Решение № 193 от 01.11.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Габрово, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20234200500306 по описа за 2023 година

С решение № 271 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 250/23 г., Габровският районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на Е. В. П. сумата от 2 лв., получена без правно основание по фактура № 900373958/08.01.2023 г. и системен бон № 00030559/09.01.2023 г., на осн. чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Със същото решение е осъдено дружеството да запалите на ищеца разноски по делото в размер на 450 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт М. К., в която се твърди, че същото е неправилно. Неправилно съдът е приел, че полученото плащане е неустойка. От представената към отговора сметка № 900373958 от 08.01.2023 г. се установявало, че се касае за обезщетение за обработка на просрочени задължения. Освен това никъде в представения системен бон не било посочено, че така направеното плащане е за неустойка. Дори да се приеме, че сумата е начислена като неустойка, то съдът грешно достигнал до извода, че клаузата, с която е начислена е нищожна. Грешен е и изводът на съда, че клаузата, с която е начислена процесната сума е неравноправна и наложена с ОУ, като потребителят е принуден да я заплати от заплаха за преустановяване на предоставяната услуга. Неправилно е прието, че дори да се касае за обезщетение за обработка на просрочени задължения, то неговия размер не е доказан оп делото. Следвало да се приеме, че този размер е доказан вече веднъж пред Административен съд София област по адм. дело № 613/ 19 г.

1

Моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно и да им се присъдят разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез адв. Д., в който жалбата се оспорва по подробно изложени доводи и се моли да се остави същата без уважение. Претендират се разноските по делото.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Е. П. против „А1 България“ ЕАД, с който е поискано съдът да осъди ответното дружество, да му заплати сумата от 2 лв. платена по фактура № 900373958 от 08.01.2023 г. и представляваща вземане за неустойка по договора за тел. Номер ***, като платена на нищожно правно основание.

В постъпилия отговор ответното дружество оспорва предявения иск, като твърди, че сумата от 2 лв. начислена със сметка № 900373958 от 08.01.2023 г. не е неустойка, а обезщетение за обработка на просрочени задължения. Неустойка се начислявало при предсрочно прекратяване на договора, а в случая договорът не е прекратен. Излагат се възражения за дължимост на сумата от 2 лв., като обезщетение за просрочено задължение, което се начислява при забава на плащането, надхвърлящо определения в ОУ за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение. Обезщетението е посочено в чл. 27.1 от ОУ към договор № 502563565 и действащия ценоразпис на А1 – цени на допълнителни услуги, предлагани от А1. Възразява се, че процесното обезщетение е начислено поради неточно изпълнение на задължението на ищеца да заплаща дължимите суми в предвидените за това срокове и същото е за забавено плащане (фактурата № 459709371/16.12.2022 г. е с падеж 05.01.2023 г., като е платена на 09.01.2023 г.). Обезщетението е било обект на административно дело, в което А1 и КРС са постигнали споразумение и това обезщетение всякога е 2 лв.

За да постанови процесното решение и да уважи предявения иск, съдът е приел, че между страните по делото е сключен договор за електронни съобщителни услуги, като ищецът безспорно е заплатил сумата от 2 лв. начислена със сметка № 900373958 от 08.01.2023 г. Ответникът с представените доказателства не е установил точно какъв е характерът на задължението за заплащане на сумата от 2 лв. Ако се приеме, че плащането е неустойка, то клаузата е нищожна поради това, че е неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност при договарянето. В случай, че се приеме, че е начислена като обезщетение за направените разходи от ответника за обработка на просрочени задължения, няма доказателства, че такива изобщо са извършени. В случая, в сметката няма отразяване за какви конкретно направени от доставчика разходи е начислена формираната сума. Приел е, че ответното дружество без основание е получил процесната сума от 2 лв. и същата подлежи на връщане на осн. чл.

55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Постановеното решение е валидно и допустимо. По същество е 2 правилно е законосъобразно.

Не е спорно, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по сключен между тях договор, по който ищецът – ответник по настоящата въззивна жалба, е потребител. Не е спорно, че ответникът по жалбата е заплатил фактура № 459709371/16.12.2022 г. с падеж 05.01.2023 г. на 09.01.2023 г. Не е спорно, че ищецът е заплатил процесната сумата от 2 лв.

Видно от представения по делото системен бон основанието на плащането на същата е неустойка, като ответникът не представя други доказателства, оборващи посоченото в системния бон основание. Доколкото не се твърди от ответника, че договорът е развален и неустойка се дължи, то платеното сума от 2 лв. с основание неустойка е платена без основание и подлежи на връщане. Останалите възражения в жалбата не следва да се обсъждат, доколкото само на основание искът на ответникът по жалбата следва да се уважи, както е сторил и първоинстанционния съд

Предвид гореизложеното, жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 400 лв.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 271 от 25.05.2023 г. постановено по гр. д.

№ 250/23 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА "A1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. "Кукуш" № 1; ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „***" № **, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3