Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 275 от 07.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3809/2025
Вид
Решение № 275
Подписан
07.04.2026
Състав
Симона Пламенова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Перник, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720103809 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Д. Т. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит № ********************, по силата на който в заем й била отпусната сумата от 5000 лв. Изложени са подробни твърдения, че същият е недействителен поради нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит, включително необявяване на действителния годишен процент на разходите и наличие на неравноправна клауза за възнаграждение за поръчителство, която води до неправомерно оскъпяване на кредита. Ищцата поддържа, че е изпълнявала коректно задълженията си по договора и е погасила чистата стойност на кредита в размер на 5000 лв. към 22.07.2022 г., но въпреки това е извършила плащания в общ размер 9214 лв., с което е надплатила сумата 4214 лв.

Според твърденията , с оглед недействителността на договора и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, тази сума е получена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД без правно основание и следва да бъде върната.

Въпреки погасяването на кредита и надплащането, „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД прехвърлил чрез цесия на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземане в размер на 5322,24 лв., което ищцата счита за несъществуващо, тъй като произтича от недействителен договор. В резултат на това „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предприел действия по претендиране на тази сума, които ищцата определя като незаконосъобразни и увреждащи.

Ищцата твърди, че вследствие на действията на ответниците е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психически стрес, притеснения и влошаване на здравословното състояние, настъпили за периода от 22.07.2022 г. до

20.08.2025 г., като тези вреди свързва основно с поведението на „ЕОС Матрикс“ ЕООД след цесията. Освен това се твърди, че поради неправомерното задържане на сумата 4214 лв. от страна на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД ищцата е понесла имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи нереализиран доход от ползването на тази сума за същия 1 период, в размер на 3913,77 лв.

След дадените от съда указания и последващите уточняващи молби, ищцата е конкретизирала исковете си и ответниците срещу които насочва същите, като моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди: 1/ ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да й заплати сумата от 4214 лева, представляваща недължимо платена сума над главницата по недействителен договор за потребителски кредит № ********************, както и 2/ сумата от 3913,77 лв. имуществени вреди – пропуснати ползи от лихви от лихви върху надплатената главница 4214 лева за периода от 22.07.2022 г. до 20.08.2025 г., а 3/ ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД да й заплати сумата в размер на 5322,24 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – психологически стрес и напрежение от непрекъснатия телефонен терор от страна на служители на дружеството по повод неправомерно търсене на плащане по договор за потребителски кредит № ********************, за периода от 22.07.2022 г. до 20.08.2025 г.

Претендират се разноски.

Исканията съдът да се произнесе относно неравноправността на клаузи по договора и вредоносния характер на действията на ответниците са приети като преюдициални въпроси, по които съдът следва да се произнесе в мотивите си.

В законоустановения срок ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който релевира доводи за нередовност и недопустимост на исковете, а по същество оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Поддържа, че сключеният договор е действителен, тъй като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11 ЗПК и отговаря на изискванията на действащото законодателство. Признава, че на 24.09.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по който ищцата е усвоила сума от 5000 лв. при годишен лихвен процент 36 %, със задължение за погасяване на кредита на 24 месечни вноски. Според счетоводната справка, представена от ответника, по договора са извършени плащания в общ размер 5019,08 лв., от които 3157,63 лв. главница и 1861,45 лв. договорна лихва, като по този начин се отрича твърдяното от ищцата значително надплащане. По отношение на възраженията за недействителност на договора ответникът излага, че нормата на чл. 22 ЗПК представлява специална уредба спрямо общите правила на чл. 26 ЗЗД и съдържа изчерпателно изброяване на основанията за недействителност на договор за потребителски кредит. Твърди се, че нито едно от тези основания не е налице в конкретния случай. Ответникът подчертава и че съдебната практика, на която се позовава ищцата и която е постановена преди приемането на действащия ЗПК, е неотносима към настоящия спор. Отделно се оспорват твърденията за недействителност и неравноправност на клаузата относно обезпечението на кредита. „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД поддържа, че изискването за обезпечение е в пълно съответствие както с разпоредбите на ЗПК, така и с Директива 2008/48/ЕО. Посочва се, че законът изрично допуска в договора да бъдат посочени обезпеченията, които потребителят следва да предостави, и че процесната клауза не предвижда задължително заплащане на възнаграждение за поръчителство. На кредитополучателя бил предоставен избор между различни форми на обезпечение, включително поръчителство от физически лица, което не води до допълнителни разходи. В този смисъл поддържа, че евентуалното договаряне на възнаграждение за поръчителство с търговец е резултат от личния избор на ищцата и не може да бъде вменено във вина на ответника. С оглед на изложеното „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу него искове като недопустими, а при условията на евентуалност – като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който депозирал писмен отговор, с който релевира доводи за нередовност и недопустимост на исковете, а по същество оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. По същество признава, че между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит на 28.09.2021 г., чието изпълнение е било обезпечено с поръчителство от „Кредит Гаранция“ ЕООД. След удовлетворяване на първоначалния кредитор поръчителят се е суброгирал в правата му, а впоследствие, с договор за цесия от 17.08.2023 г., вземането е било прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Според ответника към момента на цесията е съществувало валидно, ликвидно и изискуемо вземане.

2

По отношение на предявения срещу него иск за неимуществени вреди в размер на 5322,24 лв. дружеството изцяло оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД. Поддържа се, че в конкретния случай не е налице противоправно поведение от страна на „ЕОС Матрикс“ или негови служители, нито са доказани вреди и причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и вредоносния резултат. Изтъква се, че дейността по събиране на вземания, включително чрез телефонни обаждания и уведомления, представлява законосъобразна и допустима дейност, насочена към доброволно изпълнение на парични задължения, и сама по себе си не е противоправна.Ответникът подчертава, че ищцата не оспорва възникването на облигационното правоотношение с първоначалния кредитор, нито твърди, че всички задължения по договора са били погасени. Твърденията за недействителност на договора или на отделни негови клаузи не са подкрепени с доказателства за влязло в сила съдебно решение, което да установява такава недействителност. При това положение „ЕОС Матрикс“ ЕООД счита, че му е било прехвърлено законосъобразно вземане и че действията му по уведомяване на длъжника за цесията са извършени в изпълнение на изискванията на чл. 99 ЗЗД и не могат да бъдат квалифицирани като противоправни. Излага се и довод, че посоченият от ищцата начален момент на увреждането не съответства на момента, в който „ЕОС Матрикс“ е придобило качеството на кредитор, тъй като до датата на цесията дружеството не е осъществявало никакви действия спрямо ищцата и не е разполагало с информация за задълженията . В тази връзка се подчертава, че не са представени никакви доказателства за конкретни действия на служители на ответника, които да са причинили твърдените вреди. В заключение „ЕОС Матрикс“ ЕООД поддържа, че липсват всички обективни елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка, поради което предявеният срещу него иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недопустим, респективно като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за връщане на надплатена главница в размер на 4214 лв., насочен срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3913,77 лв. имуществени вреди – пропуснати ползи от лихви от лихви върху надплатената главница 4214 лева за периода от 22.07.2022 г. до 20.08.2025 г., насочен срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5322,24 лв. неимуществени вреди – психологически стрес и напрежение от незаконосъобразно претендиране на недължими суми, насочен срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

По делото не е спорно, а от ангажираните доказателства се установява сключването между ищцата и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на договор за потребителски кредит № ********************, по силата на който на ищцата била реално предоставена сумата от 5000 лв., при годишен лихвен процент 36 %, със задължение за погасяване на кредита на 24 месечни вноски, вземанията по същия са били цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като сочените обстоятелства са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с приетия за окончателен доклад по делото. Видно от чл. 1, ал. 4 от Договора и приложения на л. 26 погасителен план, общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 7085,76 лв., която следва да бъде платена на 24 равни месечни вноски по общо 295,24 лв., включващи главница и лихва.

Спорното между страните обстоятелство е относно действителността на процесния договор за кредит, респ. дали ищецът дължи допълнителни плащания по същия или единствено връщане на чистата му стойност.

От съдържанието на процесния договор за заем се установява, че същият е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в 3 разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правна-та си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.