Решение № 531 от 14.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Бургас, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501910 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Етажната собственост на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс” гр.Поморие, ул.“Морска“ № 52, Код по Булстат:

177060250, представлявана от председателя на УС на ЕС – Д. П., подадена чрез пълномощник адв.Иванка Кирязова-Кожухарова, против решение № 184 от 31.08.2023 г. , постановено по гр.д.№ 801/2022 г. по описа на РС-Поморие, с което е отхвърлен предявения иск от Етажната собственост на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс” гр.Поморие, против Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“М.“ № *, бл.*, вх.*, ап.*, за приемане за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата 2403 лв. – общият размер на годишна такса за управление, обслужване и поддръжка на общите части на ЕС „Хелиос“ гр.Поморие за периода 2019 г.-2021 г., сумата 255.43 лв. – обезщетение за забавено плащане на таксата за поддръжка за 2019 г. в размер на законната лихва върху същата за периода от 01.07.2019 г. до 22.08.2022 г., сумата 173.99 лв. – обезщетение за забавено плащане на таксата за поддръжка за 2020 г. в размер на законната лихва върху същата за периода от 01.07.2020 г. до 22.08.2022 г., сумата 92.78 лв. – обезщетение за забавено плащане на таксата за поддръжка за 2021 г. в размер на законната лихва върху същата за периода от 01.07.2021 г. до 22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от 22.08.2022 г., до окончателното и изплащане, за които суми е издадена заповед № 244/23.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 515/2022 г. по описа на РС-Поморие. С решението е оставено без уважение искането на ЕС на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс“ за присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Счита се, че съдът неправилно е приел, че ответницата не дължи търсените суми, тъй като не били представени доказателства за взети решения за приемане на бюджет за процесния период. В тази връзка се сочи, че към исковата молба са представени доказателства за определяне размера и основанието на дължимите от собствениците такси, а именно – протокол от ОС на ЕС от 14.07.2016 г., от който е видно, че по т.13 от дневния ред е взето решение за определяне на таксите за управление и поддръжка на общите части, които са диференцирани в зависимост от обекта на собственост. Сочи се, че на посоченото ОС на ЕС е приет и Правилник за вътрешния ред на в ЕС „Хелиос“, в който е определен реда и начина на формиране на таксите за управление, поддръжка и фонд „Ремонт и възстановяване“, като към настоящия момент нито правилника, нито начина на формиране на таксите е променян с последващи решения на ОС на ЕС и същите обвързват етажните собственици, а на основание взетите решения и правилника всички собственици ежегодно получават проформа фактура за дължимите суми. Според въззивника, макар и решенията на проведените през 2018, 2019 и 2020 г. да са отменени от съда като незаконосъобразни, след като няма приета промяна в начина на формиране на вноските на етажните собственици, то важат правилата, приети с решенията на ОС от 2016 г., доколкото ЗУЕС не ограничава действието на вече влезли в сила решения. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г.

Н. Д., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, 2 като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна собственост на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс“, гр.Поморие, против Г. Н.

Д., за приемане за установено, че ответницата дължи на Етажната собственост сумата о т 2403 лв., представляваща общия размер на годишна такса за управление, обслужване и поддръжка на общите части на ЕС „Хелиос“ за периода 2019-2021 г., както и сумата от 255.43 лв. – лихва за забава за плащане на таксата за 2019 г., за периода 01.07.2019 г.-22.08.2022 г., сумата от 173.99 лв. – лихва за забава за плащане на таксата за 2020 г., за периода 01.07.2020 г.-22.08.2022 г., сумата от 92.78 лв. – лихва за забава за плащане на таксата за 2021 г., за периода 01.07.2021 г.-22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.08.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 515/2022 г. по описа на РС-Поморие.

