Определение № 23289 от 05.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23289 гр. София, 05.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110165669 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от ответника ..., ЕИК ...с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Претендира, че следва да му бъдат присъдени по-високи от присъдените с решението размери на адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното производство. Оспорва като неоснователно възражението за прекомерност. Поддържа, че следва да му бъдат присъдени пълните размери на разноските, сторени за адвокатски възнаграждения. Евентуално, ако бъдат намалени същите следва с ДДС да са в минималните размери по чл. 7. ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен с ДДС в размер на 2642,50 лева за исковото производство и в размер 1561,25 лева за заповедното производство.

От ищцата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор.

Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.

С решението по делото, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно изхода на спора, фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът е изложил мотиви относно отговорността на страните за разноските. В допълнение следва да се посочи, че присъдените разноски са адекватни на оказана адвокатска защита в конкретното производство и не следва да бъдат определени в по-висок размер. Съображенията на ответника за необходимост от съобразяване на минималните размери на адвокатски възнаграждения с вкл ДДС, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, не следва да бъдат споделени и с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в 1 смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.

Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

По отношение на възражението за разноските за заповедното производство следва да се посочи и че защитата на длъжника в заповедното производство се изчерпва в депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника /в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г./. Поради това и липсва изискване възражението да е мотивирано, а следва единствено да изразява валидно волята на длъжника, че не дължи изпълнение на вземанията, за които е издадена заповедта. Следователно и възражението по чл. 414 ГПК като процесуално действие е равнозначно по фактическа и правна сложност на подаването на молба в смисъла на разпоредбата на чл. 6, ал, 1, т. 5 НМРАВ /действително посочена погрешно в решението/. Като критерий за определяне на намаления размер на възнаграждението съдът е ползвал именно размера от 50 лева, посочен в тази норма в редакцията й, действаща към сключване на договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г. - бр. 68 от 31.07.2020 г., преди изменението с бр. 88 от 4.11.2022 г.

Неприложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., тъй като същата може да се съотнесе само към заявителя, а не и към защитата на длъжника срещу заповедта.

По изложените съображения съдът не намира основание да измени възприетия с решението начин за разпределяне на разноските и не споделя за съответен на конкретното производство предложения от ищеца подход за определяне на разноските, вкл. за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от ..., ЕИК ... молба по чл. 248 ГПК с искане за 2 изменение в частта за разноските на Решение № 15616 от 28.09.2023 г. по гр.д. № 65669/2021 г. на СРС, 118-ти състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3