Решение № 48 от 29.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500999 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на „БДЖ-ПП“ ЕООД-Поделение за пътнически превози-Горна Оряховица- гр.Г.Оряховица чрез пълномощника му адвокат Д. Х. от ВАК, въззивна жалба е Решение № 750 от 30.11.2023 година, постановено по гр. д. № 1006/2023 година по описа на РС – Горна Оряховица, с които е уважен предявения иск и е отменено наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата В. Г. Г.. Ответникът е осъден да заплати разноски и държавна такса.

Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост – не бил правилно приложен чл.172 от ГПК при обсъждане на свидетелските показания, като не са изложени мотиви за неприемане достоверността на част от тях, което води и до необоснованост на извода за липса на дисциплинарно нарушение.

Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноските по делото.

В с.з. поддържа жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от името на насрещната страна чрез пълномощника й - адвокат М. С. от ВТАК, която я оспорва с доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Поддържа същото становище в с.з.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и 1 развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в рамките, очертани във въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предявен е иск с предмет преобразуващо субективно право за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка” - чл.358, ал.1, т.1 , вр. с чл.357 от КТ.

Ищецът В. Г. Г. основава претенцията си на твърденията, че работи на длъжност „Началник-влак, пътническо движение“ при „Поделение за пътнически превози - Горна Оряховица“ към „БДЖ - ПП"ЕООД. Със Заповед № 22-02-582/21.04.2023 г. на Директор на Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че на 12/13.03.2023 г., по време на обслужване на влак № 2626, на гара Попово дала сигнал „готово“ до дежурния ръководител движение без да се убеди, че всички пътници са се качили във влака. Отрича да е допуснала вмененото й нарушение, тъй като по време на престоя от 1 минута на гара Попово следила заедно с кондуктора за слизане и качване на пътниците и след като на перона около вагоните не се движели никакви пътници, подала сигнал „внимание“ със сигнална свирка, извикала високо има ли още пътници, кондукторът също свирил сигнал „внимание“, след което той й подал сигнал „готово“ с фенерче от последната врата на четвърти вагон, както и липсвал подаден сигнал „стоп“ от шафнерите на спалните вагони.

Ответникът оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му като неоснователен. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна – наложено е най- лекото дисциплинарно наказание, описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина е установено, тъй като ищцата е подала сигнал „готовност“ за заминаване на обслужвания от нея влак без да се убеди по безспорен начин, че всички пътници са се качили във влака, вкл. не е наблюдавала за безопасно слизане и качване на пътници във влака по време на престоя, поради което двама пътника на перона не са успели да се качат в спален вагон № 30, което счита за нарушение на чл.3, ал.1 и чл.22 от Инструкция за началника на пътническия влак и основните трудови задължения в длъжностната характеристика.

Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 186, чл.187, т.3 и 7 и чл.187, ал.1, т.10 от КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на законите 2 разпореждания на работодателя, неизпълнение на други трудови задължения, със Заповед № 22-02-582/21.04.2023 г. на Директор на Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица за това, че на 12/13.03.2023 г., на гара Попово, В. Г. Г., по време на работа, в качеството си на началник на влак № 2626, по време на престоя на влака на гара Попово е подала сигнал „Готовност“ за заминаване на влака, без да се убеди по безспорен начин, че всички пътници са се качили във влака, в т.ч. по време на престоя на влака в гара Попово не е наблюдавала безопасното слизане и качване на пътниците във влака, при което е допуснала влакът да замине без двама пътника, намиращи се на перона, които не успели да се качат в спален вагон №30.

Посочва се, че това действие е неизпълнение на трудовите задължения и е в нарушение на чл.3, т.1 и чл.22 от Инструкция за началника на пътнически влак и задълженията по длъжностна характеристика да носи лична отговорност за качеството и културата на обслужване на влака, а по-надолу в заповедта се сочи, че не е изпълнила задължението си по чл.126, т.4 и т.13 от КТ – да изпълнява работата си в изискуемото количество и качество, към нарушените текстове се добавя и чл.3, ал.1 от Инструкцията за кондуктора, а липсва текста на чл.22.

Безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК са обстоятелствата на съществуващо трудово правоотношение между страните; длъжността на ищцата; че на процесната дата е изпълнявала трудовите си функции, произтичащи от тази длъжност /началник влак / на конкретното място около полунощ като участник на превозната бригада на влак №2626. Затова въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към фактическите констатации на първоинстанционния в мотивната част на обжалваното решение.

