Решение № 11772 от 05.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11772 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.КА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа доклад.ото от И.КА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20231110110418 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно осно.ие чл. 200 КТ.

Ищецът Н. А. Н. твърди, че в резултат на трудова злополука, претърпяна на 17.11.2022г., е получил телесни увреждания – контузия на корема, хеморагичен шок с наличие на кръв в корема, разкъс.е на мезентериума на червата, ретроперитонеален хематом, вследствие на което да са му причинени болки и страдания. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до плащането. Претендира разноски.

Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отго.р на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява за съпричиня.е на резултата от страна на ищеца при условията на груба небрежност. Оспорва и размера на предявения иск. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни из.ди:

По иска по чл. 200 КТ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е настъпила злополука, която е призната за трудова по предвидения в закона ред, в причинна връзка с която търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

1

Безспорно между страните по делото е, че към твърдяната от ищеца дата – 17.11.2022 г., между тях е съществувало трудо. пра.отношение. Не се оспорва и обстоятелст.то, че процесната злополука е призната за трудова с разпореждане № 32279/15.12.2022г. на ТП на НОИ – София град, както и че ищецът вследствие на злополуката е претърпял телесно увреждане.

Приложеното по делото разпореждане №32279/15.12.2022г. на ТП на НОИ – София град /л. 6/ е индивидуален административен акт и официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила, обвързваща съда. Видно от приложен отго.р на писмо на ищеца до ТП на НОИ, разпореждането не е било обжал.о и е влязло в сила. Констатациите в обстоятелствената част на разпореждането са приети въз основа на Протокол № 1 от 22.11.2022г. В протокола се описват обстоятелствата довели до увреждането, като в т. 9 и т. 10 се посочва, че ръко.дителят на екипа и техническият ръко.дител не са предприели необходимите действия по обезопася.ето на работната среда. Съдържащите се в протокола констатации за наличието на функционална връзка между извърш.ата от пострадалия конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и за съществу.ето на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар. функционална връзка между увреждането и изпълня.ата работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, поради което с разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО по дефиниция се счита установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по по.д на изпълня.ата работа.

Такъв кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на цитираните по-горе норми е и причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – неработоспособност или смърт, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен и този елемент, т.е., че претърпените от пострадалия вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията от злополуката. Доказателства за обратното не са представени.

По делото е приложена епикриза от Клиника по хирургия при УМБАЛ „Св.Анна“ АД, гр.София, от която се установява, че на 17.11.2022г. пострадалият е бил приет в клиниката по спешност с данни за хеморагичен шок, торако-абдоминална травма, в резултат на което е проведена спешна оперативна интервенция – при отваряне на коремната кухина са евакуирани около 3 литра кръв, като с оглед констатирани разкъс.ия на мезентериума на тънкото чер. е взето решение за премах.е на около 80 см от неговата дължина. Видно от приложени по делото болнични листове №Е20223755156 от 28.11.2022 г., издаден от МБАЛ „Св.Анна“ АД – Клиника по хирургия, и №230544024D58 от 23.02.2023г. на ДКЦ 1 – Лом ЕООД, за периода от 17.11.2022г. до 27.01.2023г. ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност, а 2 съобразно амбулаторен лист № 230544024D58 от 23.02.2023г., издаден от д- р В. П. – гастроентеролог, същият е диагностициран и с други остри гастрити. Представените писмени доказателства потвърждават изцяло твърдяното увреждане в исковата молба.

По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза, която в заключителната част потвърждава състоянието на ищеца вследствие от злополуката /л. 109-111/.

Причинените телесни увреждания са разкъс.е на тънкочревния опорак c умъртвя.е на този чревен участък; разкъс.е на външната обвивка на сигмоидното чер.; излив кръв в коремната кухина в количест. 3 л; ретроперитонеален кръ.излив и кръ.загубен шок.

Вещото лице описва хеморагичния шок като жи.тозастрашаващо състояние, свързано с несъответствие между обема циркулираща кръв и капацитета на съдо.то русло в резултат от кръ.загуба, което при загуба на кръв от около 40-45 % от общото количест. в организма .ди до прогресивно влоша.е, спиране филтрационната работа на бъбреците, а оттам и до настъп.е на смъртта на пациента. В тази връзка, съобразявайки, че ориентировъчно наличието на кръв в човешкото тяло се определя на около 7 % от телесното тегло, или при мъж с тегло около 70 кг е около 4.900 мл, то загубата на три литра кръв определя като остро жи.тозастрашаващо състояние.

Вещото лице приема, че проведеното жи.тоспасяващо оперативно лечение по отстраня.е на 80 см от тънкото чер. в областта на разкъс.ията на тънкочревния опорак е свързано с постоянни храносмилателни нарушения – .ди до малабсорбция на хранителни вещества (нарушено всмук.е) и малдигестия (хранителна непоносимост), а също така и възможни мотилитетни нарушения. Посочено е, че пострадалият е изпитвал значителни коремни болки, както от процесната травма, така и от последващото оперативно лечение, особено в ранния следоперативен период, като по същест. уврежданията са от естест. да причинят трайни нарушения във функцията на червата, с дожи.тен характер. В този смисъл не може да се направи прогноза за пълно възстановя.е на лицето, още повече предвид изиск.ията за спаз.е на дожи.тен хигиеннодиетичен режим и необходимостта от по-малко физическо натовар.е.

