Решение № 184 от 31.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20235330200283 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 6444612, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Й. К. В., ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Й. К. В., оспорва законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен. Твърди, че същият не е собственик на МПС, с което е извършено нарушението, поради което неправилно същият е бил санкциониран. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски.

От фактическа страна се установява следното:

На 12.10.2022 г. в 09.53 часа, в град Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“, до № 1 в посока запад, е било заснето извършено нарушение за 1 скорост с л.а. марка „Мерцедес ГЛК ЦДИ 4 Матик“ с рег. № *******, установено с АТСС ARH CAMS1, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 64 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 14 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е Д. Й. К. (на 17 г.) и Т. М. М. (42 г.). Ел. фиш е бил издаден срещу Й. К. В. - баща на непълнолетния съсобственик.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира тези доказателства като обективни, еднопосочни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът констатира, че в конкретния случай е наложена санкция на жалбоподателя в качеството му на родител на единия от установените двама собственици на МПС, с което е извършено нарушението – Д. Й. К. – непълнолетна към датата на извършване на нарушението, но навършила 16годишна възраст. Последното се оценя като неправилно.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАНН, административно-наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

Текстът на цитираната разпоредба е предполагало в случай, че отговорността се насочи към непълнолетния съсобственик, както е сторил наказващия орган, е следвало да се извърши експертиза с оглед установяване въпросът за вменяемостта на непълнолетния и годността му да бъде субект на административно-наказателна отговорност. Положителният отговор на последното би позволило и ЕФ да се издаде директно на непълнолетния съсобственик и санкционирането му, съобразно правилата на чл. 15, ал. 2 ЗАНН - като глобата се замени с обществено порицание.

Отговорността на родителя би могла да се ангажира по правилата на чл.

2

26, ал. 3 ЗАНН – когато се касае за малолетен или непълнолетен между 14 и 16-годишна възраст и само ако родителят съзнателно е допуснал извършването на нарушението - за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

В конкретния случай визираните по-горе правила не са били съобразени от наказващия орган. Неправилно в случая е била ангажирана отговорността на Й. К. В., доколкото последният не е нито собственик на МПС, с което е извършено нарушението, нито е посочен за ползвател с нарочна Декларация, нито пък е родител на малолетен, напълно запретен или непълнолетен под 16-годишна възраст , за когото следва да носи отговорност. Както бе посочено по-горе, по делото се установява, че неговата дъщеря е навършила 16-годишна възраст към датата на нарушението и след положителното установяване на годността й да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, процедурата по съставяне на ЕФ е следвало да се насочи към нея-самата. Както бе посочено по-горе, пред наказващия орган е стояла и възможността за насочване на отговорността към другия съсобственик, който е бил пълнолетен към датата на нарушението и в който случай наказващият орган не би попаднал в хипотеза да съобразява изискванията за непълнолетните нарушители.

Всичко гореизложено обуславя неправилността на обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен, като няма пречка в случай, че се прецени, че не са изтекли сроковете за това, отговорността да се насочи към друго лице.

Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63д от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на възнаграждението се определя 3 в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.

7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не помалко от 400 лв.

Предвид и което искането до този размер следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 400 лева.

Ето защо Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6444612, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Й. К. В., ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. В., ЕГН:

********** сумата от 400 /четиристотин/ лева за направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4