Решение № 197 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Камелия Първанова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501737 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260637 от 24.04.2023г., постановено по гр.д.№ 10006/2020 г., по описа на СГС, ГО, 9 с-в, са отхвърлени изцяло обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл. 82 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „АРКО ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК 175104569, срещу Н. Ю. Н., за заплащане на сумата от 19139,88 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие неизпълнение на задължение да не разкрива, изнася и използва поверителна за ищцовото дружество информация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2610,01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.01.2020 г. до 16.09.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Със същото решение са присъдени разноски, като „АРКО ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК 175104569, са осъдени да платят на Н. Ю. Н., сумата от 2700 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец АРКО ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК 175104569 оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважени предявените от него искове.

Посочва, че решението е недопустимо, тъй като съдът не е разгледал предявения иск, така 1 както е заявен по петитума на исковата молба, както и съгласно очертания с доклада на самия съд предмет на делото, а именно: иск по чл.45 ЗЗД, а видно от решението е постановил такова по иск за неизпълнение на договорни задължения - чл.79. ал. 1 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД, поради което е постановил недопустимо решение, което не съответства на основанието и петитума на искането за съдебна защита. Договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В конкретния случай, съдът е приел, че е налице договорна отговорност, тъй като между страните е съществувало трудово правоотношение в периода 12.06.2018 г. 18.02.2019 г. Основно правило е, че ограничената имуществена отговорност има договорен характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по конкретно трудово правоотношение, а пълната имуществена отговорност има деликтен характер, тъй като има своето основание в неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Според разрешенията на т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2004г., ОСГК хипотезите на пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал, 2 КТ касаят деликт, отговорността за който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, както е прието и в практиката на ВКС (Решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 п, IV г. о.; Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012г., ІІІ го). Това разграничение на характера на двата вида имуществена отговорност на служителя е традиционно застъпвано и в трудовоправната теория (М., В. Трудово право. С.: Сиби, 2010, 523 524, 527; С., Кр. Трудово право. Лекции.

Специална част. Дял I Индивидуално трудово право. : Университетско издателство ,.Св.

Климент Охридски“, 2011, 373). Затова твърди, че дори и да се приеме, че към настоящия случай са приложими разпоредбите на КТ, то отговорността на ответника е деликтна, а не договорна, макар, че в конкретния случай, става въпрос за нарушение на транспонирани в българското законодателство европейски директиви, които са задължителни за прилагане от националните съдилища. В случая ищецът претендира, че са настъпили вреди не от неизпълнение на задължение произтичащо от трудовия договор, а от неправомерно поведение по повод на актове и действия по см. на чл. 1, ал. 2 ЗЗК. Изтъква факта, че между страните е постигнато споразумение, в което изрично е посочена информацията и данните, които следва да се считат за производствена и търговска тайна за него и за които е наложил забрана за разгласяване и/или предоставяне на трети лица. Както и че за времето си на работа в дружеството ответникът е имал достъп до такава информация, която е използвал и разпространявал в противоречие с правилата. Отговорността за нарушаване нормите за конфиденциалност по същността си е деликтна и съобразно разпоредбите на чл.105 ЗЗК и чл.106 ЗЗК за причинени вреди вследствие на извършени такива нарушения виновното лице дължи обезщетение в пълен размер, което обезщетение поставя увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено.

На второ място твърди, че съдът е основал своето решение и изградил вътрешното си убеждение единствено и само въз основа на показанията на свидетеля Р. Б. - собственик на имота, но без да изложи никакви мотиви защо възприема тези показания за достоверни и как 2 възприема непоследователността и противоречията в тях, както и факта, че свидетелят е лично заинтересуван да даде такива показания, тъй като е продал собствения си имот чрез посредничеството на довереното дружество и съответно може да му бъде потърсена отговорност за обезщетение за неоснователно обогатяване. Същевременно, обаче, съдът не е възприел дадените от св.К. показания, че към края на м.януари ответникът споделил, че има физическо лице - купувач, с което обсъждат параметри на сделката и подписването на предварителен договор, както и, че след прекратяването на трудовия договор на ответника лично свидетелят установил, че последният е регистрирал фирма, направил фейсбук страница, на която се похвалил, че същия имот, със същите снимки направени от Арко имоти, е продаден със съдействието на новоучреденото дружество на ответника, като е приел, че поради служебна зависимост същият бил заинтересован от изхода на делото.

Оспорва изводите на съда, че св.К. би бил склонен да дава неверни показания, поради служебна ангажираност/ за каквито показания носи наказателна отговорност/, а приемането на показанията на св.Б., който е лично заинтересован да даде показания, че не е сключвал договор с агенции за недвижими имоти и по конкретно с Арко имоти за неправилно и нелогично. Това е така, защото свидетелят не отрича, че агенции са правили снимки на имота му и са водили потенциални купувачи, което обаче, поражда съмнение, че твърденията на свидетеля, че не е сключвал договори с агенции, включително с Арко имоти са неверни и нелогични, поради самото естество на посредническите услуги, които първо биват извършвани от изпълнителите - агенции за недвижими имоти в полза на възложителя и заплащани чак след постигането на положителен резултат за възложителя. Тоест никоя агенция не би вложила труд, усилия и капитал в реализирането на чужда сделка, без да се е подсигурила с доказателство, че й е било възложено посредничеството и съответно, че й се дължи посредническо възнаграждение. Показанията, че свидетелят сам е извършил правното обслужване на сделката, също будят съмнение в тяхната достоверност, доколкото той заявява, че е бил притиснат да продаде имота, защото същият е бил ипотекиран т.е. сделката за продажбата не е обикновена/ за да бъде консултирана с нотариус/, следвало е да бъде съгласувана с банката, в чиято полза е била учредена ипотеката. В тази част свидетелските показания са недопустими, доколкото изявлението на ответника, направено на фейсбук страницата, която е създал и поддържал, като електронно съобщение е приравнено на писмен частен документ и съответно представлява признание на неизгоден за ответника факт, който не може да бъде опроверган чрез събирането на свидетелски показания - чл.164, ал. 1, т.6 ГПК. От снимката на фейсбук страницата се установява, че той е предлагал в социалните мрежи Недвижим имот - Еднофамилна жилищна сграда на два етажа с дворно място, находяща се в гр. ***, ул.“ ***" № ***, която оферта видно от снимката на вътрешната IT система на ищеца е била качена на 02.10.2018 г„ под ID 31471 с офертна цена 318 998 евро и рекламирана от Арко имоти в различни канали, включително и YouTube. В този смисъл сам е направил изявление в социалните мрежи Facebook, че е извършил посредническа дейност за продажбата на къщата, находяща се в гр. *** и оферирана от Арко имоти по време на трудовото правоотношение между страните, непосредствено след прекратяване на трудовото му правоотношение. Така на 28.03.2019г. с Нотариален акт за 3 покупко продажба на недвижим имот имотът е бил продаден, а ответникът е направил изявление, в електронна форма, че продажбата е извършена с посредничеството на регистрираното от него дружество. Тези действия на ответника са противоправни представляват нарушение на чл.29 ЗЗК, доколкото разпоредбата забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. По този начин е реализирал печалба, респ. е причинил и имуществени щети на Арко имоти, представляващи нереализирано в полза на същото посредническо възнаграждение в размер на 6% от обявената и оферирана продажна цена за еднофамилната къща, а именно: 19 139,88 евро или 37 434,35 лева / деветнадесет хиляди сто тридесет и девет хиляди евро и осемдесет и осем евро или тридесет и седем хиляди четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и пет ст./. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. Ю. Н. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. посочва, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когото с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когото липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. Счита, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск, правилно е упражнил задължението си да определи квалификацията, като същата е определена съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Въззивникът твърди, че показанията на св.Р. Б. будят съмнения в тяхната достоверност. На първо място, изходът от настоящия правен спор по никакъв начин не го облагодетелства. Точно обратното, Р. Б. потвърждава, че е продал имота без участието на „Арко Имоти" ООД, т.е. без участието на въззивника. Ако същият бе сключил договор с „Арко Имоти" ООД, още повече ексклузивен такъв, каквито са недоказаните твърдения на въззивника, то въззивникът би имал чудесна възможност да потърси отговорност от Р. Б., въз основа на дадените от него свидетелски показания, разбира се, ако твърденията на въззивника за сключен договор за посредничество са верни. Въззивникът не е представил каквито и да било доказателства, с които да докаже възложеното ексклузивио посредничество.

На следващо място счита, че чрез представената по делото извадка от фейсбук страница не може да се докаже в условията на пълно и главно доказване твърдението, че ответникът е извършил посредническа дейност по продажба на недвижимия имот в гр. ***, като и че е реализирал печалба за себе си в ущърб на въззивника. Видно от представената от въззивника извадка отфейсбук, публикацията твърдяща продажбата на. недвижимия имот е от 12.03.2019г. а нотариалният акт за продажба на недвижимия имот е сключен на 28.03.2019г. Така представеното доказателство хронологически отрича възможността ответникът да е посредничил при извършването на сделката, а от друга страна поставя под съмнение автентичността и истинността на въпросното веществено доказателство. Такава публикация не е налична във въпросната Facebook страница - „The Property Real Estate 4