраща представител. С молба ответникът моли за ход на делото в негово отсъствие, моли за отхвърляне на исковете, взима становище по същество, претендира разноски, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът счита, че не са налице пречки по хода на делото, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладват се постъпили справки от КАТ, от НАП и НОИ за периода м. септември 2024 – м. ноември 2024 г., включително декларирани доходи за 2023 и 2024 г.; и справка от Община Пловдив.

Докладва се справка за съпруг на ищеца.

Съдът намира докладваните за относими, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА докладваните писмени доказателства.

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЛАГА КРАЙ на съдебното дирене.

ДАВА ХОД на устните състезания.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:

Подадена е искова молба от Б. К. Ш. срещу СИТИ КЕШ ООД, с която иска от съда да бъде прогласена недействителността на договор за потребителски кредит от 09.09.2024 г., като счита, че противоречи на закона, а в условията на евентуалност да се прогласи нищожност на отделни клаузи от договора, а именно чл. 11, чл. 3, ал. 1, т 5, чл. 5. Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лв. Твърди, че в чл. 5 е уговорено допълнително обезпечение, а в чл. 11 дължимостта на неустойка, ако не бъде представено такова обезпечение или то не отговаря на условията в договора. Счита, че с уговорената неустойка се постига неоснователно обогатяване на кредитора, като намира, че същата противоречи на преследваната от ЗПК цел, като счита, че липсват присъщите за неустойката функции. Намира, че тя съставлява всъщност възнаградителна лихва. Намира също, че е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗПК с уговорения ГПР. Намира за нарушен чл.

11 ,ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че клаузите на договора са формирани по неясен начин и не позволяват преценка на последиците от сключване на договора, поради което са неравноправни.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Неустойката не била част от съществените параметри на договора за заем, поради което дори при нейната нищожност договорът не е недействителен.

Предявена е и насрещна искова молба, с която иска от съда да осъди първоначалния ищец да плати сумата от 926 лв. частичен иск от главница в размер на 1000 лв., а под евентуалност да плати 926 лв. иск предявен в пълен размер, представляваща чиста стойност на кредита в случай на недействителност на договора.

Подаден е отговор на насрещния иск. Възразява се за недопустимост на исковете. Не оспорва сключването на договора за сумата от 1000 лв., нито получаването на сумата и факта, че е извършено плащане в размер на 74лв.

Оспорва дължимостта на останалите суми по договора.

Ищецът е предявил искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и чл. 146 ЗЗП за недействителност на договора, както и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 4 ЗПК за клаузите на договора. За основателността на исковете следва да се установи сключването на договора и на съответните клаузи и основанията за тяхната нищожност Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

23 ЗПК, за основателността на който следва да се установи сключването на валиден договор за кредит, усвояване на заетата сума, настъпва падежа за връщане, както и че клаузите са индивидуално уговорени.

Обявено е за безспорно между страните сключването на договор за потребителски кредит, наличието на оспорените клаузи, усвояването на сумата от 1000 лв., плащането на сумата от 74 лв. от длъжника на кредитора и невключването в ГПР на уговорената в договора неустойка съгласно изричното признание на ответника в молба от 28.03.2025 г.

Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание 2 чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включен размерът на неустойката за непредставяне на обезпечение. Ответникът признава, че в ГПР не е включена тази неустойка. Неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение, за което се предвижда неустойка, не е свързано с реални вреди за кредитора, а само с увеличаване на кредитния риск.

Дължимостта на парична сума за това неизпълнение няма характер на обезщетение, а на скрито възнаграждение за увеличения риск. Ето защо съставлява разход по кредита и невключването му в ГПР нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Искът за прогласяване недействителността на договора е основателен.

Основателен е и насрещният иск за осъждане на ответника да плати на ищеца остатъка от чистата стойност по кредита на основание чл.23 ЗПК, за която няма спор между страните, че се равнява на разликата между усвоената сума от 1000 лв. и платената сума от 74 лв., или сумата от 926 лв., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба - 09.01.2025г., до окончателното плащане.

При изхода от спора право на разноски по главния иск има ищецът, като са сторени разноски за държавна такса – 68,08 лв. и за адвокастки хонорар по чл.38 от ЗА в размер на 400 лв. Не се оборват предпоставките по чл.38 ЗА с оглед постъпилите писма. Не се претендира конкретен размер, поради което след съобразяване възражението за прекомерност, исканото възнаграждение от ответника и цената на иска, следва да се присъдят 400 лв.

Ответникът има право на разноски по насрещния иск – 50 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС за платен адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност, доколкото на двете страни се присъжда в един и същ размер възнаграждение с включено ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с адрес: гр. ***, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, по предявения от Б. К. Ш., ЕГН **********, гр. ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2024г. е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА Б. К. Ш., ЕГН **********, да плати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.23 ЗПК, сумата от 926 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2024г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба - 09.01.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, да плати: на Б. К. Ш., ЕГН **********, разноските за държавна такса: 68,08 лв. на адв. М. Д. Д. от АК - ***, личен номер: **********, служебен адрес:

3 гр. ***, ул. ***, сумата в размер на 400 лв. - адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА ОСЪЖДА Б. К. Ш., ЕГН **********, да плати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, разноските по делото: 50 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС за платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от протоколното решение да се връчи на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,03 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4