Определение № 592 от 07.11.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. София, 07.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900191 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. К. К. срещу „О.Б.Б” АД, в качеството й на правоприемник на „Р.Б.“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 60675 лв., ведно с 13.9 % годишна лихва, или 23 844,45лв. , представляваща лихва по договора за периода от 25.07.2007г до 25.06.2012г. по договор за кредит № 175125/05.07.2007г., поради погасяване на задължението по давност към 26.06.2017г., както и поради нищожност на договора, предвид наличието на неравноправни клаузи в него. С исковата молба при условията на обективно съединяване с посочения иск е предявен и иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 60675 лв., ведно с 13 % годишна лихва, считано от 26.06.2017г. по Запис на заповед от 05.07.2007г., издаден като обезпечение на договора за кредит, поради недължимост на главното задължение по договора за кредит.

Ищцата е предявила и положителен установителен иск, за установяване по отношение на ответника, че събраната по изпълнително дело № 481/ 2011г. на ЧСИ Н.Д. сума в размер на 14 640 лв., за периода от 01.08.2019г до 31.08.2024г, е събрана без основание. Претендира се и обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист по ЧГД №1414/2010г . на P C - С., поради недължимостта на главното задължение по договора за кредит от 05.07.2007г.

С исковата молба е направено от ищцата и искане за допускане на обезпечителни мерки по отношение на предявените искове, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 481/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № 793 в КЧСИ, с район на действие – СОС.

Ищцата твърди в исковата молба, че на 05.07.2007 г. между ответника „Р.Б.” ЕАД и „С.Д.” ЕООД е бил сключен договор за кредит, за обезпечение на вземанията по който в полза на банката е бил издаден запис на заповед от 05.07.2007 г. за сумата 60675 лв., ведно с 13 % годишна лихва върху тази сума, считано от издаването му. Записът на заповед е следвало да се предяви за плащане не по-късно от 25.07.2012 г. Издаденият от „С.Д.” ЕООД 1 запис на заповед бил авалиран от ищцата Н. К. и още три физически лица - Й.С., К.С. и К.Н..

Твърди се, че за вземането по записа на заповед ответникът подал срещу ищцата и К.Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1414/2010 г. на РС-С.. На 30.12.2010 г. била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК солидарно срещу посочените длъжници за сумата 60675 лв., представляваща парично задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 22.12.2010 г. до окончателното й изплащане, за сумата 5611,90 лв., представляваща лихва в размер на 13 % годишно върху главницата, считано от датата на издаване на записа на заповед до настъпване на падежа с неговото предявяване на 22.12.2009 г., и сумата 2438,61 лв. разноски. На 21.01.2011 г. бил издаден изпълнителен лист за посочените суми, въз основа на който по молба на банката срещу ищцата и К.Н. било образувано изп. дело № 481/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № 793 в КЧСИ. По образуваното изп. дело били предприети изпълнителни действия за принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист. Длъжникът К.Н. подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като по-късно изпълнителното производство срещу него било прекратено на основание чл. 431, ал. 1, т. 8 от ГПК и същото продължило само срещу ищцата.

В исковата молба ищцата въвежда и довод, че към датата на подаване на заявлението до РС-С. не била дължима цялата сума по договора за кредит от 60675 лв., обезпечен с издадения запис на заповед, поради погасяване на част от сумата от кредитополучателя „С.Д.” ЕООД, а погасените суми не били изискуеми към тази дата.

Сочи, че с договор за цесия от 15.11.2016 г. банката прехвърлила вземането си по договора за кредит № 175125 на „Е.М.” ЕООД. Според ищцата, след като вземането по договора е продадено, отпаднала и необходимостта от неговото обезпечаване с издадения запис на заповед, авалиран от нея. Твърди, че същият договор за кредит бил приключен счетоводно от „Р.” ЕАД като погасен на 27.12.2019 г. след продажбата на „Е.М.” ЕООД, поради което продължаване на принудителното събиране на суми за задължения по записа на заповед след приключването на договора за кредит от страна на банката - кредитор представлявало недобросъвестно поведение и злоупотреба с права.

Ищцата излага и твърдение, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията на банката на стойност 60675 лв., ведно с 13% лихва годишно от датата на издаването му по договор за кредит № 175125/05.07.2007 г. с краен срок на погасяване 25.06.2012 г., но към датата на предявяване на записа на кредотополучателя „С.Д.” ЕООД не били доказани непогасени задължения с настъпил падеж от страна на банката, нито предоставянето на кредита на кредитополучателя. Ищцата счита, че с оглед липсата на изискуемо вземане по каузалното правоотношение по договора кредит, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по цената книга към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи също, че липсва задължение на авалиста, основано на записа на заповед, поради недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на „Р.” ЕАД - няма данни банката да е обявила кредита за предсрочно изискуем на 2 кредитополучателя „ С.Д.” ЕООД, нито срещу последния да са били предприети мерки за погасяване на задълженията му по договора за кредит от 05.07.2007 г.

