Решение № 383 от 13.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Пазарджик, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500529 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.1 т.3 предложение второ и във връзка с чл.433 ал.1 т.8 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се Постановление от 24.03.2026г. на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ от държавна съдебно-изпълнителна служба/ДСИС/ при Районен съд Пазарджик с което на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е прекратено изпълнително дело №1065/2019г. по описа на същата ДСИС с длъжник С. Д. К. поради настъпила перемпция на изпълнението.

В жалбата си с вх.№2072 от 04.05.2026г. подадена от взискателите по изпълнението А. Д. В., Д. С. В. и В. С. В. чрез процесуалния си представител адвокат д-р Р. П. от АК-Пазарджик, че поддържа, че обжалваното постановление на ДСИ при РС-Пазарджик е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че според фактите по изпълнението формално са изтекли 2 години от датата на депозиране на определената такса от 36лв с молба вх№1374 от 22.03.2024г. за поисканото извършване на изпълнително действие/запори/ на банкови сметки 1 в ПИБ АД и „Юробанк България АД с молба №1205 от 15.03.2024г. до дата 24.03.2026г. Като осъществили се факти по изпълнението се сочат такива в шест пункта, -първи на 22.03.2024г. изпратени от ДСИ запорни съобщения до двете банки , постъпили отговори за обективна невъзможност да бъдат изпълнени запорите съответно от 09.04 и от 11.04.2024г., кореспонденция между ДСИ и взискателите по повод писмата на двете банки , връчени на взискателите съответно на 15.04. и на 18.04.2024г. и молба на взискателите от 15.04.2026г. за предприемане на нови изпълнително действия-нови запори върху трудово възнаграждение и на нови банкови сметки. Определя действията на ДСИ като неправилни при преценката на фактите по изпълнението и по прекратяването на изпълнението поради перемпция.

Жалбоподателите смятат, че липсва основание за прекратяване на изпълнението поради перемпция като поддържат на първо място довод за противоречие на постановлението на т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г., доколкото същата започвала да тече от уведомяването на взискателите за неуспешното налагане на запорите, като в случая давността е започнала да тече от 15.04.2024г. и е изтекла на 15.04.2026г.,към която дата е поискано ново изпълнително действие.

Счита, че постановлението е издадено преждевременно доколкото противоречи на практиката на ВКС, приел, че 2 годишния срок за перемпция започва да тече от първия момент в кой не се осъществява изпълнение , като премпцията не настъпвала ако след поискването на един изпълнителен способ в продължени на 2години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществил поискания предходен изпълнителен способ и преди неговия край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ. Акцентира, че за прекъсването на давността е достатъчно да е направено от взискателя искане за предприемане на изпълнително действие, но последното не е предприето надлежно от ДСИ/ЧСИ преди изтичането на двугодишния срок по причина независеща от волята на кредитора/взискателя. Както и че давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на изпълнителното действие и че прекъсването е едно-с предприемането на действието от ЧСИ/ДСДИ и уведомяването на това на взеискателя. Счита, че в случая давността е започнала да тече от предприемането на изпълнителното действие или най-рано от 15.04.2024г. и е изтекъл на 15.04.2026г. Счита че ако 2 перемпцията е настъпила, но не и погасителната давност по ЗЗД, и че ДСИ следва да предприеме действия по привеждане в изпълнение на новите изпълнителни способи заявени с молба вх.№1801 от 15.04.2026г. чрез служебно образуване на изпълнително дело под нов номер. Моли да се отмени обжалваното постановление на ДСИ.

Няма постъпили писмени възражения срещу жалбата от страна на длъжника по изпълнението С. К..

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ при РСПазарджик поддържа, че жалбата е неоснователна. Отчита срока на настъпване на перемпцията с начало връчване на запорните съобщение до третите задължени лица-двете банки станало на 28.03.2024г. и на 01.04. 2024г. като перемпцията е настъпила на 02.04.2026г. Моли да се потвърди обжалваното постановление.

Пазарджишкият следното: окръжен съд за да се произнесе взе в предвид

ИД №1065/2019 г. по описа на ДСИС при РС Пазарджик е образувано след прехвърлянето му от ЧСИ Д. С./ ИД №886/2019г./ на ДСИС при РСПазарджик. Предмет на изпълнение е събиране на парично вземане дължимо от длъжника С. Д. К. и в полза на наследодателя на взискателите Стоян В.ев В. в размер на 12500лв представляващо задължение по запис на заповед, законна лихва от 26.03.2019г. до изплащане на вземането, разноски 699.63 лв по издаден изпълнителен лист от 18.07.2019г. от Софийски районен съд въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№26984/2019г. по описа на СРС.

