Решение № 17 от 08.04.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Радомир, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20261730200013 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник група в ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателката Н. А. И. административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 26 контролни точки.

Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката, по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат – пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

В АУАН, серия АД № . г. е отразено от фактическа страна, че на 24.10.2024 г. в 13:54 1 ч. в община Радомир, на АМ „Струма“, в района на км 34+900 (ПВ Старо село), с посока към гр. Дупница, жалбоподателката е извършила нарушение на скоростния режим, като управлявайки личния си лек автомобил „Б.“ с рег. № ., се е движила със скорост от 168 км/ч, при максимално разрешена скорост от 120 км/ч, въведена с ПЗ В26. Нарушението е установено и заснето с техническо средство ARH CAM S1 № 120С52С, с фиксирани дата, час и регистрационен номер, в снимков материал № ., с който собственикът е запознат. След приспаднат толеранс от -3%, наказуемата скорост е 163 км/ч. Нарушението е извършено в условията на системност съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, след като жалбоподателката е извършила същото по вид нарушение (по чл. 182, ал. 1, т. 4 – 6 или ал. 2, т. 4 – 6, или ал. 3, т.

4 – 6 от ЗДвП) три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първия електронен фиш, серия К № 7642726, връчен на 23.05.2024 г., влязъл в сила на 07.06.2024 г.

В АУАН е отразено, че същият е съставен по данни от докладна записка с писмо с рег. № 343р-2393/04.02.2025 г. и преписка с рег. № 1158р-11999/02.12.2024 г. и във връзка с чл. 188 ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателката.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на жалбоподателката следните административни наказания, а именно: „глоба“ в размер на 800,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 26 контролни точки.

По делото са разпитани актосъставителят Р. А. и свидетелят по акта Д. К., които потвърждават фактическата обстановка, описана в АУАН.

От правна страна:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното постановление административнонаказващият орган е спазил императивните изисквания, предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.

В тази връзка съдът намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение от АНО при издаване на НП, което представлява основание за отмяната му, тъй като процесният АУАН не е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя, т. е. допуснато е нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно тълкувателно решение № 48/28.X.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК, както и с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение 2 на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба предвижда два срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът, компетентен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушението е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя.

Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение. Тези обстоятелства в настоящия случай са станали известни още на датата на извършване на нарушението – 24.10.2024 г., която следва да се приеме за дата на откриване на нарушителя и от която започва да тече посоченият тримесечен срок, който е изтекъл на 24.01.2025 г. АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен на 13.02.2025 г., т. е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането ú.

Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Ето защо, установените в този текст срокове са съобразени с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнение на наложеното наказание.

С т. 1 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН се приеха за давностни, с приложимост на основанията за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване.

Предвид обстоятелството, че в ЗАНН няма регламентация за погасяването на наказателното преследване по давност, субсидиарно се прилагат нормите от общата част на НК, съгласно чл. 11 ЗАНН, а съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената от закона давност. Последиците от изтеклата давност са и процесуални, и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя, но и препятства неговото санкциониране.

Атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено, след като административнонаказателното преследване е ex lege изключено, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, поради изтичане на 24.01.2025 г. на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок за образуване на административнонаказателно производство след откриване на извършителя му. Давността се прилага служебно, като държавата губи 3 своето материално право да наложи наказание на дееца. Давността погасява наказателната отговорност, което прави на свой ред наказателното производство недопустимо. С изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализиране на отговорността.

Отделно от изложеното дотук, съдът следва да посочи и че в приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 24.10.2024 г. се съдържа информация за автоматизираното техническо средство, с което е извършван контролът на пътното движение в часовия диапазон между 13,00 и 15,00 ч. на 24.10.2024 г., а също така за мястото, на което то е поставено - ПВ Старо село, АМ „Струма“, км 34+900.

Отбелязано е също, че общото ограничение на скоростта е 120 км/ч и същото е въведено с пътен знак, но също така е вписано, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри е 2000.

Като доказателство по делото е приета и схема на организацията на движение на АМ „Струма“ при км 34+900. Тя е представена от Агенция „Пътна инфраструктура“ и на нея е отбелязано мястото, на което е поставен ПЗ В26 (120 км/ч), а именно: на км 33+380 (1520 м преди км 34+900). В съпроводителното писмо от АПИ също е потвърдено, че ПЗ В26 е поставен на км 33+800. Следователно, тъй като съгласно вписването в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата АТСС е било поставено на 2000 м след знака за ограничение на скоростта, то се е намирало на км 35+800. Тъй като в съпроводителното писмо от АПИ изрично е посочено, че ПЗ В26 с цифрово означение 120 км/ч се намира на разстояние от 1520 м преди км 34+900, то следва, че АТСС не се е намирало на посочения в протокола км 34+900. В наказателното постановление обаче е вписано място на нарушението км 34+900, което е на значително разстояние преди АТСС. Този факт поражда основателни съмнения относно мястото, на което е заснет автомобилът на жалбоподателката и дали същото попада в обхвата на действие на пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, а оттам дали е спазено изискването на чл. 8 от Наредбата, съгласно която разпоредба при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта – в този смисъл е и актуалната съдебна практика на Административен съд – Перник, намерила израз в решение № 520/25.03.2025 г. по КАНД № 44/2025 г. по описа на Административен съд – Перник и решение № 1080/26.06.2025 г. по КАНД № 271/2025 по описа на Административен съд - Перник.

Горното обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на деянието по посочената в НП разпоредба, а наред с това навежда на извод, че е компрометирана процедурата по съставянето му, още повече, че в съставения протокол липсват данни за начало и край на контролирания участък, които съгласно одобрения образец са задължителни реквизити от съдържанието му. Следователно, в процесния случай, част от кумулативно определените изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяване на нарушения с АТТС, не са удовлетворени.

4

Изискването за надлежно съставяне на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол и режима на измерване на АТСС. Ненадлежното попълване и липсата на доказателства за тези обстоятелства водят до несигурност и съмнения относно верността на измерването и противоречат на правилото, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

Ето защо, при неизпълнението на кумулативно предвидените от законодателя условия, по делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, откъдето следва и че нарушението не е безспорно доказано.

Предвид гореизложеното, са налице допуснати процесуални нарушения от АНО при издаване на НП, които са от типа на съществените такива, водещи всякога до отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.