Решение № 1476 от 19.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000502723 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №3312/21.06.2023 г. по гр. д. №12093/2022 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен като неоснователен предявения от Ф. Д.

В., ЕГН **********, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ал.

1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Ф. Д. В. не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 150 000 евро част от главница по договор за револвиращ кредит от 08.04.2009 г., ведно със законната лихва от 17.03.2016 г. до окончателното изплащане, и сумата от 5867,49 лева, разноски по делото, които суми са предмет на изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С. Я..

Посоченото решение е обжалвано изцяло от ищеца Ф. Д. В., действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.

Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд, че погасителната давност е била прекъсната с действия по прекратено по силата на закона изпълнително дело, противоречат на съдебната практика на ВКС. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде изцяло уважен. Прави се искане въззивният съд да присъди сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

1

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Ф. Д. В. не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 150 000 евро - част от главница по договор за револвиращ кредит от 08.04.2009 г., ведно със законната лихва от 17.03.2016 г. до окончателното изплащане, и сумата от 5867,49 лева, разноски по делото, които суми са предмет на изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С. Я..

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е между страните, че Ф. Д. В. е бил длъжник по изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С. Я. за сумите от 150 000 евро - част от главница по договор за револвиращ кредит от 08.04.2009 г., ведно със законната лихва от 17.03.2016 г. до окончателното изплащане, и 5867,49 лева, разноски по делото. Тези суми са предмет на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по ч. гр. д. № 15106/2016 г. на СРС.

Безспорно е и че по изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С. Я. е бил наложен запор върху вземания на длъжника Ф. Д. В.. С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е приел, че запорът е бил наложен на 29.03.2017 г. Прието е за безспорно, предвид неоспорването от ответника в отговора на исковата молба, че на 29.03.2019 г. е настъпило прекратяване на 2 изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в частта му спрямо ищеца Ф. Д. В..

Към първоинстанционното дело е приложено копие от изп. дело № 20168440401021 на ЧСИ С. Я.. От книжата по него се установява, че изпълнителното дело е било образувано на 05.04.2016 г., с взискател „УниКредит Булбанк“ АД и солидарни длъжници „Фиш Интернешънъл“ ЕАД, С. И. В., Ф. Д. В. и „Фиш проджект“ ЕООД. На Ф. В. в качеството му на длъжник е връчена по реда на чл. 46 ГПК покана за доброволно изпълнение.

На 19.04.2016 г. е била наложена възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжника по изпълнителното дело Ф. Д. В.. С разпореждане от 27.03.2017 г. на съдебен изпълнител е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжниците Ф. Д. В. и С. И. В.. Във връзка с наложения запор на сметките на Ф. Д. В., са изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и Реайфайзенбанк България“ ЕАД. По изпълнителното дело е приложен документ за частично плащане на сумата от 85,38 лева с отбелязване, че е „частично плащане служебно“ на името на ищеца Ф. Д. В.. От приложените към изпълнителното дело уведомителни писма се установява, че с договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г. първоначалният кредитор „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлил вземанията си, предмет на изпълнителното дело, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което ищецът В. е бил уведомен. Ответникът е бил конституиран като взискател по делото с разпореждане от 20.02.2019 г. По искане на взискателя, била изготвена справка за трудови договори на длъжника Ф. В. през 2019 г. и справка за банковите му сметки. На длъжника е изпратена нотариална покана за доброволно изпълнение, в която като кредитор е вписан ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На 30.07.2019 г. е изготвена справка от персоналната партида на ищеца В. в Агенцията по вписванията, а на 01.08.2019 г. - нова справка за банковите му сметки.

С молба вх. № 034177 от 01.08.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело е поискал справка за притежаваните от длъжниците С. И. В. и Ф. Д. В. банкови сметки и искане за налагане на запор върху банковите сметки, ако такива бъдат открити.

С молба вх. № 039483 от 10.09.2019 г. взискателят е поискал справки за движимо и недвижимо имущество, справки за работодател и пенсионни плащания. С молбата е направено изрично искане за изготвяне на справка за притежавани МПС от длъжника Ф. Д. В. и при установяване на такива, налагане на запор.

На 22.02.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ф. Д. В. в „Америкън Попкорн къмпани“ ЕООД гр. София.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният 3 съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът с правно основание чл. 439 ГПК е отхвърлен, първоинстанционният съд е приел, че по образуваното изпълнително дело валидно изпълнително действие по отношение на Ф. Д. В. преди изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е налагане на запор върху банкови сметки на длъжника на 27.03.2017 г. С това действие е била прекъсната погасителната давност спрямо този длъжник и от 27.03.2017 г. е започнала да тече нова петгодишна давност. След изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 29.03.2019 г., взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направил искания с молби вх. № 034177 от 01.08.2019 г. и вх. № 039483 от 10.09.2019 г. за проучване на имущество и налагане на запор върху банкови сметки, МПС и вземания по трудови правоотношения на длъжника Ф. Д. В.. Без да администрира исканията в рамките на ново изпълнително дело спрямо този длъжник, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ф. Д. В. на 22.02.2021 г. Действието на принудително изпълнение е било валидно и в рамките на давностния срок, започнал да тече на 27.03.2017 г. С налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Ф. В. на 22.02.2021 г., на тази дата погасителната давност спрямо този длъжник отново е била прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла. Перемпцията по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК - прекратяването на изпълнителното производство спрямо Ф. В., не води до погасяване на материалното право на взискателя спрямо този длъжник и е без правно значение за давността на вземането на кредитора.

Така изложените правни аргументи на първоинстанционния съд са законосъобразни, обосновани са, при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.

Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на 4 способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ето защо всяко насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

С разпореждане на председателя на ВКС от 09.03.2023 г. е образувано т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК, като точка 3 от тълкувателното дело следва да отговори на въпроса - Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?. Тъй като въззивният съд няма основание да спре производството пред себе си до постановяването на тълкувателно решение по този – т. 1 от Тълкувателно решение №8 от 07.05.2014 г. по тълк. дело №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС , следва да разреши спора съобразно своите разбирания относно разрешението на въпроса.