В о.с.з., проведено на 27.06.2023г., на вещото лице са предявени допълнително представени от процесуалния представител на ищеца болнични листове, след запозна.ето си с които експертът посочва, че същите са относими към процесната травма и не проти.речат на описаното състояние на лицето. Подробно описва дейността на червата като част от храносмилателната система и настъпилите за организма последици вследствие на тяхното разкъс.е. В отго.р на поставени въпроси от процесуалния представител на ответника, вещото лице пояснява, че в процесния случай е абсолютно невъзможно да се възстанови основната функция на чер.то в естествения му вид, тъй като има анатомична липса на част от чер.то, тоест е намалена неговата абсорбационна повърхност. Разяснява, че конкретният процент на намалена способност – на т.нар. малабсорция /намалена способност за всмук.е на хранителни 3 вещества/, респективно малдигестия /намалена способност на човек да поема необходимите му хранителни вещества чрез чревното си хранене/, които състояния се констатират при всички пациенти, зависи от индивидуалните особености на човека, но е категоричен, че няма как естествено да се преодолее липсата на част от чер.то.

Заключението на вещото лице е обосно.о, отговаря на поставените въпроси и се подкрепя от останалите доказателства по делото, поради което съдът го кредитира изцяло.

С оглед тези обстоятелства съдът намира за доказани в процеса настъпилите за ищеца неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с настъпилата трудовата злополука на 17.11.2022 г.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедли.ст. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедли.ст от съда. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедли.ст” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът, на пър. място, отчита внезапността на изживяната от ищеца травма и жестокостта на увреждащото събитие. На следващо място, съдът взема предвид продължителността и интензивността на душевните болки и страдания – по делото бяха събрани множест. еднопосочни доказателства за извършеното спешно оперативно лечение, което ищецът е следвало да претърпи при наличието на опасност за неговия жи.т, в това число 11дневното болнично лечение и полз.ия отпуск за временна неработоспособност от общо 72 дни, както и дълготрайното отражение на физическото и психическото му състояние. От значение са и допълнителните характеризиращи белези на увреденото лице – Н. Н. е бил на едва 28-годишна възраст към датата на злополуката. Увреждането му е трайно и същото е довело до трудности за него във всекидневните му ангажименти, както и в служебен план. В резултат от отстраня.ето на 80 см от тънкото му чер., същият е получил последващи храносмилателни нарушения, в това число остри гастрити, засягащи нормалното функциониране на червата и причиняващи му постоянен дискомфорт в коремната област – дожи.тно състояние без прогноза за благоприятно развитие, отчитайки и обстоятелст.то, че не е възможно дори естествено приспособя.е на останалите части на храносмилателния тракт, във връзка с което може да се направи из.дът, че възстановя.ето на предишното състояние на пострадалия е безспорно непостижимо.

4

От приетите доказателства по делото се установява, че ищецът и към настоящия момент продължава да е физически отпаднал, в депресивно състояние и ограничен откъм възможности за хранителен режим и тежко физическо натовар.е. От разпита на свидетеля С. К. – лице, живеещо на семейни начала с Н. Н., се установява, че същият е прекарал 12 дни в болница вследствие на претърпяната оперативна намеса, през което време жената е била до него. През болничния си престой ищецът е изпитвал силни болки, не е можел да спи, нито да се храни – състояние, което е продължило и след изпис.ето му. Бил е на легло около два месеца и не е можел да се самообслужва, но дори и след като е започнало раздвиж.ето му, лицата са стояли само вкъщи, доколкото на ищеца му се е виело свят при излизане навън и се е оплаквал от болки в стомаха, което е наложило отно. ходене по лекари.

Установява се, че е нарушен жизненият и емоционален стандарт на жи.т на лицето, доколкото мъжът не е свикнал по този начин да не може да помогне с нищо в домакинст.то, в това число и финансо., довело до него.то депресивно състояние, което по същест. потвърждава и наличието на влошено психическо здраве. При преценка на показанията на свидетеля съдът следва да изходи от вероятната заинтересо.ост, но преценени въз основа на чл. 172 ГПК, същите се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което и се кредитират от настоящия състав.

С оглед изложеното и доколкото се касае за трайно пожизнено увреждане, как.то е отстраня.ето на 80 см от тънкото чер. в областта на разкъс.ията на тънкочревния опорак, вследствие на което ищецът следва до края на жи.та си да се съобразява с медицинските проти.показания относно приложимия хранителен режим и физическата си активност, съдът счита, че справедли.то обезщетение е в размер на 50 000 лв.