Решение № 13 от 21.01.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 565/2025
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 255 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Ловеч, 21.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20254300100565 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба (вх.
3363/01.07.2025 г. на ОС Габрово), подадена от К. Г. Т. против Окръжен съд Габрово, Районен съд Трявна, Окръжен съд Велико Търново и Апелативен съд Велико Търново, с която е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв.
От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е образувано гр.д. № 222/2024 г. на Районен съд Трявна, че впоследствие производството продължило по в.ч.гр.д. № 470/2024 г. на ОС Габрово и в.ч.гр.д. № 548/2024 г. на АпС Велико Търново и че е приключило по в.ч.гр.д.
№ 1020/2024 г. на ОС Велико Търново. От ищеца се поддържа, че от ответниците е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието. От ищеца е изведено искане за присъждане (чрез солидарно осъждане на ответниците) на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (започнало по гр.д. № 222/2024 г. на Районен съд Трявна, продължило по в.ч.гр.д. № 470/2024 г. на ОС Габрово и в.ч.гр.д. № 548/2024 г. на АпС Велико Търново и приключило по в.ч.гр.д. № 1020/2024 г. на ОС Велико Търново) в размер на сумата от 27 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Една част от възраженията на ответниците са за неоснователност на иска (правоизключващи) и се основават на оспорвания и доводи за липса на поддържаното от ищеца нарушение на принципа на разумна продължителност 1 на производството и за липса на твърдените от него неимуществени вреди, а друга - правонамаляващи, основани на оспорвания на обстоятелствата, с които се свързва претендирания размер на обезщетението.
Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.
Четиримата ответници също не вземат участие в съдебно заседание – чрез представляващите ги по закон административни ръководители или чрез процесуални представители по пълномощие.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на тримата ответника, поставяйки акцент върху ритмичното развитие на съдебното производство и върху липсата на твърдените неимуществени вреди.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 222/2024 г. по описа на РС Трявна е образувано на 19.08.2024 г. по искова молба (вх. № 1116/19.08.2024 г.), подадена от К. Г. Т. против Районен съд Елена, с която е предявен иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. В същия ден делото е разпределено на конкретен съдия-докладчик. С Разпореждане № 268/20.08.2024г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да конкретизира твърденията си в обстоятелствената част на същата и да представи доказателства за платена дължимата за разглеждането й държавна такса.
Указанията са съобщени на 23.08.2024 г. по електронен път.
На 20.08.2024 г. и на 21.08.2024 г. К. Т. е подал по делото молби с идентично съдържание с искане за отстраняване на съдията-докладчик, тъй като е завел множество други дела срещу РС Трявна и е изразил съмнение в нейната безпристрастност. На 21.08.2024г. ищецът е подал по делото молба по чл. 255 ГПК за определяне на срок за произнасяне по искането му за отстраняване на съдията - докладчик и такава с идентично съдържание направо пред Окръжен съд –Габрово. На 21.08.2024 г. докладчикът (съдия Вяра Петракиева) се е отвела от разглеждане на делото, а на 23.08.2024г. делото е преразпределено на съдия Пламен Евгениев. На 23.08.2024г. К. Т. е подал по електронен път молба за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред РС Елена за снабдяване със заварени преписи от документи.
След даване на становище от 27.08.2024 г. по молбата по чл. 255 от ГПК, делото е изпратено на ОС Габрово, където на 02.09.2024г. е образувано ч.гр.д.
№ 417/2024 г., в който ден то е разпределено на съдия Ива Димова. С Определение № 697/04.09.2024 г., по ч.гр.д. № 417/2024 г. на ОС Габрово съдът е оставил без уважение молбата на К. Т. по чл. 255 ГПК, след което на 11.09.2024 г. делото е върнато на РС Трявна за продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение № 141/17.09.2024 г., по гр.д. № 222/2024 г. на РС Трявна, съдът е прекратил производството и е върнал исковата молба на К. Т. поради неотстраняване на констатираната нередовност. Препис от определението акт е връчен на ищеца чрез ЕПЕП на 25.09.2024 г. На 30.09.2024 г. от К. Т. е 2 подадена въззивна частна жалба против определението за прекратяване, която на 01.10.2024 г. е оставена от съда без движение, с указания за представяне на доказателство за платена държавна такса. Съдебните указания са съобщени на ищеца чрез ЕПЕП на 02.10.2024 г., като в същия ден те са изпълнени.
На 02.10.2024 г. делото е изпратено на ОС Габрово за разглеждане на частната жалба, като на 07.10.2024 г. е образувано в.ч.гр.д. № 470/2024 г. на ОС Габрово. Поради отводи на всички съдии ОС Габрово, направени за времето от 10.10.2024 г. до 14.10.2024 г., делото е прекратено и е изпратено на Апелативен съд Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа частната жалба.
След постъпването му в съда на 17.10.2024 г. е образувано в.ч.гр.д. № 548/2024 г. на Апелативен съд Велико Търново, като с определение № 696/30.10.2024 г., постановено по същото дело, състав на същия съд го е изпратил за разглеждане от ОС Велико Търново.
На 13.11.2024г. делото е изпратено за разглеждане на ОС Велико Търново, като след постъпването му в същия ден е образувано в.ч.гр.д. № 1020/2024 г. по описа на същия съд. С определение № 1638/09.12.2024 г., по в.ч.гр.д. № 1020/2024 г. на ОС Велико Търново, е потвърдено определение № 141/17.09.2024 г., по гр.д. № 222/2024 г. на РС Трявна. Препис от въззивния съдебен акт е връчен на К. Т. чрез ССЕВ на 09.01.2025 г., като против него не е подавана жалба.
От показанията на свидетелите С. С. М., Р. Т. К. и Й. Б. С., се установява, че тримата познават ищеца като човек от гр. Е., но нямат представя за какви обстоятелства са призовани да дават показания, както по настоящето дело, така и по други дела, по които свидетелите М. и С. също са били посочвани в това им качество от К. Т.. От показанията на С. М. и Р. Т. К. се установява, че при посещения на адреса, на който ищецът живее, за да му бъдат връчени призовки и съобщения (свидетелите са полицейски служители), К. Т. не отваря вратата на дома си и отказва да вземе каквито и да било документи. От показанията на свидетеля С. се установява и че докато ищецът работел като адвокат е общувала с него професионално (свидетелят е ******** ************ * **** **********“ * ******-********* ********), но от години насетне не го е виждала и не е общувала с него, тъй като не се е появявал в съда (РС Елена).
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от К. Г. Т. против ОС Велико Търново, ОС Габрово и РС Трявна иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 27 000 лв., е неоснователен.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване, че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно производство относно негови граждански права, започнало по гр.д. № 222/2024 г. на РС Трявна, продължило под съответните номера пред други 3 съдилища, сред които Окръжен съд Габрово и Апелативен съд Велико Търново, като същото е определение № 1638/09.12.2024 г., по в.ч.гр.д. № 1020/2024 г. на ОС Велико Търново, с оглед на което същият е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период.
Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.
В случая продължителността на гражданското съдопроизводство от започването му на 19.08.2024 г. (с образуване на гр.д. № 222/2024 г. на РС Трявна) до 09.12.2024 г., в който ден е потвърдено прекратителното определение на районния съд (с определение по в.ч.гр.д. № 1020/2024 г. на ОС Велико Търново) се свежда до три месеца и двадесет дни. Несъмнено, в този срок не е имало същинска правораздавателна дейност, доколкото съдът не е разрешил спора по същество, като прекратяването на производството е резултат от процесуалното бездействие на ищеца. В този смисъл производството по делото от започването до прекратяването му се характеризира с разумна продължителност.
С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда. За пълнота следва да се маркира, че от събраните по делото показания чрез разпита на свидетелите, поискани от ищеца, не само не се установяват означените в исковата молба неимуществени вреди (душевни болки и страдания, загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт от погазване на основните права), но и липсата на представа у свидетелите за съС.ието и преживяванията на ищеца от последните няколко години, през което време сте не са имали общуване с него.
Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на Окръжен съд Габрово, Районен съд Трявна, Окръжен съд Велико Търново и Апелативен съд Велико Търново) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед осъщественото процесуално представителство на ОС Габрово и на ОС Велико Търново от лице с юридическо образование и заявената претенция за възнаграждение, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален интерес над 10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ без да се увеличава съобразно 4 правилото на алинея втора от цитираната разпоредба, предвид конкретната правна и фактическа сложност на делото. Съобразявайки конкретно положените процесуални усилия и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл.