Определение № 1947 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1947 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002105197 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по обща касационна жалба, подадена от ищците по делото Н. И. И. и Д. И. И., чрез пълномощника им адв.Я. Р. от АК – П., срещу въззивно решение № 203/09.06.2023 г. по гр. д. № 264/2023 г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 120/02.11.2022 г. по гр.д. № 757/2021 г. на РС – Чирпан по чл.344, ал.1 ГПК.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, иска се неговата отмяна и допускане делбата на всички имоти и при посочените в исковата молба квоти на страните. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Претендират се и разноски.

Ответниците по касационната жалба – К. Д. Г., М. Д. П. и С. Д. П., чрез пълномощника си адв. Г. Ж. от АК - С. З., оспорват жалбата с общ писмен отговор. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, придружена е с изискуемото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е посочил предмета на спора, очертан от разминаващите се твърдения на ищците, от една страна, и на ответниците- от друга, относно съсобствеността на два от трите обекта на делба, посочени от ищците, а именно относно многофамилната жилищна сграда и постройката на допълващо застрояване, налични в делбения поземлен имот (дворното място) с идентификатор ***. Относно иска за делба на многофамилната сграда ищците сочат това да е една сграда с идентификатор ****, от която ищците имат общо 1/4 по наследяване 1 от баща си И. И., а ответниците сочат същата като състояща се от две построени на калкан жилища(близнаци), именувани в документите за собственост като „източна“ и „западна“ жилищни сгради и представляващи два самостоятелни жилищни обекта със съответните идентификатори ***** и *****, като ответниците възразяват, че по наследяване от Д. и П.

П. само те-ответниците, са собственици на сградата с идентификатор ***** /цялата западна жилищна сграда/, а за сградата с идентификатор ***** /източната жилищна сграда/ сочат теответниците, пак по наследявани от горепосочените лица, да са собственици на общо 1/2 ид.ч. Относно иска за делба на сградата под № 2 на скицата от кадастъра-постройката на допълващо застрояване, ищците сочат също да имат общо 1/4 ид.ч. по наследяване от баща си, а ответниците възразяват, че отново само те-ответниците, са нейни собственици по наследяване от Д. П., който я е построил, и придобил по давност. Относно делбеното дворно място - ПИ с идентификатор ***, не е посочено да е налице разминаване в твърденията на насрещните страни относно съсобственост и дялове- общо 1/4 идеална част за двете ищци по наследяване от баща си, и общо 3/4 ид.части за тримата ответници. Като легитимиращи правата на страните в съсобствеността ищците сочат нотариален акт от 19.071968 г. по н.д.№ 795/1995 г. и нотариален акт от 11.09.1995 г. по н.д.№ 795/1995 г. и наследяване, ответниците се позовават на същите нотариални актове и още на н.а. 161/1995 г., и на наследяване.

Въззивният съд e споделил направените от първоинстанционния съд изводи и крайния резултат, като е потвърдил обжалваното пред него от ищците само първоинстанционно решение, според което от делбата са изключени жилищната сграда означена с идентификатор ***** и сградата, означена с идентификатор **** „Постройка на допълващо застрояване“, като до делба между ищците и ответниците са допуснати само : 1/ дворно място - ПИ с идентификатор *** и 2/ разположения в това дворно място самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1540/03. 09.2018 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 21.10.2021 г., адрес на поземления имот: [населено място], който самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ****, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, и е обекта на две нива, без данни за площ по документа, при конкретно описани съседи на всяко ниво, и при квоти : за Н. И. И. и за Д. И. И. /ищците/ – за всяка по 1/8 идеална част от ПИ с идентификатор *** и по 3/12 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; и за К. Д. Г., за М. Д. П. и за С. Д. П. /ответниците/- за всеки по 2/8 идеални части от описаните в ИМ имоти и по 2/12 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.

Въззивният съд, въпреки направеното препращане по чл.272 ГПК, е изложил и свои мотиви по същество на спора относно съсобствеността на имотите, предмет на иска за делба, и дяловете на страните, при ограничението по чл.269 ГПК поради липсата на изложени с въззивната жалба конкретни доводи за неправилност. Приел е, че процесният поземлен имот с идентификатор № *** по действащия кадастрален план на [населено място], е съсобствен, по силата на нотариален акт за дарение и за учредяване право на строеж от 19.07.1968 г., вписан под № 235, том II, нот.д. № 384/1968 г. на районен съдия при РС - Чирпан, с който 2 дядото на страните М. П. И. е прехвърлил на синовете си И. М. И./П. (наследодател на ищците) и Д. М. П. (наследодател на ответниците) по 1/4 идеална част от празното дворно място на всеки от тях и им е учредил и право на строеж на жилищна сграда.

От представените писмени документи: проект за строеж, схеми на обектите в жилищната сграда (схема № 15-1287616-26.11.2021 г. и схема № 15-1287606-26.11.2021 г. на СГКК) и протокол № 26/17.04.1998 г. за дадена строителна линия и ниво на Община Чирпан е установено, че дядото М. П. И. и бащите на страните - Д. М. П. и И. М. И., са построили заедно многофамилна жилищна сграда, състояща се от две, построени на калкан жилища (близнаци), наименувани в документите за собственост като „източна“ и „западна“ жилищни сгради, представляващи два самостоятелни жилищни обекта със съответни идентификатори ***** и ***** по действащия кадастър на [населено място]. С нотариален акт от 11.09.1995 г., вписан под № 161, том II, н.д. № 794/1995 г. на районен съдия при Ч., Д.

М. П. и П. С. П. са признати за собственици на цялата западна жилищна сграда и на 1/2 идеална част от източната жилищна сграда. От приложения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 11.09.1995 г., вписан под № 24, том III, н.д.

№ 795/1995 г. на районен съдия при ЧРС, е установено, че дядото М. П. И. е прехвърлил на сина си Д. М. П. и на снаха си П. С. П. 1/2 идеална част от дворно място, заедно с една втора идеална част от жилищната сграда в източната част.

Предвид посочените писмени доказателства, въззивният съд е приел, че ответниците К. Д.

Г., М. Д. П. и С. Д. П., в качеството си на наследници на Д. М. П. и П. С. П., са собственици, съответно на 3/4 идеални части от дворното място, цялата западна жилищна сграда и 1/2 идеална част от източната жилищна сграда, а ищците Н. И. И. и Д. И. И., като наследници на И. М. И., са собственици на 1/4 идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *** и на 1/2 идеална част от източната жилищна сграда с идентификатор *****. Сградата № 2 на представената скица от кадастъра, означена с идентификатор **** „Постройка на допълващо застрояване“, съгласно строителните книжа е построена през 1992 г. от Д. М. П., наследодател на ответниците, с предназначение „гараж“. Поради липсата на оспорване владението на тази сграда от наследодателя на ответниците, въззивният съд го е приел за безспорно установено, и тъй като от построяването е ползвана като гараж и производствена сграда от Д. М. П. и неговото семейство, спокойно и необезпокоявано, без прекъсване повече от десет години, то тази сграда е собственост на Д. М. П., съответно на неговите наследници и следва да бъде изключена от делбата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са въпроси: Има ли право съда да напъти страните към изясняване на фактическата обстановка при въпроси свързани с изясняване на придобивно основание различно от наследяване и покупко – продажба. При въпроси свързани с доказване на придобиване чрез дарение или завещание, при извършване на оспорване на същото, както и при свързани с това въпроси относно валидността на правните действия и автентичността на извършването им при формално спазване на законовите изисквания. Твърди се, че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, и за уеднаквяване на съдебната практика 3 поради липсата на ясно формулирано правило в закона и на единно виждане в правната теория по въпросите. Сочи се и противоречива практика на ВКС: решение по гр.д. № 485/2009 г. на I г.о., решение по гр.д. № 539/2009 г. на II г.о., Решение по гр.д. № 613/2009 г. на II г.о. и Решение по гр.д. № 736/2009 г. на II г.о.

Формулираните въпроси по начина на поставянето им са неясни, защото от страна на касаторите не е изяснено във връзка с кои мотиви на въззивния съд и/или с кои процесуални действия тези въпроси се отнасят, а само бланкетно се твърди в изложението, че те са от значение за делото и са обусловили изводите на съда. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, извън горепосоченото, е повторено съдържанието на самата касационна жалба, изразяващо се в излагане на твърденията на ищците и на ответниците, на постановеното от съда с диспозитива на решението, и на искането на касаторите да се отмени въззивното решение и да се уважи исковата претенция изцяло. Въззивната жалба на ищците също няма конкретни оплаквания относно определен мотив или процесуално действие на първоинстанционния съд, а само несъгласие с решението и искане делбата да се допусне изцяло според исковата молба. От мотивите на въззивното решение и от книжата по делото не се установява ищците да са оспорили направените от ответниците с отговорите на исковата молба и на поправената искова молба, възражения за наличие на два самостоятелни обекта на собственост в сградата с идентификатор ****, за липсата на съсобственост с ищците спрямо СОС с идентификатор ***** и спрямо сградата на допълващо застрояване с идентификатор ***** и изключването им от делбата, респ. за притежавани от ответниците права върху 1/2 ид.част от СОС с идентификатор *****, нито ищците да са оспорили представените от ответниците писмени доказателства, на които основават възраженията си схеми от кадастралната карта, строителни книжа, нотариални актове. Ето защо поставените въпроси не са обуславящи и не представляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по тях липсва общото основание за селекция, което препятства преценката дали е налице и някое от кумулативно изискуемите специфични предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е основал решаващите си изводи за наличие или липса на съсобственост между ищците и ответниците спрямо делбените обекти, въз основа на доводите и възраженията им, и на приетите по делото доказателства, като правилността на изводите му не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.

В резултат на извършената от касационната инстанция служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на пороци по чл.280, ал.2 ГПК. Констатира се, обаче, очевидна техническа грешка в диспозитива на първоинстанцонното решение при посочване квотите на ответниците, в частите, в които за всеки от тримата ответници К. Д. Г., М. Д. П. и С. Д. П. е призната квота по 2/8 ид.ч. от „описаните в ИМ имоти“, вместо вярното „от ПИ с идентификатор ***“ - последното съответства на останалите абзаци на диспозитива на решението относно двата имота, за които се допуска делбата, и относно имотите, които се изключват от делбата. Грешката следва да се отстрани от първоинстанционния съд по реда на чл.247 ГПК.