Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16028 от 12.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3085/2025
Вид
Решение № 16028
Подписан
12.08.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16028 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110103085 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 17555/20.01.2025г. ищецът ********* е предявил по реда на чл.

422 ГПК против ответницата Б. К. М. - М. установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 855,77 евро (с левова равностойност 1673,74 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

********, аб. № ******, ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 132,38 евро (с левова равностойност 258,92 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 18.07.2024 г.; сумата от 18,46 евро (с левова равностойност 36,10 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,53 евро (с левова равностойност 8,86 лева), представляваща мораторна лихва за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 18.07.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 46209/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр. *******, аб. № ******, по отношение на който ответницата притежавала правото на собственост. Ответницата била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на топлоснабдения имот, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на 1

ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството ********, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Б. К. М. - М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените срещу нея искове. Оспорва между страните да съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като в тази връзка поддържа, че няма доказателства за сключен писмен договор, както и че такъв никога не е бил сключван (било то устен или писмен). Не били представени и доказателства за откриването на отделна партида на името на ответницата по нейно искане. Оспорва до имота да е била доставяна топлинна енергия, както и нейната стойност да възлиза на посочената в исковата молба. Оспорва метрологичната годност на уредите за дялово разпределение и на общия топломер. Поддържа, че дяловото разпределение не е извършено при спазване на Общите условия на ищеца и при спазване на нормативните изискания.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 109, том V, рег. № ***, дело № 834/2005 г., от който се установява, че на 03.10.2005 г. ответницата Б. К. М. – М. е закупила от К.С.Д. и Х. Б.Д. процесния апартамент № 37, находящ се в ******. Видно е от представеното заявление-декларация № 2392/27.10.2005 г., че на посочената дата ответницата е направила искане за откриване на партидата на нейно име за адрес: ********, като е посочила, че имотът ще се ползва за жилищни нужди.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 29.07.2002 г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ******** е взело решение за избиране на дружество, което да извършва услугата дялово разпределение на енергията в сградата.

Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020 г., сключен с ********, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016 г., които съдът е обявил за служебно известни.

Приета е обща фактура № 1019403621/31.07.2022 г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 639,38 лева, както и обща фактура № 1026217199/31.07.2023 г. за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 1082,26 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период – от 27.09.2022 г. и от 25.09.2023 г., от които е видно, че за процесния имот е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за подгряване на вода. Представени са и протоколи за неосигурен достъп до имота за отчитане на уредите - за първия отоплителен сезон 2021/2022 г. протоколът е подписан от представители на етажната собственост, но за втория отоплителен сезон 2022/2023 г. протоколът не е подписан.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество 2 топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил ********, което дружество е издавало изравнителни сметки.

В имота не е имало отоплителни тела, поради което не е начислявана топлинна енергия за отопление. Имало е един водомер за топла вода. Начислявана е енергия, отдадена от сградна инсталация, както и енергия за подгряване на вода при служебен разход от 140 литра на ден на база едно лице, тъй като не е бил осигурен достъп за отчет. Общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“.

Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 1699,73 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно следните факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответникът при установяване на горните обстоятелства следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ********* е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за 3 процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ответницата по делото Б. К. М. - М. е клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот.

При формиране на този извод съдът съобрази приетия по делото препис от договор за продажба на недвижим имот от 03.10.2005 г., обективиран в Нотариален акт № 109, том V, рег. № ***, дело № 834/2005 г., видно от който ответницата е придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 37, находящ се в ********. При това положение и на основание чл.153 от ЗЕ се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват твърдения, а и доказателства ответницата да се е разпоредила преди или по време на процесния период с притежавания от нея имот в полза на трето за спора лице. Следва да се съобрази и представеното по делото заявление декларация от 27.10.2005 г., подадено от ответницата до ********* за откриване на партида на нейно име за адреса, на който се намира топлоснабденият имот, като неоснователно в тази връзка е възражението, че доказателства за този факт липсват.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.07.2016 г., като препис от същите е представен от ищеца към исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се твърди ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискала прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Поради това, съдът приема, че през процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016 г.