Решение № 50 от 23.01.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Шумен, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. К. при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. К. Гражданско дело № 20253630102473 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. Ж. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 4, ет. 1, ап. 3, със съдебен адрес: гр.

Шумен, ***, чрез адв. Г. Г. от ШАК срещу Д. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ***, вх. 2, ет. 5, ап. 31.

Ищецът твърди, че с ответницата се запознали два - три месеца преди да сключат граждански брак на 19.03.2023 г. Това бил втори брак за ответницата и първи брак за ищеца.

Отначало живеели в жилището на ответницата в гр. Шумен на ул. „Генерал Радецки“, където тя живеела и в момента. На 13.04.2023 г. купили друго жилище в гр. Шумен, ул. „Родопи“, № 24, ет. 4, ап. 14, където се преместили да живеят, в което живяли до фактическата им раздяла, и което представлявало семейното им жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК. Това жилище продали на 21.12.2023 г., но си запазили правото на ползване и обитаване на имота, поради което то не променило характера си на семейно жилище. Само пет-шест месеца след сключване на брака помежду им възникнаха сериозни проблеми. Установили, че решението за сключване на брак, поне от страна на ищеца, било необмислено и взето прибързано, без да има възможност да опознае ответницата за по- продължителен период от време.

Заявява, че скоро след сключване на брака, ответницата започнала да изпада в нервни кризи без сериозни поводи. Не работила повече от две години и не си търсила работа.

Изтъквала, че боледувала от ревматизъм, което било пречка да работи, но нямала решение на компетентен медицински орган, който да установява неработоспособност поради заболяване. По този начин всички грижи за семейството се наложило да упражнява само ищеца. Освен, че работил на постоянен трудов договор, се наложило да се гриже за домакинството в дома. В къщи извършвал основните дейности, включително готвене и почистване. Ответницата имала непрекъснати претенции към него - да й купува ланец, яке и други капризи. Искала постоянно пари, за да ги даде на дъщеря си. Последно имала претенции да й купи гардероб.

Излага, че ответницата много често по най-малък повод избухвала и не владеела нервите си. В такова състояние предприемала необмислени действия. Преди няколко месеца 1 в състояние на нервно разстройство умишлено счупила телевизора, като го съборила на земята. Преди седмица, отново в нервна криза, надрала екрана на новия телевизор, който купили на мястото на счупения. В последния случай - на 22.08.2025г. в обитаваното от двама жилище отново изпаднала в нервна криза и посегнала да събори на земята новия телевизор, т. е. да го счупи. Ответникът успял да й хване ръката за да не направи това - тя се дръпнала и съборила една ваза, която се счупила. Последвал невъобразим скандал - извикала полиция и подала жалба за упражнено от него домашно насилие. Твърдяла, че когато ответникът й хванал ръката да не събори телевизора, той й причинил огромна болка, тъй като пръстите на ръката и били обхванати от ревматизъм.

След случая ответницата се преместила в жилището си в гр. Шумен, ул. „Генерал Радецки“ № 49, ап. 31. В резултат на жалбата, ШРС издал заповед за незабавна защита, като го отстранил от семейното жилище и му забранил да го посещава. Принудил се да живее при приятели, като последно обитавал жилището на свой приятел в с. Ивански, ул. „Стара планина“ № 3.

Счита, че между него и ответницата е налице пълно несходство в разбиранията и характерите. Очевидно не е трябвало да сключват брак, като същият към момента бил обезсмислен като съдържание. Липсвало взаимното уважение и разбирателство, които били характерни черти за всяко семейно съжителство. Особено след последните събития и отстраняването му от жилището, настъпилата фактическа раздяла по между им сама по себе си представлява обективно обстоятелство и достатъчно доказателство за това, че бракът между тях е дълбоко и непоправимо разстроен. Продължаването му било неоправдано, тъй като не съществувала надежда за помирение помежду им.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината, като след прекратяване на брака семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ***, ет. 4, ап. 14, собственост на трето лице, моли да му бъде присъдено за ползване. Няма претенции относно фамилното име на ответницата, като същата може да запази брачното си фамилно име „К.“ или ако желае може да възстанови предбрачното си фамилно име „Костова“.

В съдебно заседание ищцът се явява лично и с упълномощен представител - адв. Г. Г. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск. Представени са и писмени бележки, в които изразява становище по съществото на спора.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран отговор. В отговора излага, че претенцията е процесуално допустима. Тя също желаела прекратяване на гражданския й брак с ищеца, но счита, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство в брачните им отношения е именно на съпруга.

Излага, че според нея за ищеца това било „брак по сметка“, като за краткия период през който двамата са съжителствали имотното й състояние значително намаляло, за сметка на постоянния психически тормоз и понякога физически такъв.

Твърдението, че ответницата не искала да работи, неотговаряло на истината, т. к. причините за това тя да не започне работа, били първо ревността на ответника или по - скоро обстоятелството, да не се разбере, че ответницата разполага с недвижимо имущество, което трансформирала по негово искане в пари, които се влагали в общи вещи, и на второ място сериозното й заболяване, свързано с болки в ставите. Ответницата въпреки, че не била постоянно трудово ангажирана, разполагала с доходи оставени от покойните и родители, както й е получавала и получава месечни наеми от отдаваните от нея под наем имоти.

Не отговаряло на истината това, че ищецът чистел, готвел и поддържал домакинството, т. к. всичко това го правила ответницата, която ищецът водил да работи и на ранчото му, както и я карал да ходи с него за трюфели.

По отношение на исканията за подаръци, които ищецът твърди, че били правени от ответницата, то това твърдение било невярно. Самият ищец изисквал съпругата му да му 2 купува вещи, като за да сбъдне мечтата му, тя му дала 25 грама злато, за да си направи златен ланец. За юбилея й миналата година, ищецът й обещал и той да и подари златен ланец, което обещание така и не изпълнил.

Ответницата заявява, че е търпяла да бъде постоянно третирана като „банкомат“ и да се изисква от нея да купи съдомиялна, телевизор, др. електроуреди и още ред неща, които ищецът и нареждал да вземе, но без да и дава финанси. При всеки опит тя да поиска от него парите, които същият й е прибрал от наеми и сделки, ищецът агресирал и упражнявал над нея психически тормоз, а понякога и физически такъв.

Отделно от това започнал да й се подиграва за външния вид, за това че носи очила, като й казвал „махай тия черчевета, че си толкова грозна, че не мога да те гледам“, при което се налагало тя да му обяснява, че без очила трудно вижда и не може без тях. Въпреки че знаел, че без очила тя не може да извършва, каквато и да било дейност, при упражнено от ищеца насилие през август 2025 г., същият умишлено й счупил очилата.

От няколко месеца ответникът се заключвал да спи в спалнята, а тя оставала на дивана в хола, като чувала как си говорил през социалните мрежи с жени, смеел се или си уговарял срещи, като излизал и се прибирал на сутринта. При завръщането си бил нервен и започвал да я обижда, че била мърша, курва, че за нищо не ставала и др., и да й заповядва, какво да прави, като я заплашвал, че ако не слуша ще я изгони от апартамента, че той бил този, който диктувал и тя била длъжна да се подчинява.

Излага, че целият този тормоз още повече се отразявал на здравето й, поради което при пореден акт на насилие тя потърсила помощ на националния телефон 112. Именно образуваното досъдебно производство и такова по Закона за защита от домашно насилие били причината ищецът да подаде исковата молба с вписване на твърдения, които не отговаряли на истината. Въпреки това заявява, че също желае прекратяване на този изчерпан от съдържание брак, т. к. помежду им липсвала каквато и да било загриженост или чувства.

Моли, съдът да постанови решение, с което да прекратите сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна вина на съпруга.

Семейното жилище, находящо се по административен адрес в гр. Шумен, общ.

Шумен, обл. Шумен, ***, ет. 3, ап. 14, било напуснато от съпруга, поради което моли и след прекратяване на брака ползването да бъде предоставено на ответницата.

След сключване на брака съпругата приела фамилното име на съпруга, като същата желае да възстанови предбрачното си фамилно име „Костова“.

По отношение на иска за издръжка между съпрузите след прекратяване на брака.

Въпреки, че ответницата, с оглед заболяването си, имала право да претендира такава, същата желае след прекратяване на брака съпрузите да не си дължат издръжка един на друг.

Претендира и да й бъдат присъдени и сторените деловодни разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен представител - адв.

С. Т. от ШАК, като изразява становище по съществото на спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Д. Ж. К., ЕГН ********** и ответницата Д. Й. Костова, ЕГН ********** се запознали през месец февруари 2023 г. и сключили граждански брак на 19.03.2023 г. в гр.

Шумен, за което е бил съставен акт за граждански брак № 0058/19.03.2023 г. При сключване на гражданския брак ищцата е приела фамилното име на своя съпруг - К.. От брака си нямали родени деца.

Първоначално живеели в жилище на ответницата, находящо се в гр. Шумен на ул.

„Генерал Радецки“ № 49, бл. 11, вх. 2, ет. 5, ап. 31, но впоследствие - на 13.04.2023 г. двамата закупили друго жилище, намиращо се в гр. Шумен, ***, ет. 4, ап. 14, видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 193, том І, рег. № 2814, дело № 170/2023 г.

3 на нотариус Христина Иванова – Табакова с рег. № 716 на НК, с район на действие Районен съд - Шумен и се установили да живеят там до фактическата им раздяла. На 21.12.2023 г. съпрузите продали апартамента на Жулиета Д.ова Ж.а /дъщеря на ищеца/ за сумата от 20 000 лева, която страните по сделката уговорили да се заплати на продавачите в срок до 21.12.2024 г., като продавачите си запазили пожизнено правото на ползване и обитаване на имота, видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173, том ІV, рег. № 10699, дело № 682/2023 г. на нотариус Христина Иванова – Табакова с рег. № 716 на НК, с район на действие Районен съд - Шумен.

Скоро след сключването на граждански брак, ищецът започнал постоянно да нанася на ответницата психически тормоз, изразяващ се в отправяне на обиди, в забрана да общува с децата си, да се среща с определени приятели на кафе и да започне работа, както и да осъществява физическо насилие, изразяващо се в бутане, блъскане и нанасянето на удар с юмрук в областта на дясната скула, както и причиняване на фрактура на лявата длан – литерален ръб на дисталната фаланга на втори пръст.

По повод на последният акт на насилие, осъществен на 23.08.2025 г. спрямо ответницата срещу ищецът Д. Ж. К. било образувано гр. дело № 2326/2025 г. по описа на ШРС и съгласно Закона за защита от домашното насилие бил отстранен от процесното жилище със Заповед за защита от домашното насилие за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 29.08.2025 г.