За да прекрати производството по делото ДСИ формално се позовава на въведено в закона основание посочено в нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК .Към постановлението няма изложени каквито и да било мотиви и факти въз основа на които ДСИ да е достигнал до този правен резултат.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна против подлежащ на обжалване акт на ДСИ и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

3

Постановлението за прекратяване на производството е незаконосъобразно, като липсват мотиви на ДСИ поради което въззивната инстанция не може и не е в състояние коректно да провери достоверността на направения от ДСИ правен извод за настъпила перемпция на изпълнението, което само по себе е основание да отмяна на акта на ДСИ за прекратяване на производството и без да се обсъждат по същество възраженията на жалбоподателите.

В задължение на ДСИ е надлежно да мотивира всеки един свой акт , още повече когато се касае за прекратяване или приключване или спиране на изпълнението.

В хипотеза когато се прекратява производството по перемпция, в мотивите към постановлението си / не в мотивите които ДСИ е длъжен да изготви по чл.436 ал.3 от ГПК/, ДСИ е длъжен да изложи конкретни факти и обстоятелства които е установил по делото, ,периода от време когато са се проявили и въз основа на които след преценка да мотивира правния си извод за настъпила перемпция като основание за прекратяване на делото. В случая липсва у ДСИ формирана и изразена в Постановлението за прекратяване воля относно наличието на института на перемпцията в това изпълнително дело , с посочване на начална дата от която е започнала да тече давността, кога и как е прекъсвана и с какво изпълнително действие и защо, кога е започнала отново да тече и кога срокът фактически е изтекъл по начин, че да се формира един непрекъснат период от време от минимум две години през който взискателят да е бездействал и да не е поискал извършването на изпълнителни действия като основание за прекратяване на изпълнението поради перемпция.

Процесното изпълнително дело е образувано през 2019г. при ДСИ при РС-Пазарджик и е прекратено с Постановление на ДСИ от 24.03.2026г. или се касае за период от близо 7 /седем/ календарни години. В тежест на ДСИ когато предприема такова прекратяване да си изясни предварително напълно института на перемпцията, да си изясни актуалната съдебна практика по въпроса , след което добросъвестно и с оглед на процесуалните си задължения да формира и изрази правно валидното си становище въз основа на какво и защо приема, че е настъпила перемпция на изпълнението. Липсата на мотиви лишава както страните в изпълнението, в частност взискателите, така и въззивната инстанция по същество да провери фактите и обстоятелствата 4 които ДСИ твърди и приема, че са налице и които в своята съвкупност да водят до наличието на правното основание за прекратяване на изпълнението поради перемпция.

Липсата на мотиви на ДСИ в случая е равна на отказ от правосъдие което е недопустимо , доколкото и контролна инстанция не е в състояние да провери надлежно и в съответствие с установените от ДСИ факти и обстоятелства дали е налице настъпила перемпция или не е .

Процесуалноправната рамка на въззивната проверка на акта на ДСИ може да бъде надлежно извършена само и единствено въз основа на посочени факти и обстоятелства, надлежно възприети, обсъдени , анализирани и подведени под съответното правно основание от ДСИ/ЧСИ . Липсата на такава предвид липсата на мотиви в обжалваното Постановление само по себе си е основание за неговата отмяна като незаконосъобразно и процесуално неиздържано и без да се обсъждат по същество доводите в жалбата.

Предвид изложеното обжалваното Постановление за прекратяване на изпълнителното дело на ДСИ ще следва да се отмени като незаконосъобразно и делото се върне обратно на ДСИ при РС-Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 24.03.2026г. на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ от Държавна съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Пазарджик с което на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е прекратено изпълнително дело №1065/2019г. по описа на същата ДСИС с длъжник С. Д.

К. поради настъпила перемпция на изпълнението.

ВРЪЩА Изпълнително дело №1065/2019г. на ДСИ от ДСИС при РСПазарджик за продължаване на изпълнителните действия по събиране на вземането в полза на взискателите.

5

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6