Ищецът не е навел възражение в обстоятелствената част на исковата молба за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ и поради това съдът не дължи произнасяне в тази насока по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна, на основание, че ищецът не е бил изслушан от работодателя си, респ., че последният не е приел неговите писмени обяснения за конкретно дисциплинарно нарушение, когато такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба - така решение № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 909/2015 г., IV г.о., решение № 459/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010 г., IV г.о.

Съгласно чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на найтежкото дисциплинарно наказания се осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението. Поради това заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото 3 на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно /така решение № 78/11.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1835/2017 г., IV г.о. решение № 162/13.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 67/2016 г., IV г.о., решение № 377/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1962/2010 г., IV г.о., решение № 322/7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., III г.о., решение № 464/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2009 г., IV г.о./. Също задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /така решение № 205/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., IV г.о./.

Ищецът не е въвел възражение в исковата молба по отношение на спазването или не на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и поради това съдът не следи служебно без наведен от ищеца довод в исковата молба в този смисъл.

Спорен е въпросът дали ищцата е имала задължение лично да провери за пътници на перона и дали е подала сигнал за потегляне на влака след като е изпълнила вменените й задължения преди подаването му, които ответникът твърди да включват задължение да се убеди по безспорен начин, че всички пътници от гарата са се качили във влака.

Безспорно е по делото, че ищцата е подала сигнала за готовност за потегляне на влака, след като е получила потвърждение от кондукторите на пътническите вагони и при липса на сигнал стоп от шафнерите на спалните вагони, както и че именно това е редът, установен с Инструкция за началника на пътническия влак, дължината на композицията, осветеността на перона, местоположението на свидетелите.

Видно от текста на цитираната инструкция преди да подаде на машиниста разрешителен сигнал за готовността на влака да потегли, ръководителят на превозната бригада /началникът на влака/ е длъжен да се увери, изчака и възприеме следните положения : а/ изходният светофар за обслужвания от него влак е с разрешаващ сигнал; б/получаване на сигнал за готовност от бригадата си , както и в/ лично да се убеди, че няма пречка за тръгването на влака и е време за тръгване-чл.398, ал.1, изр.2-ро от Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, издадена от Министъра на транспорта на основание чл. 29, ал.2 и чл.115 от Закона за железопътния транспорт /обн. ДВ. бр.73/05.09.2006 г./. Това му задължение, е въведено в текстовете на чл.18, чл.19 и чл.20 от Инструкция за началника на пътнически влак от 2010 г., одобрена от изпълнителния директор на „БДЖ“, за която е безспорно, че е сведена до знанието на ищеца и е неделима част от предмета на длъжността му, която трябва да познава. Съгласно чл. 20 от

4

Инструкцията, началникът на пътнически влак във всички случаи преди да даде сигнал "Готовност" е длъжен да е получил сигнал за готовност от кондуктора и се е убедил, че всички врати на вагоните са затворени /вратите на вагоните, които преди и след тръгването на влака не се затварят автоматично/.“ Цитираният в заповедта чл.22 от Инструкция вменява задължение на началникът на пътнически влак, по време на движение и по време на престоите на влака, да взема мерки за предотвратяване на всякаква опасност за движението на влака и пътуващите пътници. В тази връзка конкретно поведение на ищцата в нарушение на тази текст не е описано в заповедта.

От доказателствата по делото се установява, че пътниците със закупени билети от гара Попово са били с места в последния вагон от композицията, който е спален и за който отговаря шафнер. Поради вида на вагона и часа на пътуване спалните вагони са със заключени врати и се отключват от шафнера само при престой на гара, за което е налична информация, че има пътници – слизащи и качващи се на влака. В настоящия случай свидетелите не са могли да се качат, тъй като вагонът не е бил отключен от шафнера. Тъй като последният не е имал информация за качващи се пътници от гара Попово, не е подал сигнал „стоп“ към началника на влака. Подленият по дължина на композицията служител на БДЖ-ПП, наблюдавал перона, е кондукторът на последния пътнически вагон, който не е възприел посочените лица на перона като потенциални пътници, опитващи да се качат на влака. Реално няма противоречие между неговите показания и тези на лицата, подали жалбата, доколкото са се намирали на разстояние един от друг и всеки е възприел обстоятелствата от своята гледна точка. Св. Росен Андреев опитвал неуспешно да отвори вратата на последния спален вагон /безспорно е била заключена и шафнерите на никой от спалните вагони не е очаквал пътници/.