Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 24.07.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 239/2023
Вид
Решение № 236
Подписан
24.07.2023
В сила
09.05.2024
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28 · Семеен кодекс
  • чл. 39, ал. 3 · Семеен кодекс
  • чл. 40, ал. 2 · Семеен кодекс
  • § 4, ал. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр. Добрич, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20233200500239 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 1239/20.01.2023 год. на “Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059,със седалище и адрес на управление гр. София 1000 , район Средец , ул. “Дякон Игнатий“№ 1 срещу решение № 1230/22.12.2022 год. по гр. д.№ 20223230101064/2022 год. на Районен съд Добрич ,с което е отхвърлен иска й срещу Ж. С. В. ,ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Д. за обявяване спрямо банката за недействителен на брачен договор № * , том IV, рег.№ 6904 от 19.12.2019 год. в частта на избран режим на разделност и безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от Ж. С. В. в полза на А. Д. В. на следните недвижими имоти: 1/ жилище – апартамент с идентификатор *** в гр. Д. със застроена площ 81,21 кв. м , състоящ се от три стаи , кухня и сервизни помещения, ведно с 5,657% идеални части от общите части на сградата и 5,657% ид. части от общите части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор *** и 2 / гараж под № 5 в гр. Д. със застроена площ 16,67 кв. м, с идентификатор *** ведно с 3,846% ид. части от общите части на сграда с идентификатор *** и 3,846% ид. части от отстъпеното право на строеж върху 1 поземлен имот № ***. Решението се обжалва и в частта за отговорността за разноски.

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД.

При данни, че първоинстанцинното решение е било връчено на въззивника на дата 17.01.2023 год., жалба рег.№ 1239/20.01.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.

Въззиваемите страни съпрузите Ж. С. В. и А. Д. В. считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана.

Спори се между страните относно приетата от районния съд фактическа установеност и направени правни изводи по въпросите , оправомощен ли е съдът по иска по чл. 135 от ЗЗД да провери вида и съдържанието на конкретното правоотношение, което легитимира ищеца като кредитор и дали Ж. С. В. има качеството солидарен длъжник на банката или на поръчител по договор за банков кредит от дата 22.06.2018 год. ,анекс към същия и споразумение от дата 01.06.2022 год. с оглед уговорките по тях и разпоредбата на чл. 430 от ТЗ и доколкото различни са вижданията им ,в случай че вземането на банката срещу него, въпросът за действителното му качество и спазването на срока по чл. 147 от ЗЗД са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, има ли тя идентични последици на влязло в сила решение и могат ли те да бъдат пререшавани ; увреждащо кредитора действие ли е сключване на безвъзмезден договор с имущество на длъжника ,доколкото съставлява намаление на общото обезпечение на кредитора по смисъла на чл.133 от ЗЗД ,но кредита е обезпечен и с други огромни по стойност обезпечения, надхвърлящи размера му; сключен ли е брачния договор от Ж. В. при знанието ,че уврежда кредитора, доколкото различни са вижданията им , кой е момента, към който следва да бъде съобразено наличието му, кога е възникнало вземането на банката и следва ли то да е 2 изискуемо към момента на извършване на увреждащото действие , следва ли длъжника да е информиран за просрочието в плащанията по договора за кредит, както и следва ли увреждащото действие да е извършено след настъпилата и надлежно съобщена на поръчителя предсрочна изискуемост на задължението.

Обжалваното решение е постановено по заявена с искова молба рег.№ 5905/07.04.2022 год. ,вписана в Службата по вписванията гр. Добрич с вх. рег.

№ 5618/04.07.2022 год. ,Акт № 90 т.7, претенция на “Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059,със седалище и адрес на управление гр.

София 1000 , район Средец , ул. “Дякон Игнатий“№ 1 против Ж. С. В. ,ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Д.,основана на твърдения ,че ищецът има качеството на кредитор на първия ответник в качеството му на съдлъжник по договор за банков кредит № 940/22.06.2018 год. и анексите към него с №№ 1/2018 год., 2/2018 год. и 3/2019 год.,наред с кредитополучателя “***“ ООД, на което дружество банката предоставила кредитен лимит в размер на 2 570 000лв. ,а солидарният длъжник Ж. С. В. се задължил да отговаря за задълженията на дружеството към кредитора, възникнали от договора. Кредитът бил усвоен в размер на 1 913 535.30 лв.

Плащанията по договора: главница, лихва и неустойка били преустановени , поради което с писмо изх.№ 5**2/24.09.2019 год. банката уведомила кредитополучателя “***“ ООД и солидарния длъжник Ж. С. В. за просрочието, в това число за конкретния размер на просрочените към 03.02.2020 го задължения и за възможността да бъдат предприети действия по обявяване на целия кредит за предсрочно и незабавно изискуем. Ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу солидарните си длъжници и въз основа на издадения изпълнителен лист от дата 23.11.2020 год. и молба от дата 04.12.2020 год. образувал изпълнително дело № 591/2020 год. по описа на ЧСИ Диляна Илиева ,рег.№ 901 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Добрич за събиране на дълга.

Междувременно и след възникване на вземанията на банката, с брачен договор от дата 19.12.2019 год. , съпрузите Ж. С. В. и А. Д. В. избрали режим на разделност, като първият от тях прехвърлил изцяло и безвъзмездно на втората правото на собственост на придобитите от него по време на брака ½ ид. ч. от недвижими имоти-жилище (апартамент) и гараж в гр. Добрич.

Безвъзмездното разпореждане намалявало имуществото на солидарния

3 длъжник , увреждало кредитора и поставяло в опасност възможността да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение в съответствие с принципа по чл. 133 от ЗЗД. Сключването на брачния договор след възникване на дълга, уведомяване за просрочието в задълженията и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита ,сочели на знание на длъжника ,че уврежда кредитора си , а условие за наличие на такова и по отношението на втория ответник, законът не поставял с оглед безвъзмездността на разпореждането и извършването му от длъжника в полза на неговата съпруга.

С оглед на горното е отправено искане за обявяване спрямо банката за недействителен на брачен договор № * , том IV, рег.№ 6904 от 19.02.2019 год. в частта на избран режим на разделност и безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от Ж. С. В. в полза на А. Д. В. на ½ ид. ч. от следните недвижими имоти: 1/ жилище – апартамент с идентификатор *** в гр. Д. със застроена площ 81,21 кв. м , състоящ се от три стаи , кухня и сервизни помещения, ведно с 5,657% идеални части от общите части на сградата и 5,657% ид. части от общите части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор *** и 2 / гараж под № 5 в гр. Д. със застроена площ 16,67 кв. м, с идентификатор *** ведно с 3,846% ид. части от общите части на сграда с идентификатор *** и 3,846% ид. части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот № ***.

Исковата претенция е оспорена от ответниците А. Д. В. и Ж. С. В. с подадени в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговори рег.№№ 12765/22.07.2022 год. и 12752/22.07.2022 год.

Изложили са становище за недопустимост на иска

,тъй като кредиторът не бил предприел действия спрямо главния длъжник по събиране на вземането си в 6 –месечен срок по чл.147 от ЗЗД от падежа на задължението, поради което следвало да се счете, че поръчителят е освободен от отговорност. В условията на евентуалност се сочи ,че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД.

Ищецът нямал качеството на кредитор на ответника, кредитополучател било търговското дружество “***“ ООД, обезпечило получения кредит със значително по стойност негово имущество, включително с два залога на търговското предприятие , достатъчно да го удовлетвори ,а описаните в 4 исковата молба недвижими имоти , не били предмет на обезпечение по договора за кредит. Предмет на отменителния иск били действия на длъжника-лицето, което е насрещна страна по правоотношението породило вземането на кредитора, т.е. в случая длъжник било търговското дружествокредитополучател, но не Ж. С. В. с неустановено качество на поръчител или солидарен длъжник, доколкото солидарна отговорност по принцип не съществува, данни той да е усвоил сума от отпуснатия кредит липсват, а се доказва, че кредитора е дал съгласие да бъде освободен от отговорност с анекс № 3/16.05.2019 год. към договора за кредит. Предпоставка за уважаване на претенцията било увреждащото кредитора действие да е извършено след възникване на вземането му. Не било установено с точност по делото , кога било възникнало вземането на кредитора, налице ли предсрочна изискуемост на кредита и от кога, вземането било изискуемо най-рано към датата 23.11.2020 год. на подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, а брачният договор бил сключен преди това на 19.12.2019 год. При сключването на договора ,ответникът Ж. В. не бил действал със знание и намерение за увреждане на кредитора, а действието извършено само поради факта, че средствата за придобиване на процесните имоти били изработени от съпругата му А. В. и нейните родители и не накърнявало правата на кредитора , а последната не следвало да отговаря спрямо кредитора на нейния съпруг с оглед приложимостта в настоящата хипотеза на точка 1 от тълкувателно решение № 5/29.12.2014 год. по тълкувателно дело № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Между съпрузите Ж. С. В. ,ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Д. е бил сключен на основание чл.37 и сл., във връзка с § 4 ал.2 от Семейния кодекс брачен договор № * т. V рег.№ *** год. с нотариално удостоверяване с рег.№ 6904/19.12.2019 год. на подписи и с рег.№ 6905 /19.12.2019 год. т.2 Акт 1** на съдържание на Е.З. ,нотариус с рег.№ 653 на НК и с район РС Добрич ,вписан в Службата по вписванията гр.

Добрич с рег.№ *** год. ,Акт № ** т. ХV .Предмет на брачния договор са всички имуществени отношения между съпрузите ,възникнали след сключения между тях на дата 20.05.1978 год. граждански брак-така чл.1.

Постигнато е било съгласие за правата на страните върху имуществото ,което 5 се придобива по време на брака да се прилага законов режим на разделност, като същите стават изключителна собственост на съпругата А. Д. В. –така чл.2,като в чл.3 п. А и п. Б са посочени , придобитите по време на брака на страните : жилище – апартамент с идентификатор *** в гр. Д. със застроена площ 81,21 кв. м , състоящ се от три стаи , кухня и сервизни помещения, ведно с 5,657% идеални части от общите части на сградата и 5,657% ид. части от общите части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор *** и гараж в сграда под № 5 в гр. Д. със застроена площ 16,67 кв. м, с идентификатор *** ведно с 3,846% ид. части от общите части на сграда с идентификатор *** и 3,846% ид. части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот № ***.

Ответникът Ж. С. В. е управител на“***“ ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ,с. П., Стопански двор , което дружество е с капитал в размер 505 000 лв., разпределен на 10 100 дяла по 50 лв., така също е и един от двамата съдружници в него и притежател на 10 085 броя от дяловете.

На дата 22.06.2018 год. е бил сключен договор за банков кредит № 940 със страни : “Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059,със седалище и адрес на управление гр. София 1000 , район Средец , ул. “Дякон Игнатий“№ 1,наричана за краткост “Банката“, “***“ ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ,с. П., Стопански двор, представлявано от Ж.