Решение № 4200 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4200 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100503725 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. Я. С., чрез процесуален представител – адв. М. Л. срещу решение № 21 461/ 29.12.2023 г. на СРС, 42 състав, постановено по гр.д. 50 306/2023 г., в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 181, 61 лв., представляващи начислена главница за В и К услуги. Заявени са твърдения, че обективирания извод на СРС, че счетоводството на „Софийска вода“ отнесло извършените частични плащания за погасяване на задължения до м. 02.2019 г. е неправилен, предвид липсата на изрично волеизявление от платеца какво иска да бъде погасено с тези суми респ. наличието и на по-стари задължения по партидата. Заявени са твърдения, че е следвало да бъде приложена нормата на чл. 76 от ЗЗД т.е. първо към погасяване на налични лихви, след това към най-стари като период главници. Заявени са и възражения, че счетоводните операции при ответника могат да се окажат само за целите на настоящото производство.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „Софийска вода“ АД.

1

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

Възражението, заявено във въззивната жалба е за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 76 ал.2 от ЗЗД, с оглед извършените от ищеца – въззивник частични плащания, от страна на СРС. Соченият ред на погасяване на задължения е установен предвид задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от приложената по делото справка по партидата с клиентски № 1005338206, процесна по делото, начинът установен в чл. 76 ал.2 от ЗЗД е спазен при извършване на погасяванията на задълженията по повод частичните плащания, което е съобразено и от състава на СРС. Твърденията във въззивната жалба, че съществували и по-стари задължения не могат да бъдат споделени от състава на съда доколкото такива по-стари задължения са били погасени с извършено плащане преди началото на процесния по делото период, предвид отразеното плащане на сумата 102, 85 лв. на 17.06.2016 г.

Наличните задължения за главница, съобразно заключението на ССчЕ респ. извлечението от партидата на ищеца възлиза на сума в размер на 653, 25 лв. колкото е приел и СРС. Твърденията, че с частичните плащания не били погасени първо лихвите за забава като най-обременително задължение не намират обективна подкрепа в доказателствата по делото. Начислените задължения за лихви за забава, дължими от ищеца в размер на 4, 60 лв. следват като период на възникване датата на извършеното последно частично плащане /30.03.2019 г./.

Възраженията, касаещи счетоводните операции при ответника и тяхното естество на частни документи, удостоверяващи изгодни за страната обстоятелства са релевантни в сроковете, установено в нормата на чл. 193 ал.1 от ГПК. Съвсем отделен въпрос е, че самият ищец е представил същите с 2 оглед обосноваване на правен интерес от заявения иск. Съдебно счетоводната експертиза е изготвена въз основа на същите и е приета без възражение от страните в срока по чл. 200 ал.3 изр.2 от ГПК.

При липсата на други заявени възражения, заявената въззивна жалба се явява неоснователна като решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата страна не се следват разноски предвид липсата на заявено искане в този смисъл.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 461/ 29.12.2023 г. на СРС, 42 състав, постановено по гр.д. 50 306/2023 г., в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 181, 61 лв., представляващи разликата между уважената част от иска и пълния предявен размер за начислена главница за В и К услуги по партидата с клиентски № 1005338206.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3