Определение № 468 от 28.07.2023, Районен съд - Радомир

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Радомир, 28.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100572 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба с рег. № 3461/24.07.2023 г., подадена от Р. К. К. срещу „Ст. гр.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че брутното трудово възнаграждение на ищцата по сключен с ответното дружество трудов договор е в размер на 700,00 лева, а при условията на евентуалност – 655,00 лева.

При проверката, осъществена по реда на чл. 130 ГПК, съдът констатира, че така предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на правото на защита чрез установителния иск е да е налице правен интерес, който липсва при ищцата за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства. За да съществува в полза на определено лице право на иск, трябва да са налице условията, при които то възниква, като същевременно трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. За да възникне спрямо съда право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. Наличността на граждански спор поражда нужда, а следователно и интерес от искова защита. Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от защита, липсва и право на иск, поради което първата абсолютна предпоставка, за да възникне правото на иск, е наличието на интерес от търсената с иска защита. В случая, при настоящия положителен установителен иск правният интерес е и изрично посочен като изискване в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК и за него съдът следи служебно.

За да съществува интерес от предявения в случая положителен установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищцата право, тъй като тогава се поражда нуждата от защита чрез предявяване на иска и се смущава нормалното упражняване на правата на ищцата. Интересът от установителния иск определя и надлежния ответник. Искът 1 трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване е предизвикало правния спор и с това – нуждата от защита. В тази насока са и задължителните указания, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В разглеждания случай съдът намира, че с депозираната искова молба ищцата е поискала установяване на факти с правно значение, за които законът не предвижда самостоятелно установяване. Очертаният от ищцата предмет на делото чрез изложените фактически твърдения и направеното искане, е за установяване на факти – конкретен размер на дължимото трудово възнаграждение. Установителен иск за правнорелевантни факти може да бъде предявен само в предвидените от закона случаи - чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК. Или факти с правно значение могат да бъдат доказвани в самостоятелен процес само когато законът допуска това. Иначе правнорелевантните факти се установяват в процеса на доказване по едно вече образувано производство по иск за установяване на правата и задълженията по съответното правоотношение или по осъдителен иск за принудителното им реализиране, или по конститутивен иск за възникването им. Общите правила на процесуалния закон осигуряват възможност на всяко лице с правен интерес да предяви иск за установяване на едно правоотношение, но не и на фактическия състав, от който това правоотношение възниква. Когато се претендира установяване на предпоставките, при които за едно лице възникват права или задължения, на които кореспондират права и задължения на друго лице, искът е за установяване на факти и не е допустим, като такъв е и разглежданият случай (в този смисъл определение № 141/20.02.2012 г. по ч. гр. д. № 91/2012 г. на ВКС, IV г. о.).

Отделно от това следва да се посочи, че в защита на правата си ищцата разполага с по-силно средство за защита, а именно с иска по чл. 128, т. 2 КТ и в този смисъл избраният път на защита чрез предявяване на иска по чл. 124 ГПК не съответства в пълен обем на нуждата от защита, тъй като независимо от евентуалното му уважаване, ищцата не би получила в цялост търсената защита, поради което положителният установителен иск по чл.

124 ГПК е недопустим, с оглед на което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с рег. № 3461/24.07.2023 г., подадена от Р. К. К. срещу „Ст. гр.“ ЕООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 572/2023 г. по описа на Радомирския районен съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата.

Определението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба 2 в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3