Определение № 889 от 20.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889 гр. Ловеч, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500548 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, чрез пълномощника адв.А. К. от АК – Монтана, срещу определение № 380/24.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 258/2023 г. по описа на РС – Троян, с което е обезсилена на основание чл.415 , ал.2 от ГПК издадената в полза на жалбоподателя срещу длъжника М. И. М. заповед № 119 от 28.04.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и прекратено производството по ч.гр.д. № 258/2023 год. по описа на ТРС.

В жалбата се излага, че определението на Троянския районен съд е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че на 26.06.2023 г. получил разпореждане № 378/14.06.2023 г. по ч.гр.д. № 258/2023 г. на ТРС, с което е разпоредено на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането в 1-месечен срок от получаване на съобщението поради постъпило възражение от длъжника. В полученото съобщение е отбелязано, че заповедта за изпълнение на длъжника е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Изтъква, че по този начин не е могъл да установи дали се касае за хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК или чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за да предяви установителен иск с оглед различните последици. В първия случай вероятността длъжникът да получи препис от 1

ИМ е по-голяма, а във втория следва да внесат допълнително разноски за назначаване на особен представител. На следващо място, че в самото разпореждане е налице техническа грешка относно годината, което също води до негативни последици за всяка от страните по спора.

Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови акт, с който делото бъде върнато на етап връчване на разпореждане с правилна квалификация, отговаряща на действителната правна обстановка.

В едноседмичният срок ответникът по жалбата М. И. М., чрез пълномощника адв.В. А. от ЛАК, е подала отговор на частната жалба. В него излага, че по делото няма предявен иск в едномесечния срок след 26.06.2023 г., когато жалбоподателят е получил разпореждане № 378/14.06.2023 г., в което е посочено, че длъжникът е подал възражение в срок. Твърди, че подаването на възражение в срок няма нищо общо с начина на уведомяване на длъжника. Счита, че частната жалба представлява искане за удължаване на срок за предявяване на иска, който е изтекъл поради бездействието на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. Моли съда да остави без уважение частната жалба, като присъди и разноски по делото в размер на 400.00 лв. адвокатски хонорар.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 , ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От представените по ч.гр.д. № 258/2023 год. по описа на ТРС доказателства се установява, че частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. И.

М. за вземания, произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.06.2014 г.

След извършената проверка районният съд е издал заповед № 119/28.04.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК. Същата е връчена на лично на длъжника М. И.

М. на 09.05.2023 год. и същата е подала възражение по чл.414 ал.1 от ГПК в едномесечния срок от връчването й.

С разпореждане № 378 от 14.06.2023 год., съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. В мотивите на това разпореждане изрично е 2 посочено, че в законовия срок е представено възражение от длъжника чл.414 от ГПК. На заявителя е указано, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение, а производството по делото – прекратено.

Видно от приложеното по делото съобщение , препис от това разпореждане е връчено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 26.06.2023 год. В съобщението за връчване е посочено, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

На 24.08.2023 год. ТРС е постановил обжалваното определение № 380, с което е обезсилил издадената в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на основание чл.415, ал.2 от ГПК и прекратил производството по делото. В мотивите на същото е приел, че до момента по делото не е представено доказателство за предявена искова молба по чл.422 ГПК за съществуване на процесното вземане в законния едномесечен срок, който е изтекъл на 27.07.2023 г.

При тези данни настоящата инстанция счита, че обжалваното определение на Троянския районен съд е правилно и законосъобразно.

Частният жалбоподател не оспорва, че в 1-месечния срок от връчване на разпореждане № 378 от14.06.2023 год., не е подал иск по чл.422 от ГПК за установянане на вземенането си срещу длъжника. От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че Троянският районен съд е указал изрично за заявителя не само да предяви иск за установяване на вземането си, но и последиците от непредставянето на доказателства затова – обезсилване на заповедта за изпълнение. Съдебният състав счита за ирелевантно направеното в частната жалба възражение, че в Разпореждане № 378 от14.06.2023 год. съдът е разпоредил на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането, като в съобщението за връчването му също е посочено, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което не отговаря на действителна правна обстановка по делото. В мотивите на цитираното разпореждане, което е връчено на заявителя, заповедният съд изрично е отбелязал, че длъжникът М.

И. М. е получила заповедта за изпълнение и в законовия срок по чл.414 ГПК е подала възражение. Действително в диспозитива на акта ТРС е посочил чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, касаеща хипотезата на връчване на заповедта за 3 изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което основание е отразено и в съобщението за връчване на Разпореждане № 378 от14.06.2023 год. Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.3 от ГПК искът по чл.415, ал.1, т.1 и по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е установителен, каквито указания за неговото предявяване са дадени от заповедния съд. Единствено заявителят може да прецени дали да го предяви с оглед неговата цена и разноските, които следва да направи в исковото производство. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че в хипотезата на връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК ще трябва да внесе разноски и за назначаване на особен представител на длъжника. Тази хипотеза може да възникне и в хода на исковата производство, когато заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника и последният е подал възражение, а в последствие не бъде намерен на посочения по делото адрес. Пропускът на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да предяви иск за установяване на вземането си не може да бъде саниран по изложените в частната жалба доводи, които са неотносими към направения от районния извод за наличие на предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и прекратяване на производството по ч.гр.д. № 258/2023 г. по описа на ТРС.

Следва обаче да се посочи, че неправилно районният съд е посочил, че обезсилва издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на основание чл.415, ал.2 от ГПК, а не на основание чл.415, ал.5 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕОС МАТРИКС“

ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: **** чрез пълномощника адв.А. К. от АК – Монтана, с адрес за призоваване: ****, срещу определение № 380/24.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 258/2023 г. по описа на РС – Троян, с което е обезсилена на основание чл.415 , ал.2 от ГПК издадената в полза на жалбоподателя срещу длъжника М. И. М. заповед № 119 от 28.04.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и прекратено производството по ч.гр.д. № 258/2023 год. по описа на ТРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5