Решение № 2937 от 30.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5694/2026
- Вид
- Решение № 2937
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 6219 от 13.05.2026 · ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 403а, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 и ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 и ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2937 гр. София, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110205694 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 23-2600010/13.03.2026 г., издаденo от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800,00 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ.
В жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществени нарушения и в разрез с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в НП липсва точно посочване на датата на нарушението, доколкото хем било посочено, че в офиса на дружеството била извършена проверка на 06.01.2026 г., хем че проверката продължила до 13.01.2026 г. Липсвало изчерпателно фактическо описание на нарушението и на обстоятелствата, при които било извършено. В акта за установяване на нарушение (АУАН) било записано, че при проверката на 06.01.2026 г. били изисквани правилник за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата и такива не били представени, а в НП – че при проверката били изисквани документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, 1 като такива не били представени. Поддържа се, че не ставало ясно кои документи не били представени. Посоченото нарушило правото да нарушителя да разбере в какво се изразява нарушението. Липсвали доказателства за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган. При съставянето на актовете не била направена преценка за наличието на вина у нарушителя. Без основание не бил приложен съставът за маловажен случай по чл. 415в от КТ. Посочва се, че на 19.01.2026 г. в изпълнение на дадени предписания дружеството е изпратило на актосъставителя имейл с изпълнени предписания, който било посочено, че копие от правилника за вътрешния труд ред се съхранява в офис мениджъра на фирмата. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, а при условията на евентуалност – в случай, че жалбата не бъде уважена, за квалифициране на случая като маловажен и измяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от упълномощен представител – адвокат. На етап съдебни прения същият е преповторил исканията за отмяна на обжалвания акт, а при условията на евентуалност – в случай, че жалбата не бъде уважена, за квалифициране на случая като маловажен и измяна на НП.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призован, е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено е искане за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2026 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област извършили проверка на стопанисван от жалбоподателя обект – административна сграда на адрес: гр. София, ул. „Бяло поле“ № 16А.
Сред служителите бил и Н. С.С. Г., изпълняващ длъжността „инспектор“. От дружеството бил изискан Правилник за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на труда. За проверката бил съставен протокол № ПР2600258/13.01.2026 г., в който било обективирано непредставянето на горните книжа. С призовка (л. 18) 2 дружеството било поканено за явяване на 09.01.2026 г. в дирекцията с представяне на редица документ, част от които Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа, присъствени форми или други документи, от които да е видрн начинът на полагане на труд на работещите в обекта.
Н. С.С. Г., в качеството на „инспектор“ съгласно заповед № З0864/17.10.2022 г., заповед № ЧР-789/11.03.2026 г. и представена длъжностна характеристика, съставила АУАН № 23-2600010/13.01.2026 г., в който било прието, че на 06.01.2026 г. дружеството извършило нарушение на чл. 403а, ал.
1 от КТ – в качеството си на работодател по смисъла на параг. 1, т. 1 от ДР на КТ не изпълнило задължението си да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа.
АУАН бил връчен на 13.01.2026 г. срещу подпис на упълномощен представител на дружеството (л.14).
В законоустановения срок постъпили възражения от жалбоподателя.
На 13.03.2026 г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, в изпълнение на правомощията си по заповед № З0864/17.10.2022 г., заповед № ЧР-1155/02.10.2025 г. и представена длъжностна характеристика, издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 800,00 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за административно нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, извършено на 06.01.2026 г. в гр. София - за това, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на параг.
1, т. 1 от ДР на КТ не държал на разположение на контролните органи документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. НП било връчено на жалбоподателя на 20.03.2026 г.
В раздел III от представения с административнонаказателната преписка Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството – жалбоподател, утвърден на 22.10.2025 г., било прието, че стандартното пълно работно време на служителите е от 09,00 ч. до 18,00 ч. с един час обедна почивка от 12,00 часа до 13,00 часа, при нормална продължителност на работното време през деня от 8 часа, пет дневна работна седмица и с обща седмична продължителност от 40 часа. В чл. 16 от Правилника било посочено, че работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време.
3
По делото липсват доказателства за приемането на заповед или друг акт за установяване на такова.
Съдът кредитира изцяло представените с административнонаказателната преписка и в открито съдебно заседание от въззиваемата страна доказателства, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира тези доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. По аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК и доколкото липсва противоречиви доказателства, съдът не дължи разискване на всяко от доказателствата поотделно.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че и в двата акта търговската фирма на нарушителя– юридическо лице е била неправилно изписана - „***“ ЕООД, вместо на „***“ ЕООД, съобразно публично известните обстоятелства, вписани по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Доколкото обаче уникалният и непроменим белег за всяко дружество – единният идентификационен код, е бил правилно посочен в актовете, съдът счита, че не се създава съмнение за санкционирания субект.
И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма, но се констатира противоречие при описанието на нарушението 4 помежду им. Противно на възраженията в жалбата, ясно и недвусмислено и в двата акта е посочено, че нарушението е извършено на 06.01.2026 г. – когато е и направена проверка на място в офис, стопанисван от дружеството. От фактическите параметри на обвинението и в двата акта не може обаче да се разбере нарушението кои документи касае. В АУАН е закрепено, че нарушението на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ се е изразило в това, че дружеството не изпълнило задължението си да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, а в НП – единствено документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа.
Освен маркираното противоречие, същинско посочване на точните документи също липсва. Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ „В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.”.
Следователно задължението за държане на документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, е обвързано от специфични хипотези на полагане на труд и тези документи са изрично посочени. В настоящия случай нито АУАН, нито в НП, е посочена хипотезата на полагане на труд, обуславяща задължението за държане на документи, а и не е посочен липсващият документ.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че в развилата се административнонаказателна процедура са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи правото на санкционираното лице да разбере параметрите на административнонаказателното обвинение и да организира оттам адекватно защитата си, доколкото още в АУАН, а впоследствие и в НП са били допуснати нарушения на материалния закон 5 касателно съдържанието на актовете (чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН), вкл. и при противоречие помежду им в тази част. Посоченото представлява винаги основание за отмяна на обжалваното НП, като се явява безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните, доколкото това не би променило правния резултат.
Само за пълнота следва да се посочи невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото не може да се счете за безспорно установено извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Както беше маркирано, държането на разположение на изрично посочените в разпоредбата документи се обвързва с полагането на труд в специфични хипотези, което законодателят е предвидил да се постановява с изричен акт на работодателя, а в настоящия случай въззиваемата страна, в чиято тежест е доказването на това, не установява дружеството-жалбоподател да има установен такъв режим на полагане на труд, който да го обвързва със задължение за държане на разположение на заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време или поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. В представения с преписката правилник само се предвижда възможността за това като отклонение от иначе установеното стандартно полагане на труд в разпоредбата на чл. 14 и 15 от Правилника за вътрешния трудов ред.
Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a66ef143-cfbc-4fd1-b4aa-100c975b61e0