Решение № 931 от 02.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 02.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-16 състав, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА разгледа търговско дело № 2239 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 250, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на „М.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***, за допълване на постановеното на 06.03.2020 г. съдебно решение, като се признае за установено, че „А.“

ЕООД, ЕИК********, със седалище *** дължи законната лихва за забава върху сумата

31692,48 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки - термопанели, съгласно издадена фактура № **********/16.11.2017 г., за което вземане в производствата по частно гр. дело № 66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018 г. по описа на СРС, са издадени заповеди за изпълнение по чл.

410 ГПК, считано от депозиране на заявленията за издаване на заповедите за изпълнение до окончателното й погасяване.

Ответникът не изразява становище по молбата.

Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на решението за допълване е не молбата за производство по реда на чл.

250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формира правораздавателна воля. Молбата е процесуално допустима, наред с общите предпоставки, и в случай, че е налице неразрешена от съда част от спорния предмет, т. е. непълнота на съдебното решение.

Видно от мотивите на постановеното съдебно решение, съдът не е формирал правораздавателна воля относно дължимостта на законната лихва върху установяваната да е дължима главница, съответно не е изразил такава воля и в диспозитива на крайния акт.

Няма никакво съмнение, че исковото производство е образувано с оглед депозирани от претендирания длъжник възражения срещу издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК в производствата по частно гр. дело № 66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018 г. по описа на СРС, всяка от които заповеди включва в предмета си и вземане за законна лихва от предявяване на заявленията – 12.10.2018 г. до окончателното й погасяване.

Исковият съд е приел, че главното вземане, което е изискуемо обременява правната сфера на ответника, т.е. съществува, което означава, че върху същото „А.“ ЕООД дължи и законната лихва за забава от образуване на производството (12.10.2018 г.) до окончателното му погасяване – чл. 214, ал. 2 ГПК.

Непълнотата на постановения съдебен акт следва да бъде отстранена, поради което и на основание чл. 250 ГПК, Софийският градски съд,

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, постановеното на 06.03.2020 г. съдебно решение по търг. дело №

2239/2019 г. на СГС, VІ-16 състав, като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище *** дължи на „М.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***, законната лихва върху главницата от 31692,48 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки - термопанели, съгласно издадена фактура № **********/16.11.2017 г., считано от депозиране на заявленията, въз основа на които са образувани частно гр. дело № 66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018 г. по описа на СРС и са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК - 12.10.2018 г. до окончателното й погасяване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ

АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: