Решение № 1057 от 16.07.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Русе, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20224520105366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и се намира в първата фаза на съдебната делба – по допускането .

Предявен е иск от „ДУНАВ“ АД, ЕИК 827182859, срещу Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с правно основание чл. 34 ЗС. След уточнение на петитума ищецът моли да бъде допусната съдебна делба на: поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 298 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 181 кв.м.; твърдян новоизграден пети етаж от сграда с идентификатор ***; както и сгради с идентификатори *** и ***, описани като два гаража, при квоти 1864/2500 идеални части за ищеца и 636/2500 идеални части за държавата.

Ищецът поддържа, че първоначалният парцел I в кв. 60 по плана на гр. Русе, с площ 2 500 кв.м., е бил негова собственост, като с нотариален акт № 150, том XXVIII, дело № 9400/20.12.1996 г. е прехвърлил на Националната служба по заетостта само 636/2500 идеални части от терена и южното крило на административната сграда по правилата на етажната собственост. Според него последващото регулационно разделяне на първоначалния парцел на два урегулирани поземлени имота не е довело до прекратяване на съсобствеността, поради което квотите от нотариалния акт са се пренесли върху всеки от новообразуваните имоти. За надстройката и гаражите се позовава на приращението по чл. 92 ЗС.

Ответникът Българската държава оспорва иска. Поддържа, че имотът, 1 предоставен за нуждите на Агенцията по заетостта, е публична държавна собственост и поради забраната на чл. 7, ал. 1 ЗДС не подлежи на делба. При условията на евентуалност признава съсобственост единствено върху ПИ ***, но при квоти 636/1298 идеални части за държавата и 662/1298 идеални части за ищеца.

Оспорва и твърдението, че петият етаж и гаражите са съсобствени делбени обекти.

Като трети лица – помагачи на ответника са конституирани Министърът на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. В хода на производството Агенцията по заетостта първоначално е поддържала възражения за недопустимост, за характер на терена като обща част и за придобивна давност, а впоследствие е депозирала становище, че искът за делба е допустим и че извършените пристройки и надстройка следва да се преценяват по правилото на чл. 92 ЗС. В последното съдебно заседание поддържа възраженията си относно индивидуализацията и доказването на надстройката и гаражите.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От Акт № 7790/28.06.1983 г. за държавна собственост се установява, че на Строително-монтажен комбинат – Русе е бил предоставен за оперативно управление недвижим имот, представляващ дворно място с площ 2 500 кв.м., за което е бил отреден парцел I в кв. 60 по плана на гр. Русе, заедно с построената в него масивна сграда. След организационните преобразувания имотът е включен в имуществото на държавна фирма „Дунав“, впоследствие преобразувана в „Дунав“ ЕАД и „Дунав“ АД.

С Разпореждане № 29/27.06.1996 г. на Министерския съвет е дадено съгласие „Дунав“ ЕАД да продаде на Националната служба по заетостта, за административните нужди на Регионалната служба по заетостта и Бюрото по труда – Русе, южното крило от сградата и прилежащата към него земя.

В изпълнение на това разпореждане е сключен нотариален акт № 150, том XXVIII, дело № 9400/20.12.1996 г., с който „Дунав“ ЕАД е продало на Националната служба по заетостта 636/2500 идеални части от дворното място, цялото с площ 2 500 кв.м., съставляващо парцел I в кв. 60, както и само южното крило от построената в имота масивна административна сграда, по правилата на етажната собственост, със застроена площ 450 кв.м., състоящо се от партер, първи, втори, трети и четвърти етажи, заедно с прилежащото избено помещение.

Със Заповед № 2014/02.08.2000 г. на кмета на Община Русе е одобрено частично изменение на регулационния план, при което от първоначалния парцел I са обособени два нови урегулирани поземлени имота. По действащата кадастрална карта те съответстват на ПИ *** с площ 1 181 кв.м. и ПИ *** с площ 1 298 кв.м.

По делото не се установява след регулационното изменение между „Дунав“ АД 2 и държавата да е сключван договор за доброволна делба, договор по чл. 15 ЗУТ, договор за продажба или замяна на идеални части, нито да е постановяван друг вещнопрехвърлителен акт, с който съсобствеността върху първоначалния терен да е прекратена и да са определени изключителни права върху всеки от новообразуваните имоти.

Със Заповед № 956/12.12.2000 г. на областния управител е отписана от актовите книги частта, останала в патримониума на „Дунав“ АД. За държавните права са съставени Акт № 3994/16.08.2006 г. и Акт № 5281/12.12.2012 г. за публична държавна собственост. В последния са отразени 636/1298 идеални части от ПИ ***, както и сградите, предоставени за управление на министъра на труда и социалната политика за нуждите на Агенцията по заетостта.

От строителните книжа и кореспонденцията се установява, че въз основа на Разрешение за строеж № 1463/20.11.1998 г. е извършен строеж, описан като „пристройка на пет етажа за стълбище и асансьор, надстройка на пети етаж, преустройство на сградата ... и пристройка на един етаж за входно преддверие“, въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № 1/26.04.2004 г. Същевременно представените кадастрални данни индивидуализират сграда *** като единна административна сграда и сграда *** като входно преддверие, без по делото да е представена самостоятелна схема на отделен обект „пети етаж“, от която да се установят граници, площ, предназначение и самостоятелност като обект на собственост.