Изложени са твърдения, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, находящ се в комплекс“Хелиос“, гр.П., ул.“М.“ № *, блок * , ап.*, но не е заплатила дължимите от нея такси за поддръжка и управление на общите части и вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за периода 2019-2021 г., в общ размер от 2403 лв., за които задължения тя е била уведомена и са издадени проформа-фактури, като поради неплащане на сумите, ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва за посочените в исковата молба размери и периоди. Твърди се, че с решение по т.10 по Протокол на ОС на ЕС от 10.08.2021 г. Управителят на ЕС е бил упълномощен да предприеме необходимите действия за събиране на неплатените суми от некоректните собственици. Тъй като ответницата не е изпълнила задълженията си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 515/2022 г. на ПРС, срещу която Д. е подала писмено възражение, поради което е предявен и настоящият иск по чл.422, ал.1 ГПК.

В депозирания писмен отговор ответницата Г. Н. Д. е оспорила исковата претенция като неоснователнаа, за което е изложила подробни съображения.

По делото са събрани писмени доказателства, ангажирани от страните за установяване на твърденията и възраженията им.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за заплащане на претендираните суми. Съдът е приел, че по делото не са представени протоколи от проведени ОС на ЕС, от които да е видно, че са приети съответните решения, с които е приет бюджет и е определена вноската, дължима от всеки собственик за поддръжка на общите части на процесната ЕС за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., поради което ПРС е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно 3 по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира обжалваното решение на ПРС за частично неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, а според чл.50, ал.2 ЗУЕС – средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от 1 % от МРЗ за страната.

Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДР на ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по посочения начин в чл.51 ЗУЕС, а съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, чл.11, ал.1, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС – следва да заплаща вноски за фонд „Ремонт и обновление“, което също е приоритет на Общо събрание на Етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОС на ЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС, но когато решенията на ОС са влезли в сила, законосъобразността им не може да се преценява инцидентно от съда.

В случая, не се спори, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ЕС на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс“ в гр.П., ул.“М.“ № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – апартамент № *, ет.*, с площ от 58.72 кв.м. и прилежащи части от 10.24 кв.м.ид.ч. т общите части на сградата, видно от представения Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */05.03.2014 г. на нотариус Г.Недина, рег.№ 607 на НК.

Безспорно е, че на 14.07.2016 г. е проведено ОС на ЕС, на което по т.13 са взети решения за приемане на бюджет за 2016 – 2017 г. и за определяне на таксите за поддръжка на общите части съобразно вида на самостоятелния обект – ателие, едностаен, двустаен апартамент и т.н., посочени по вид на обекта и дължима сума в таблица, неразделно приложение към протокола, както и за определяне на вноските за фонд „Ремонт и обновление“ в общ размер от 90 000 лв., които се разпределят в зависимост от притежаваните идеални части за всеки обект.

По делото не се спори също, че горните решения от 2016 г. са влезли в сила, а 4 на последващите ОС на ЕС, проведени през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., всички взети решения са отменени от съда по реда на чл.40 ЗУЕС като незаконосъобразни.

На 10.08.2021 г. е проведено ОС на ЕС, на което по т.9 от дневния ред е взето решение за приемане на бюджет на ЕС за 2021 – 2022 г., представен към протокола в табличен вид с посочена приходна и разходна част, а по т.10 от дневния ред е взето решение за упълномощаване на УС да събере просрочените задължения, дължими от собствениците за предходни периоди.

От представените проформа-фактури за периода 2019-2021г. е видно, че на ответницата са начислени задължения към ЕС в общ размер от 2403 лв., или по 801 лв. на година, като в годишното вземане е формирано от 261 лв. за фонд „Ремонт“, 320 лв. за управление и обслужване и 220 лв. за охрана.

Във въззивната си жалба ищцовата ЕС пояснява, че в решенията по протокола от ОС на ЕС от 14.07.2016 г. са определени дължимите от етажните собственици суми, диференцирани в зависимост от обекта на собственост, като за студио, какъвто е обекта на ответницата Д., е решено да се заплаща такса за управление и поддръжка на общите части от 263.80 лв. годишно, за охрана – 102.02 лв., за ползване на парка и съоръженията в него – 240.65 лв. и за формиране на фонд „Ремонт“ – част от 90 000 лв., изчислена съответно на притежаваната идеална част за съответния обект. В тази връзка, въззивникът-ищец счита, че доколкото към момента този начин на формиране на таксите не е променян с последващи решения на ОС на ЕС, то същите обвързват етажните собственици.

При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че исковата претенция е частично основателна.