Решение № 386 от 21.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Велико Търново, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500564 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К. Г. Т. от гр. Е. против Решение №81/28.04.2025 г. по Гр.д. № 27/2025г. по описа на РС Павликени, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Районен съд Горна Оряховица да заплати на ищеца сумата от 11 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушаване правото му за разглеждане на дело в разумен срок по гр.д. № 772/ 2024г. на Районен съд гр.

Горна Оряховица, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция – 23.12.2024г. до изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се излагат доводи за наличие на пороци, обуславящи неговата нищожност – пълна липса на мотиви, както и обезсилването му – производството било проведено без да е конституирана като контролираща страна Прокуратурата на РБългария. При условията на евентуалност излага доводи за отмяната му като неправилно – поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че липсват мотиви, съдията не се е отвел от разглеждане на делото, а е бил длъжен, не е изложил доклад съобразно изискванията на ГПК, нарушена е разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ГПК, не са допуснати свидетели. Отправя искане за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна и връщане на 1 делото за разглеждане на друг състав.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Районен съд Горна Оряховица.

Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Сочените пороци досежно неучастие на страна и грешка в правната квалификация могат да обусловят неправилност на решението.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на РС Велико Търново /в първоначалната искова молба/ да заплати на ищеца сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от нарушаването на изискването по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 917/2024 година по описа на РС Велико Търново, чието разглеждане е продължило пред РС Горна Оряховица като гр.д. № 772/2024г. В срока за изправяне на исковата молба, претенцията е насочена и срещу РС Горна Оряховица, искът спрямо първоначалния ищец е оттеглен, производството спрямо не го прекратено и единствен ответник е останал РС Горна Оряховица.

Ищецът е изложил твърдения, че посоченото производство, развило се пред ВТРС и ГОРС е приключило пред втория съд с постановяване на незаконосъобразен акт, преграждащ понататъшното му развитие, а всъщност компетентен да разгледа делото с оглед разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ е бил Административен съд Велико Търново. Изложени са съображения относно правото на ищеца да бъде освобождаван от внасяне на такси и от разноски, което следвало да бъде идентичен и актовете на съда по тези въпроси да подлежат на инстанционен контрол, като изтъква, че по процесното дело е постановено определение по чл. 83, ал. 2 ГПК без възможност на ищеца да го 2 обжалва, счита същото за преграждащо. Навежда доводи защо следва да е освободен от такси и разноски – като лице с увреждания. За нарушеното му право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, твърди да е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, изразяващи се в загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт, негативни емоции, погазване на основни права и др., не е могъл своевременно да защити накърнените права и да получи желания съдебен акт в срок, изпитвал безсилие, гняв от противоправното поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му като пострадало лице. Обосновава допустимостта на иска с оглед разпоредбата на чл. 8, ал.2 ЗОДОВ с твърдения, че е приключила процедурата пред ИВСС по чл.60в ЗСВ.

Ответникът РС Горна Оряховица в писмен отговор на исковата молба е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че обстоятелствата по образуване на цитираното в ИМ дело са верни, но излага, че пред РС Горна Оряховица делото е приключило за период малко на един месец. Твърди, че общата продължителност на производството не може да обоснове нарушение по § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС, оспорва ищецът да е търпял каквито и да е вреди от тази продължителност, както и че предвид множеството дела, водени от ищеца с аналогичен предмет, не е възможно да се разграничи кои вреди от кое производство са произтекли, ако има такива.

Прокурорът е дал заключение за неоснователност на исковата молба.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неразумната продължителност на гр. д. № 917/2024 година по описа на РС Велико Търново, чието разглеждане е продължило пред РС Горна Оряховица като гр.д. № 772/2024г. Същият е процесуално допустим, като предявен от страна в това съдебно производство, след като делото е приключило с окончателен съдебен акт, след изчерпване на административния ред по чл. 60а и сл. ЗСВ /изискване на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ/.

По същество правилно съдът е приел, че релевантният период, който съдът следва да преценява като обща продължителност на процесното производство е с начален момент 18.03.2024 г. – подаване на исковата молба с иск по чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр., по която е образувано гр.д. № 917/2024 г. на ВТРС и краен момент -28.05.2024 г., когато е влязло в сила определението за прекратяване на Гр.д. № 772/2024 г. по описа на ГОРС за връщане на исковата молба, поради неизправянето й. Обосновал е извод, че периодът от 2 месеца и 10 дни не разкрива допусната фактическа забава при разглеждане на делото, която да обоснове нарушаването на разумния срок по § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС и този извод се споделя от настоящия въззивен състав. Изложеното изключва възможността да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди от 3 неразумна продължителност на съдебно производство, тъй като правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ не е било накърнено респ. в негова полза не е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Оплакванията в жалбата относно произнасянето на ГОРС по молбата му с правно основание чл. 83 от ГПК и по законосъобразността на прекратителния съдебен акт нямат връзка с предмета на настоящия спор – развитие на производството в разумен срок. Произнасянето на съда по молбите на ищеца е своевременно, както и това по движение на делото след изтичане на съответните срокове.

Като е достигнал до същите изводи и краен резултат, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Оплакванията на жалбоподателя за наличието на пороци в ревизирания съдебен акт, поради наличието на основание за отвод на съдията – докладчик и поради неконституиране по делото на ПРБ като контролираща страна, са изцяло неоснователни. Само по себе си обстоятелството, че ищецът е завел множество искове срещу съда, в който правораздава съдията – докладчик по първоинстанционното дело пред ПРС, не обоснова наличието на обстоятелства, които поставят под съмнение негова обективност и непредубеденост по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Това превратното упражняване на права, в нарушение на изискването на чл. 3 ГПК, без ищецът да твърди или по делото да се установи наличието на конкретни факти, които да водят до извод за пристрастност и заинтересованост на съдията от изхода на спора, изключва в случая да е налице хипотеза по смисъла на посочената разпоредба, която го е задължавала да се отстрани от разглеждане на делото в ПРС.

Съдебният акт е мотивиран, като са обсъдени всички фактически твърдения, на които се основава претенцията, събраните доказателства и са формирани изводи по относимите юридически факти. Липсва съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обуслови недопустимостта респ. неправилността на обжалвания съдебен акт. Такова нарушение не е допуснато от районния съд и във връзка с участието на ПРБ в производството по делото.

В съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, при първоинстанционното разглеждане на делото е участвал представител на ВТРП, с което е обезпечено спазването на изискването на визираната разпоредба. Доколкото по действащия ГПК не уредена фигурата на контролиращата страна, съдът не дължи нарочно произнасяне по конституирането на ВТРП в процеса като такава.

Възражението на жалбоподателя в тази насока се явява напълно неоснователно.

Такива са и оплакванията му за липса на доклад по делото и за необоснованост на крайния й акт, поради повърхностен и незадълбочен анализ на събраните доказателства. В определението по чл. 140 ГПК съдът конкретно, точно и ясно е указал на ищеца кои факти от състава на специалния деликт следва да докаже, а в мотивната част на обжалваното решение е 4 изложил подробни съображения относно установените факти, доказателства въз основа на които е сторил това и правните изводи, които следват от тях. По отношение на молбата на ищеца за отлагане на делото, която не е уважена от първоинстанционния съд, настоящият състав не констатира да е допуснато въобще процесуално нарушение, тъй като не са били налице доказателства за наличие на препятствие ищецът да се яви в с.з. Досежно неразпитаните свидетели ПРС не е отказал да ги допусне, а е дал указания за уточняване на искането, които не са били изпълнени. Във въззивното производство същите доказателства бяха допуснати, но отново не бяха събрани, като причина за това стана ищеца – не внесе указания депозит за призоваване на свидетелите.

По така изложените съображения, настоящият състав на ВТОС намира, че следва да отхвърли подадената срещу решението на ПРС въззивна жалба и да го потвърди изцяло като правилно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №81/28.04.2025 г. по Гр.д. № 27/2025г. по описа на РС Павликени.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5