Присъда № 13 от 12.03.2026, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 1076/25:

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против Н. Й. Г., ЕГН:**********, за това, че в началото на м. май 2023 г. в с. Габровица, обл. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и до 24.11.2023 г. е поддържал заблуждение у Л.

Х. П. от същото село, че ще извърши исканите от нея строителни дейности в имота й в с. Габровица, обл. Пазарджик, като в резултат на измамливото си поведение е причинил на същата имотна вреда в размер на 5100 лв. Престъпление по чл.209, ал.1 от НК Като частен обвинител в процеса бе конституирана пострадалата Л.

Хр. П..

В съдебно заседание обвинението се поддържа от прокурора със становище за безспорно установена обективна и субективна съставомерност на Д.ието и претенция за наказание със заявени фактори за неговата индивидуализация.

Частният обвинител, чрез своя повереник, поддържа аналогични теза и претенция.

Защитникът, с обосновани твърдения, оспорва умисъла за измама доводи и настоява подсъдимия да бъде оправдаван.

Подсъдимият не се признава за виновен и дава подробни обяснения .

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Пострадалата Л. П. притежавала имот в с. Габровица, обл.

Пазарджишка. Имотът се намирал на стръмен терен и се нуждаел от подпорна стена.

В началото на м. май 2023 г. тя видяла публикувана в социалната мрежа „Фейсбук“ обява за извършване на строително-ремонтни дейности.

Свързала се на посочения телефон с подсъдимия Н. Г., който на следващия ден пристигнал в с. Габровица заедно с тъста св. Ж. С.. На мястото П. била заедно със своя брат св. В. и неговия зет св. А..

Подсъдимият огледал и съобщил, че може да изгради подпорна стена за около 7000 лв., което пострадалата приела. Не уговорили срок за изпълнение на работата. Подсъдимият поискал 2000 лева като капаро и за снабдяване с материали. П. дала наличните си пари на св. А., който пред всички преброил 1800 лева и ги предал на подсъдимия.

Пострадалата работила като международен шофьор по график, който я ангажирал с курсове за около два месеца, между които ползвала двуседмична 1 почивка. Затова се уговорила с брат си св. В., той да надзирава работата, за която я уведомява и да се разплаща с пари, които тя ще му осигурява. С подсъдимия контактувала чрез онлайн текстови съобщения и разговори в посочената социална мрежа.

Още на следващия ден след уговорката подсъдимият доставил в имота кофражни платна и греди, за разтоварването на които помогнали и св. В. и другия брат на пострадалата св. П.. П. била осигурила арматурното желязо.

На втория ден след уговорката Г. и доведени от него работници изградили кофражна конструкция.

Месецът бил дъждовен и дните с валежи били неподходящи за работа.

След неустановен период от време подсъдимият се свързал с П., обяснил й, че трябва да се налива бетон и са необходими пари и за него. Тя му изпратила и предала чрез брат си св. В. още 3300 лева.

Подсъдимият се свързал с бетонов възел в гр.Костенец за доставка на бетон, но след като изяснили местоположението на имота , до който се стигало по черен, стръмен и тесен път, била отказана доставка с бетоновоз, тъй като същият не можел да се придвижи до там. Подсъдимият съобщил това на П. и уговорили работата да продължи като бетонът се бърка на място ( земновлажен бетон).

Изминал период от време и пострадалата, която узнавала от брат си, че работата не продължава, отново започнала да търси подсъдимия. Известно време нямала връзка него, а когато го открила, той й казал, че е в Англия и не може да работи на обекта.

На неустановена дата, подсъдимият и пострадалата се били уговорили да отидат и подпишат договор при нотариус, но той не се явил, а когато го потърсила, казал, че е в Англия.

След известно време тя отново се свързала с подсъдимия и поискала от него да си довърши работата. Той й казал, че се завърнал в страна, но „ му свалили номерата на колата и няма как да се придвижи до Габровица от Самоков“. Тя му изпратила по брат си св. В. 2000 лева да си купи нова кола и В. му ги предал.

Изминало още време, в което подсъдимият не идвал в имота, пострадалата отново се свързала с него и той й казал, че сега „няма кой да го кара, тъй като той няма книжка.

На 12,12,23г. пострадалата подала жалба за случая до РП Пазарджик (л. 9-10, ДСП) .

След полицейска проверка по жалбата, било образувано настоящото ДСП, по което на Г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК спрямо пострадалата, с причинена й вреда в размер на 5100 лева.

За такова престъпление той е предаден и на съд след формиран 2 извод от прокурора, че то се доказва от събраните в разследването доказателствени средства.

Трябва да се признае, още в предсъдебната фаза, предвид депозираните в този процесуален етап показания от основните свидетели – пострадалата и брат й В., не са били събрани убедителни доказателства, правещи възможен извод, че подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение пострадалата и го е поддържал само, за да получи от нея процесната сума, без въобще да е имал намерение да изпълни поетата работа. След проведеното мащабно съдебно следствие безспорността на такъв извод се оказа абсолютно невъзможна. Не се установи по несъмнен по смисъла на чл. 303, ал.2 от НПК начин подсъдимият да е встъпил в облигационните си отношения с пострадалата с измамлива цел - знаейки предварително, че изпълнението им е невъзможно или възнамерявайки да не ги изпълни, а само да се облагодетелства.Затова и в съответствие с чл. 304 НПК той бе оправдаван по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК .

За облигационните отношения между подсъдимия и пострадалата, възникнали в резултат на постигнат помежду им договор за изработка (неформален; уреден с чл. 258- 269 ЗЗД), не се спори и те се установяват от еднозначни и взаимнодопълващи се доказателствени средства: предметът им е изграждане на подпорна стена в имот на пострадалата в с. Габровица , цената – около 7000 лева, с авансово плащане /капаро 1800 лева, които подсъдимият получил от пострадалата в деня на договора ; срок на изпълнение не бил уговорен. Дори само последното е основание за преценка, че пострадалата е проявила недостатъчна грижа към собствените си интереси, който извод се утвърждава и от други нейни действия в рамките на развилите се отношения по изпълнение на договора.

Само посочените в предния абзац факти са следващи несъмнено от твърденията на пострадалата, тези на нейния брат св. В. и зет му св. А., присъствали на сключването на неформалния договор с подсъдимия, чиито обяснения ги и потвърждават.

Безспорно се установиха и частичното изпълнение на договора - в деня след уговорката и на следващия го ден подсъдимият доставил материали и изградил кофражна рамка, получил 3300 лева за бетониране, след което не се появил на строежа. Установяването на тези факти обаче бе резултат от доказателствен анализ на различни информативни източници, наложил се поради различия не само между някои от тях, но дори в съдържанието им.

Различия има относно следните обстоятелства:| относно периода, в който е сключен договорът и свързаните с него времевите периоди, в които е започнало и изпълнението и в които страните са договаряли и предоговорили някои от условията по изпълнението; относно размера сумата, която подсъдимият е получил след изплащане на аванса от 1800 лева; относно причините, поради които работата е била отлагана от подсъдимия, за които обстоятелства пострадалата дава, всъщност, предположение и мнение, а не 3 твърдения.

Както вече се отбеляза, пострадалата съвсем не се е погрижила за работата си с грижата на добър стопанин, но и процесуалното й участие в делото не я представи като надежден източник на информация за някои, при това значими за нея, факти. Тъкмо нейни твърдения от ДСП и от съдебно заседание представят смущаващи разминавания относно редица факти, касаещи договорните й отношения й с подсъдимия. Пред Съда (на 06,01,26г) тя сподели, че преговорите с подсъдимия били май 2023г.,когато се уговорили той да изпълни подпорната стена за около 7000 лева, без да уговорят срок за изпълнение, тя дала му 1800 лева аванс, той доставил материали на другия ден и след това изградил кофраж от 6 платна с арматурно желязо, впоследствие му дала още 4000 лева за налИ.е на бетона ( съобщени от записките й в тефтер), след което той й обяснил, че бетоновоз не може да се качи до имота и бетонът ще се бърка на място, но след два-три дни в които не отговарял на съобщенията й, написал, че отива в Англия и не може да продължи да работи; след около два месеца отново се свързала с него и разбрала, че се е върнал в България, но „ му били свалили номерата“, няма кола, не може да дойде до имота и тя му дала , „както си записала“ още 2100 лева – да си купи кола, след което той отново не идвал на обекта и когато се свързала с него, обяснил, че няма книжка, а тъстът му вече не може да го кара, поради което не може да продължи работата ; когато се свързала с него септември-октомври, казвал й, че времето е лошо, вали и не може да се работи,или й казвал, че е в Англия; където й казал, че е бил и когато не се явил при нотариус да подпишат договор, за което се били уговорили „след първото му заминаване в Англия и след като вече му била дала 1800 лева + 4000 лева“.