С оглед на горното, ищцата счита, че сумите по записа на заповед не са изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу нея, поради което не дължи тези суми. Сочи, че като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по нищожен запис на заповед, а алтернативно по несъществуващо задължение, съдът е издал нищожен съдебен акт - заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1414/2010 г., които следва да бъдат обезсилени.

Алтернативно ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради наличието на неравноправни клаузи в него, както и поради преобезпечение по същия. Сочи още като неравноправна клауза т.3 от Общите условия към договора, с която се давало право на банката едностранно да променя лихвения процент по договора.

Ищцата се позовава на изтеклата обща 5 - годишна погасителна давност за вземането по договора за кредит N o 175125/ 05.07.2007, която започвала да тече от датата на изискуемост на последната вноска - 25.06.2012г., и изтичала на 25.06.2017г., до която дата банката не била предявила вземането си, т.е. същото било погасено по давност към 26.06.2017г. Относно лихвите /вкл. и наказателните/ давността била 3 годишна и същата изтекла към 26.06.2015г.

В исковата си молба ищцата се позовава и на решение от 17.05.2022 г. по дело С600/19 тна СЕС, в което последният е приел, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на сила на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение да провери неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя - след изтичането на срока за подаване на възражение - да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато в съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок.

Въз основа на тези твърдения ищцата счита, че не дължи търсените от ответника суми по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. д. № 1414/2010 г. на РС-С. и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп. дело № 481/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Д., поради нищожност на записа на заповед, водеща до нищожност на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, алтернативно - поради погасяване по давност на задължението, поради наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и поради недобросъвестното поведение и злоупотреба с права от страна на банката.

От представените към исковата молба копия от съдебни актове по ч.гр.д. № 1414/2010г. се установява, че същото е образувано по заявление на „Р.Б.” ЕАД за издаване на 3 заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417, т.

9 от ГПК солидарно срещу Н. К. К. и К.Х.Н. за сумата 60675 лв., представляваща парично вземане по запис на заповед, издаден в гр.С. на 05.07.2007г. от „С.Д.” ЕООД и авалиран от Й.М.С., К.Д.С., Н. К. К. и К.Х.Н., както и сумата 5611,90 лв., представляваща част от поетото със записа на заповед задължение на заплащане на лихва в размер на 13 на сто годишно, считано от датата на издаване на записа на заповед до настъпване на падежа с неговото предявяване на 22.12.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Н а 30.12.2010 г. е издадена заповед № 1421 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците Н. К. К. и К.Х.Н. за претендираните суми.

За вземанията по заповедта за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело № 481 / 2011г. по описа на ЧСИ Н.Д., с район на действие СОС.

Съгласно твърденията на ищцата срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК постъпило възражение само от длъжника К.Х.Н., а по отношение на ищцата издадената заповед за незабавно изпълнение влязла в законна сила.

Съдът намира, че така предявените отрицателни установителни искове за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена и влязла в законна сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, са недопустими. Тъй като заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1414/2010 г. на РС-С. е влязла в сила и длъжникът не е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, то всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено от него чрез иск извън хипотезите на чл. 424 и чл. 439 от ГПК. В посочените две разпоредби са предвидени специални способи за защита на длъжника при наличие на изпълнителен титул.

Първата хипотеза на специалната защита на длъжника по чл. 424 от ГПК касае оспорване на вземането на заповедта за изпълнение, основано на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в този срок. Втората хипотеза на защита на длъжника чрез иска по чл. 439 от ГПК е предвидена при предприети срещу него изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като оспорването на вземането може да се основава само на новонастъпили факти след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. Преценката за допустимост на двата иска се прави на база изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба, обуславящи извод за недължимост на вземането по заповедта за изпълнение. Ако в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени такива факти, за ищеца не е налице правен интерес да претендира да бъде установено по исков ред несъществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

В случая в исковата молба ищцата не се позовава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да не са й били 4 известни до изтичане на срока за подаване на възражението срещу заповедта на изпълнение или с които не е могла да се снабди в същия срок. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба възражения - наличието на каузално правоотношение, което записът на заповед обезпечава и ненастъпване на изискуемостта на вземането по това правоотношение, както и възражението за нищожност на записа на заповед - не съставляват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 424 от ГПК. Тези възражения са преклудирани с изтичане на срока за подаване на възражение. Ново обстоятелство по смисъла на чл. 424 от ГПК не е и погасяването на вземането по давност, каквото възражение е направено в исковата молба.