За сградите с идентификатори *** и *** са налице кадастрални означения и твърдения, че представляват гаражи. Не са представени обаче строителни книжа, акт за въвеждане в експлоатация, доказателства за времето и възложителя на строителството, разделителен баланс или друг титул, позволяващ да се установи дали са били част от активите, предоставени на праводателя на ищеца, дали са изградени от държавата, или са самостоятелни годни обекти на вещни права.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В първата фаза на делбата съдът следва да установи между кои лица, за кои имоти и при какви квоти съществува съсобствеността.

Възражението за недопустимост на иска само поради обстоятелството, че идеалните части на държавата са актувани като публична държавна собственост, е неоснователно. Делбата не е доброволна разпоредителна сделка, а упражняване на потестативно право за прекратяване на съсобствеността. Забраната на чл. 7, ал. 1 ЗДС цели публичният имот да не бъде отчуждаван или придобиван по давност, но не създава вечна и непреодолима съсобственост между държавата и частноправен субект.

3

При извършването на делбата държавата следва да получи дял, чийто публичноправен режим се запазва, доколкото са налице материалноправните предпоставки за този режим.

Неоснователно е и възражението, че самото регулационно разделяне на първоначалния парцел е прекратило съсобствеността. Регулационният план и кадастралната карта индивидуализират и устройват територията, но по правило не прехвърлят право на собственост и не заместват договор за делба. Когато съсобствен имот бъде разделен по регулация на два нови имота, без последващ вещноправен акт, правата на съсобствениците се пренасят върху новообразуваните имоти в същото съотношение.

Ето защо съдът приема, че и двата поземлени имота – ПИ *** и ПИ *** – са останали съсобствени между страните при квотите, произтичащи от нотариалния акт от 1996 г.: 636/2500 идеални части за държавата и 1864/2500 идеални части за „Дунав“ АД. Отразяването в Акт № 5281/12.12.2012 г. на 636/1298 идеални части от ПИ *** няма конститутивно действие. Актът за държавна собственост удостоверява заявени права, но не е самостоятелен придобивен способ и не може едностранно да преобразува придобитите 636/2500 идеални части от първоначалния терен в 636/1298 идеални части от единия новообразуван имот.

Различен е изводът за твърдения „пети етаж“. За да бъде допуснат един обект до делба, той трябва да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост и да бъде индивидуализиран по начин, позволяващ изпълнение на съдебното решение. Самото използване на израза „надстройка на пети етаж“ в строителното разрешение не доказва автоматично, че е създаден отделен самостоятелен обект, различен от южното крило, придобито от държавата, и от общата административна сграда. Не са представени архитектурни планове и схема на самостоятелен обект, нито доказателства каква точно реална част е изградена над кой конструктивен обем и дали тя може да бъде самостоятелен предмет на собственост.

При тази доказателствена непълнота искът в тази част е неоснователен.

Неоснователен е искът и по отношение на сградите с идентификатори *** и ***. Кадастралното заснемане няма вещноправно действие. То не доказва нито законността, нито собствеността върху строежа. Тежестта да установи придобивното основание и съсобствеността е на ищеца. По делото липсват достатъчни доказателства кой и кога е изградил гаражите, дали са включени в имуществото на праводателя на ищеца, дали са временни или трайни строежи и дали не са изключителна собственост на една от страните. Принципът на приращението не освобождава ищеца от доказване на фактическия състав, включително че постройките са изградени върху съсобствения терен след възникване на съсобствеността и че не е установено друго по смисъла на чл. 92 ЗС.

4

Направеното от третото лице – помагач възражение за придобивна давност не следва да бъде разглеждано като самостоятелно основание за отхвърляне на иска. То е въведено след изтичане на срока за отговор за подпомаганата страна и не може чрез процесуалното участие на помагача да бъде преодоляна настъпилата преклузия.

Независимо от това по същество липсват и доказателства за явно и недвусмислено преобръщане на държането на чуждите идеални части във владение срещу собственика за изискуемия срок.

Съгласно чл. 355 ГПК разноските в делбеното производство се разпределят съобразно стойността на дяловете при извършване на делбата. В първата фаза съдът не присъжда окончателно разноски по съразмерност, освен разноски по присъединени искове или разноски, породени от неоснователно оспорване, каквито в настоящия случай не следва да бъдат отделно присъждани. Произнасянето по държавната такса и останалите разноски следва да бъде извършено с решението по извършване на делбата.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между „ДУНАВ“ АД, ЕИК 827182859, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ж.к. „Локомотив“, ул. „Алея Топола“ № 6, бл. „Божур“, ет. 1 и БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по отношение на следните недвижими имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с площ 1 298 кв.м., с административен адрес: гр.

Русе, ***, при съседи по кадастралната карта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с площ 1 181 кв.м., с административен адрес: гр.

Русе, ***, при съседи по кадастралната карта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***,

ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:

• 1864/2500 (хиляда осемстотин шестдесет и четири върху две хиляди и петстотин) идеални части за „ДУНАВ“ АД;

• 636/2500 (шестстотин тридесет и шест върху две хиляди и петстотин) идеални части за БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА.