Решение № 124 от 09.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Смолян, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500072 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258-чл.273 ГПК.

С решение №73/30.11.2021г. по гр.д. №68/2021г. Златоградският районен съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството им на управители, чрез процесуален представител Х.А.А. – юрисконсулт със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу АН. ЯС. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Златоград, ул. „Беловидово“ № 145, вх. В, ет. 3, ап. 9, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на АН. ЯС.

Р., ЕГН **********, че има вземания срещу нея, както следва: 899,26 лв. – главница, 29.03 лв. – договорна лихва за периода 19.10.2018 г. до 06.10.2019 г.

– датата на предсрочна изискуемост, мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 59.58 лв. – за периода от 07.10.2019 г. – денят следващ датата на предсрочната изискуемост, до 27.10.2020 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2654/29.12.2021г. от 1

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев чрез процесуален представител юриск. Х.А.А. ,който намира ,че обжалваното решение ,с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК е незаконосъобразно .За да постанови това решение, първоинстанционният съд е взел предвид, че длъжника не е бил уведомен за настъпилото правоприемство по отношение на задължението му, преди завеждане на заповедното производство пред съда, както и факта, че на длъжника не му е съобщена предсрочната изискуемост, преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.Във връзка с уведомяването на длъжника по задължението за извършената цесия, счита ,че длъжникът не е бил уведомен за настъпилото правоприемство, по отношение на задължението му преди завеждане на процесното заповедно производство, но намира ,че последното не е пречка за успешното провеждане на иск по реда на чл. 422 от ГПК.Няма пречка в хода на делото по реда на чл. 422 ГПК, длъжникът по развилото се преди това заповедно производство да бъде уведомен, за настъпилото правоприемство по отношение на задължението му, в случаите ,когато цесионера е упълномощен от цедента, уведомителното писмо по чл. 99 от ЗЗД да бъде връчено от него.

В настоящия казус по първоинстанционното производство е представено нотариално заверено пълномощно на нотариус с per. № 260 на Нотариална камара в район на PC гр. София, с което на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД са вменени подобни правомощия, като в изпълнение на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е представено и потвърждение за сключването на договора за цесия.Счита че по несъмнен начин, ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, тъй като уведомлението за цесията, приложено към исковата молба е достигнало до ответната страна и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.З ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.З ГПК следва да бъде съобразен от съда.От друга страна, съгласно с разпоредбата на чл. 47, ал.

6 ГПК „когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца." Особеният представител осъществява процесуално представителство и защитава правата на представлявания, като това представлява една своеобразна гаранция, предоставена от закона, за защитата на правата на гражданите и участието им в процеса. В тази връзка счита ,че е и разпоредбата на чл. 45, изр. 2 ГПК, съгласно която връчването на представител се смята за лично връчване, като моли въззивния съд да обърне внимание ,че законодателя не е направил разграничение между договорен и особен представител, както и решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д.

№ 193/2018 г., I т. о., ТК, в което ВКС е възприел, че „връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.Счита ,че съгласно приетото по делото заключение на 2 назначената съдебно-счетоводна експертиза, по безспорен начин е установено усвояването и размера на дълга.От друга страна, търговското дружество е направило всичко необходимо за уведомяването на длъжника преди образуването на производство, като на 30.04.2020 г. е изпратено уведомление за извършената цесия по постоянен адрес на АН. ЯС. Р. с обратна разписка, като се е върнала информация, със статус на пратка –неполучен.Счита ,че не следва да се изключва хипотетичната възможност длъжникът да се укрива с цел личностно обогатяване за сметка на кредитора. Съобщаването на цесията счита ,че няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.

Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването.

Уведомяването за цесията от своя страна има за цел да предпази длъжника от изпълнение на едно и също задължение два пъти, но в случая той не е правил плащания нито към нас, нито по сметка на първоначалния си кредитор.Ако се приеме , че длъжника е изпаднал в неплатежоспособност и не е могъл да изпълнява задължението си по погасителен план, то в последващ момент, макар и да не е знаел за факта, че задължението му е изкупено и дължи сумите на нов кредитор, той не е започнал да го изпълнява и на своя първоначален кредитор, с което бездействие същият по ясен и категоричен начин е показал , че няма намерение да заплати дължимото задължение.Във връзка със съобщаването на предсрочната изискуемост на задължението, преди подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, моли съда да приеме, че длъжникът по задължението дължи изпълнение на цялата претендирана главница, договорна лихва и обезщетение за забава, тъй като същият е усвоил целия кредитен лимит по договора и падежът, договорен между страните е настъпил преди подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Счита ,че не е необходимо изрично уведомяване на длъжника по задължението за упражняването на правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо, тъй като срока за връщането на усвоената сума е конкретно определен, а именно всяко второ число на текущия месец, съгласно уговореното в чл. 3, ал. 2 от процесния договор. Твърди ,че длъжницата не е извършвала никакви плащания след 02.08.2019 г., поради което дължи връщането на усвоената главница в размер на 899.26 лв, договорна лихва в размер на 29.03 лв, уговорена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора за периода 19.10.2018 г. - датата, на която е извършено първото усвояване на част от предоставения кредитен лимит до 06.10.2019 - датата, на която е настъпил падежа по договора. Видно от чл. 21, ал. 3 от договора, при забава на плащането на което и да е парично задължение, Кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, а в случая в размер на 59.58 лв. за периода 07 октомври 2019 г. - датата, следваща деня на падежа до 27 октомври 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Сочи ,че в този смисъл се е произнесъл с решение № 453 от 16.11.2021 г. на окръжен съд - Велико Търново по въззивно гражданско дело № 325/2021г. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло решение № 73 от 30.11.2021 г. по описа на районен съд- Златоград, като постанови 3 съдебен акт, в който приеме за установено, в отношенията между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и АН. ЯС. Р., че ответника дължи на ищеца всички суми, претендирани с исковата молба.Претендира разноски в размер на 350 лева юриск. възнаграждание.В случай, че представляваното от него дружество бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата страна, на основание чл. 127 ал. 4 ГПК, моли да бъдат задължени длъжникът и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN,BIC/, като в случай, че откажат или не предоставят тази информация, моли съда да бъдат уведомени, че дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД като интституция по чл. 56а, ал. 3 ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.В случай че другата страна претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли то да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба.

В законният срок е постъпил писмен отговор от адвокат Ф.Г.Г. особен представител на АН. ЯС. Р.,като намира ,че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно , а подадената въззивна жалба е неоснователна .Като „особен представител“ на ответника по делото, още в първоинстанционното производство твърди че е развил подробни съображения, че длъжника не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, когато съобщението за това е достигнало до знанието единствено на неговия особен представител, като тук аргументите се черпят от особената фигура на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

Ответникът не е бил уведомен за извършената цесия и счита ,че особения представител не може да бъде уведомен от името и за сметка на ответника. В първоинстанционното производство счита ,че е нямало спор, че преди неговото образуване ответникът не е бил уведомен за извършената цесия и поради това ищецът в исковата си молба от 18.03.2021 г. е направил искане на ответника да бъде предоставено уведомлението заедно с исковата молба.

Исковата молба е връчена на назначения на ответника особен представител, но не и на ответницата.От предоставените доказателства по делото счита ,че не се установява да са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което счита ,че ищеца не притежава вземане спрямо ответника и не е активно материално легитимиран по предявените искове.От представените писмени доказателства по делото счита ,че е установено наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания - цесия от 11.11.2016 г., Приложение №1 към него от 28 април 2020 г. и потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнаннс“ ООД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Счита ,че цесията не е 4 породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., Ill г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор - цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл счита ,че е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.Счита ,че така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД .Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера е било съобразено от съда при решаването на делото, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД .Счита ,че е спорен въпроса достигнало ли е до длъжника уведомлението за извършената цесия в хода на първоинстанционното производство. Счита че няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжницата за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство.