Решение № 1151 от 04.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Варна, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20233110106646 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Г. М. С., И. М. С. и С. П. Б. срещу Д. С. М. кумулативно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 2/16 идеални части извън притежаваните от нея 12/16 идеални части от поземлен имот, находящ се в област Варна, община Аврен, ***, с площ от 420 кв.м. по документ за собственост, а съгласно скица с площ от 612 кв.м., с кадастрален идентификатор ***, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: поземлени имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***, и от построената в поземления имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 42 кв.м., с адрес област Варна, община Аврен, ***, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в гореописания поземлен имот. Отправя се като последица и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на съставения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 141, том III, peг. № 3263, дело № 524 от 2021 г. на нотариус Веселин П., с peг. № 205 на Нотариалната Камара, вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег.

№ 36786 от 26.11.2021 г., акт № 10, том С, дело 22249/2021 г., в частта му, в която признава ответницата за собственик на процесните 2/16 идеални части.

Твърди се в исковата молба, че ищцата Г. М. С. е собственик на 1/32 идеална част, ищецът И. М. С. е собственик на 1/32 идеална част и ищецът С. П. Б. е собственик на 1/16 идеална част, или ищците общо са съсобственици на 2/16 идеални части от поземлен имот, находящ се в област Варна, община Аврен. ***, с площ от 420 кв.м. по документ за собственост, а съгласно скица с площ от 612 кв.м., с кадастрален идентификатор ***, ведно построените в поземления имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 42 кв.м. и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 9 кв.м.

1

Поддържа се, че собствеността им е възникнала както следва:

Наследодателят на ищците С. М. С. е придобил собствеността върху имота с Нотариален Акт за собственост на недвижим имот по член 20 от ЗСГ, т. 1 № 198, том VIII, дело № 2559/1986 г. на нотариус при Варненски Районен съд. Имотът е придобит в съпружеска имуществена общност със съпругата му П. П.а С.. С. М. С. е починал на 29.12.1993 г. Негови наследници са съпругата му П. П.а С., както и децата му К.С.С., С.

С. М., Д. С. М.. В.С.К., Д. С. М., Д. С. Б.а и М. С. М.. Към този момент и в следствие на наследяването П. П.а С. притежава 9/16 идеални части от имота, а всеки един от останалите наследници по 1/16 идеална част от него.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192. том 4, peг. № 7373, дело № 731 от 2006 г. на нотариус Орлин Стефанов, с peг. № 196 на Нотариалната Камара, наследниците В.С.К., Д. С. М. и Д. С. М. даряват на майка си П. П.а С. притежаваните от тях общо 3/16 идеални части от имота. С Нотариален Акт за дарение на недвижим имот № 132, том I, peг. № 3306, дело № 116 от 2008 г. на нотариус Орлин Стефанов, с peг. № 196 на Нотариалната Камара П. П.а С. дарява на дъщеря си Д. С. М. притежаваните от нея 12/16 идеални части от имота. Така, след извършените прехвърляния, собствеността на имота се разпределя както следва: ответницата Д. С.

М. притежава 12/16 идеални части от имота, а наследниците К.С.С., С. С. М., Д. С. Б.а и М. С. М. притежават по 1/16 идеална част от имота.

Съсобственичката Д. С. Б.а почива на 23.10.2015 г. Неин единствен наследник е ищецът С. П. Б.. Съсобственикът М. С. С. почива на 13.02.2015 г. Негови наследници са съпругата му Д.Г. С. и пълнолетните му деца Г. М. С. и И. М. С.. Д.Г. С. почива на 18.02.2023 г. като нейни наследници са пълнолетните му деца Г. М. С. и И. М. С..

Навежда се довод, че вследствие горепосочените правни сделки и в резултат на наследяване ищецът С. П. Б. е собственик на 1/16 идеална част от имота, ищецът Г.

М. С. е собственик на 1 /32 идеална част от имота и ищецът И. М. С. е собственик на 1/32 идеална част от имота. В същото време ответницата Д. С. М. е собственик на 12/16 идеални части от имота.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 141, том III, per. № 3263, дело № 524 от 2021 г. на нотариус Веселин П., с peг. № 205 на Нотариалната Камара, вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег.

№ 36786 от 26.11.2021 г., акт № 10, том С, дело 22249/2021 г., ответницата Д. С. М. е призната за собственик на недвижимия имот по давностно владение. Излага се, че към настоящия момент ответницата претендира, че е собственик на целия имот, легитимира се като такъв с констативния акт, като по този начин се оспорва правото на ищците върху притежаваните от тях идеални части от него.

Поддържа се, че ответницата е придобила собствеността само на 12/16 идеални части от имота, първоначално по наследство за 1/16 идеална част от него, а впоследствие по дарение на 12/16 идеални части от него. Ответницата е наследник на С. М. С. и поради това обстоятелство е придобила собствеността на 1/16 идеална част от имота, докато останалите наследници са придобили останалите идеални части, притежавани от покойния. Сочи се, че ответницата е знаела за така породената съсобственост върху имота. С горепосочения нотариален акт от 2006 г. тя е дарила на майка си и сънаследник П. П.а С. съвместно с други двама наследници техните придобити по наследство 3/16 идеални части от имота. Впоследствие тези идеални части, както и останалите собствени на П. П.а С. 9/16 идеални части, са дарени обратно на ответницата с гореописания нотариален акт от 2008 година.

Твърди се, че в периода между 2008 г. и датата на издаване на констативния акт ответницата не е владяла 2/12 идеални части от имота, собственост на ищците, като нито е упражнявала фактическа власт върху тях, нито е имало съзнание за своене.

Обратно, ищците и техните наследодатели през посочения период са владеели техните идеални части чрез упражняване на фактическа власт върху тях. Дори и да се приеме 2 обаче, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия имот, ищците считат, че тя не е придобила процесиите идеални части по давностно владение, тъй като съсобствеността между ищците и ответницата първоначално е възникнала в резултат от наследяване, което е довело и до съвладение на имота от различните съсобственици - наследници. Фактът, че чрез горепосочените сделки ответницата първо се е разпоредила с нейните идеални части от имота в полза на майка си и сънаследник, а в последствие е придобила 12/16 идеални части от имота отново от майка си не променяло това обстоятелство. Излага се, че дори и ответницата да е упражнявала фактическа власт върху целия имот в посочения период, то тя е владеела само своите идеални части, но е била държател на идеалните части на останалите съсобственици, включително и ищците. Допълва се, че до момента на снабдяването си с констативния нотариален акт ответницата, макар да знае кои са съсобствениците на имота, които са и нейни сънаследници, не е демонстрирала по отношение на тях, че владее техните идеални части със съзнанието, че е собственик. Поддържа се, че ответницата без наличие на правно основание за това се е снабдила с процесния констативен нотариален акт, който в противоречие с обективната истина отразява, че тя е собственик на целия имот. По този начин ответницата създавала привидност пред трети лица, че е действителен собственик на целия имот, с което пречила на нормалното упражняване на правото на собственост на ищците върху притежаваните от тях идеални части от него. С тези доводи ищеците обосновават правният си интерес като съсобственици на имота да установят със сила на пресъдено нещо, че ответницата не е собственик на 2/16 идеални части от него.

С уточняваща молба от 09.06.2023 г. ищците поясняват, че техният наследодател С. М. С. е придобил процесната сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 42 кв.м. с посочения в исковата молба Нотариален Акт за собственост на недвижим имот по член 20 от ЗСГ, т. 1 № 198, том VIII, дело № 2559/1986 г. на нотариус при Варненски Районен съд. Що се касае до сграда с сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 9 кв.м., същата била изградена в процесния поземлен имот, но нямала самостоятелен характер и издадени строителни книжа, поради което предявяват иска си по отношение на подобренията и приращенията в поземления имот.

При тези съображения се моли за уважаване на предявените искове и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Д. С. М., с който се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не се оспорват обстоятелствата, че страните имат общ наследодател С. М. С., починал на 29.12.1993 г., който след смъртта си е оставил като наследници съпругата си П. П.а С. и седемте си деца - К.С.С., С. С. М., Д. С. Б.а и М. С. С. (от предходен брак), Д. С. М. и В.С.К. (осиновени) и ответницата – дете от брака на С. М. С. с П. П.а С., както и описаните в исковата молба разпоредителни сделки и снабдяването й с констативен нотариален акт, с който е призната за собственик по давностно владение на целия недвижим имот. Твърди, че още приживе волята на баща й С. М. С. е била недвижимият имот да остане само нейна собственост.

Тъй като е единственото дете на наследодателя от брака му с втората му съпруга П. С. и тъй като е най-малка и значително по-млада от всичките му други деца, той е желал, а ответницата е приела да поеме изцяло финансовата и физическа грижа за всички текущи и бъдещи ремонти, както и да се грижи за майка си и баща си, а имотът да остане за нея. За тази воля на С. М. С. са били запознати всички негови наследници, поради което и никой от тях не е имал претенции и не се е противопоставял на факта, че само ответницата и нейната майка са живели и са ползвали имота не само след 2008 г., а и преди това. Излага, че за целия процесен период никой от ищците, както и от другите наследници на баща й, не е посещавал имота, нито е имал ключ за него.

3

Поддържа, че през годините са правени ремонти на постройките само от нея и тъй като само тя и майка й са живели и са ползвали имота, само те са обработвали двора, сели са земеделски култури и са събирали и ползвали плодовете им. Излага се, че само ответницата и семейството й владеят и ползват имота от 2008 г. и към настоящия момент, като са изминали повече от 15 години. През този период същата е извършвала действия в имота, с които е манифестирала категоричната си воля, че го владее само за себе си като свой. Демонстрирала е намерение да го владее като свой, без да е имало каквито и да било претенции и противопоставяне на това намерение от страна на ищците по делото. През целия посочен период и до настоящия момент владението й не е било смущавано, обезпокоявано или прекъсвано от действия на ищците, нито същите са заявявали противопоставяне на установената от нея самостоятелна фактическа власт. Не са извършвали действия, с които да отстранят владеещата ответница от имота, нито са предявявали претенции за получаване на граждански плодове. Такива действия не са извършвани и от другите наследници. Посочва се, че в случая съсобствеността първоначално е възникнала от наследяване, но в резултат на отчуждаването на нейната идеална част от имота, ответницата е престанала да бъде собственик в определен период от време. Именно след направеното в нейна полза дарение през 2008 г. съсобственост е възникнала отново, но вече от друг юридически факт, различен от наследяването, поради което и с оглед и волята на родителите й имотът да остане само за нея, ответницата е започнала да упражнява фактическата власт върху имота на основание, което изключва владението на останалите съсобственици.