В ДСП ( л. 69-70, л. 70 г НОХД ) пострадалата е разпитана април 2024г. и там е заявила , че не през май 2023г. ( както твърди в съдебната зала и както е обвинението ), а в края на септември 2023г. се уговорила с подсъдимия за изграждане на подпорната стена срещу сумата от 7000 лева , като в деня на уговорката дала аванс 1800 лева , той доставил материали, „ набил железата и изправил платната“, после поискал още 3300 ( а не 4000, които прочете пред Съда от записките си ) лева за бетон, които тя също му дала, но той не дошъл да работи; тя комуникирала с него чрез текстови съобщения и обаждания чрез „Месинджър“, а в един момент спрял да й се обажда , тя си дошла от курс на 23,11,23г., видяла, че не е изпълнено друго по строежа, писала съобщение на подсъдимия, но той не отговарял.

Внимателният анализ на показанията на пострадалия е задължителен с оглед специалното процесуално качество, което притежава и което несъмнено предполага интерес от решаване на делото в негова, респ. и на обвинението, полза. В тази връзка, тук следва да се признае, че несъответствията в твърденията на пострадалата са смущаващи – от една страна, разпитът й в ДСП по време е по-близък до датата на възпроизвежданите събития, но от друга - пред Съда тя ползва, след надлежно 4 разрешение, правото да си служи със записките си относно заплатеното на подсъдимия, което прави напълно неразбираемо различието в посочените от нея суми .

Обстоятелството, че платена на подсъдимия след аванса от 1800 лева сума била в размер на 3300 лева се признава добросъвестно от самия подсъдим и потвърждава от заявеното в съдебно заседание от св. В., който е предал сумата. Твърденията и на този свидетел досежно този размера на тази сума са непоследователни, с оглед различията в размера й , заявен от него в ДСП и съдебна зала. В ДСП ( л. 71, л. 70 г НОХД ) той е твърдял, че дал на подсъдимия 1600лв, след което още 1100 лева и след това 2000 лева - за проблемите му с полицията, което е общо 4700 лева, тоест за самия строеж 2700 (4700- 2000лева, които били да си купи кола и за които никой не споменава конкретна уговорка дали ще се приспадат от общата цена) .

Все пак, накрая в разказа си в ДСП В. е заявил на разследващия полицай, че общо дадените пари на Н. са 5100 лева ( 1800 карапо + 3300 лева след това ). Такава сума ясно, неколкократно и убедително той твърди и пред Съда ( л. 67, НОХД), а добросъвестно я признава самият подсъдим и се сочи в съдебно заседание и от пострадалата. Затова и този факт се прие за установен, а като неверни се отхвърлиха различните твърдения на пострадалата и на брат й.

Противоречията в твърденията на пострадалата има и досежно времето, в което е сключен договора, респ. времето на хронологично съпътстващите или следващите отношения между нея и подсъдимия– плащанията, преговорите с подсъдимия по изпълнение на договора и свързаните с това негови действия. Като се проследи целия й разказ пред Съда, в който присъства и твърдение, че отношенията й с подсъдимия във връзка с изграждането на стената се „проточили много месеци“, което пък е съответно и на заявеното от подсъдимия, се прие, че договорът помежду им е сключен м. май 2023г. ( а не, както тя и брат й св. В. твърдят в ДСП – септември, които им твърдения също се отхвърлиха като недостоверни ). За изясняването на коментирания факт, както и на другите релевантни, не бе възможно да се ползва жалбата й, която предхожда ДСП и и е послужила законов повод за образуването му и към която е приложила кореспонденция, изследвана досежно достоверността на съдържанието на текстовите съобщения и по която подсъдимият ( в чието отсъствие след първото заседание се разгледа делото ) не е изразил отношение дали оспорва съдържанието й или го признава ( с оглед установената практика - ВД, които не са изготвени по реда на НПК и са с текстово, аудио или аудио-видео съдържание, да служат като доказателство и без тяхната експертна проверка, стига насрещната страна да не оспори автентичността им ).