Решение № 313 от 15.03.2022, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2740/2021
- Вид
- Решение № 313
- Подписан
- 15.03.2022
- Състав
- МАРИЯНА ПЕНЧЕВА БАХЧЕВАН, КРАСИМИР РУСЕВ КИПРОВ, ЕВЕЛИНА ИВАНОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.9 · Закон за хазарта
- чл.17 · Закон за храните
- чл.9 · Закон за храните
- чл. 348 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№…………………./…………...2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Камелия
Александрова и прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН к.н.а.х.д. № 2740 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „К.
71“ ЕООД, представлявано от управителя К.Ш. чрез адв.К.Д. срещу решение № 58/11.10.2021 г. по НАХД № 47/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № КХ-14/18.02.2021г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Варна, с което на „К. 71“ ЕООД за нарушение по чл.9 от Закона за храните /ЗХ/ е наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание чл.134 ал.2 от същия закон.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради неприемане на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Смята, че наказанието от 1000 лева е наложено само заради 20 яйца с неясен произход, което го прави несъразмерно. Иска отмяна на въззивното решение и на наказателното постановление, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касация – Областна дирекция по безопасност на храните гр.Варна във възражението си оспорва касационната жалба като неоснователна. Изтъква, че решението е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила и затова иска да бъде оставено в сила. Подчертава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима и нарушението е доказано по безспорен начин. В съдебното заседание на 17 февруари процесуалния представител на ответника е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна по различни от изложените в нея съображения.
Производствата пред Районен съд – Девня е образувано по повод обжалване на наказателно постановление, с което „К. 71“ ЕООД е наказано за това, че при извършена проверка на 02.11.2020г. в стопанисвания от дружеството магазин за хранителни стоки, служителите на Областна дирекция по безопасност на храните са установили 47 броя яйца с неясен произход без маркировка и документ за произход, както и насипни храни за продажба – нахут 5.960 кг, слънчоглед – 4.700 кг, леща – 2.900 кг и зрял боб – 7.500 кг, които са без необходимите документи за произход и етикетировка, което деяние е квалифицирано като нарушение на чл.9 от ЗХ.
В хода на касационния контрол по чл.218 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд – Варна констатира следното:
Разпоредбата на чл.9 от Закона за храните повелява бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, наричани по-нататък "бизнес оператори", са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под техен контрол. Изискването за етикиране на храните е регламентирано в отделна норма и това е чл.17 от ЗХ.
В хода на съдебното производство наказаното дружество е представило фактури и приемо-предавателни протоколи относно същия вид храни: леща, бял боб, нахут, слънчоглед, но количествата по тях са по-малки от констатираните при проверката в хранителния магазин. Търговецът не е представил никакъв документ относно произхода на 47 броя яйца, съхранявани се в хладилната камера в търговската зала и не отрича, че не разполага с такъв.
Следователно, правилно Девненският районен съд е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин.
Не всяко нарушение по чл. 9 от ЗХ може да се определи като „маловажен случай“ – само отличаващите се с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните, поради което и наложена в минималния размер санкция би била непропорционална. В случая обаче, нарушението не се отличава по обстоятелствата на извършване от обичайните и отсъстват доказани други обстоятелства, въз основа на които да бъде обсъждано приложение на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си и да е единствено установеното нарушение по чл.9 от ЗХ, това не е основание за освобождаване от административно-наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 9 от ЗХ охранява правото на потребителите на храни на информация относно произхода и естеството на храните, съставките, нетно количество на храната, срок на минимална трайност или срок на годност, специални условия за съхранение и/или условия за употреба и пр., поради което са и завишените изисквания към „бизнес операторите“ и отговорността им за неизпълнение на извикванията на Регламент (ЕО) № 1169/2011. Санкцията е определена в минималния размер по чл. 134 ал. 2 от ЗХ, поради което решението за потвърждаване на наказателното постановление и в санкционната му част е правилно.
Предвид правилността на обжалваното решение, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение във връзка с процесуалното представителство на главен юрисконсулт Г.Г.. Размерът му трябва да бъде определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения за отсъствие на основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 348 ал. 1 НПК и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/11.10.2021 г. по НАХД № 47/2021г. по описа на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА К. 71“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя К.П.Ш.да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.