Решение № 157 от 25.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Ловеч, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500242 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и чл.124 от ГПК,вр.със ЗС.

С Решение № 39/07.03.2024г.,пост.по гр.д.№720/2023г. РС-Троян е признал за установено по реда на чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на С. К. Б. от с.Ч и Т. К. М. от гр.П че Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с адрес ***, не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 81476.****** по КККР на с.Ч, с адрес на поземления имот: с. Ч, местност ***, целият с площ от 807 кв. м, трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - за животновъден комплект, категория на земята - осма, при съседи: имоти с идентификатори ***; ***; *** и ***.

Държавата е осъдена да запрати на ищците направените разноски- на Т. К. М. 1500лв. и на С. К. Б. 1500лв.

Постъпила е въззивна жалба от Държавата,представлявана от Министъра на земеделието и храните,чрез юрисконсулт Р. Н.-гл.юрисконсулт на ОД“Земеделие-Ловеч, срещу решението,като го обжалва изцяло.Твърди, че е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени,като се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за 1 собственост на ищците. Твърди, че спорният имот е държавна собственост на основание чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ, а ликвидационният съвет не е имал правомощия да продава и да се разпорежда със земите от стопанските дворове. Прави подробен анализ на ангажираните от ищците доказателства, на които основават правата си на купувачи на спорната земя и заключава,че не са достатъчни да ги легитимират като такива. Акцентира,че съгласно чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ земите в бившите стопански дворове са държавна собственост.

Министърът на земеделието и храните има право да се разпорежда с тях,а обектите остават собственост на организациите по §12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прилагайки нормите на чл.10б,ал.5 от ЗСПЗЗ, чл.24,ал.1 от ЗСПЗЗ, заключава,че спорните земи,в които са били изградени обекти на тези организации, остават държавна собственост. Възразява,че ликвидационните съвети не са имали правомощия да се разпореждат със земеделските земи, намиращи се в бившите стопански дворове. Затова и спорният имот е актуван като държавен и е издаден акт за частна държавна собственост №3275/21.04.2023г., с предоставени права на управление на Министерството на земеделието. Липсата на издаден преди това акт за държавна собственост не е определящ,с оглед правните му последици съгласно чл.70,ал.4 от ЗДС. По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и отхвърли установителният иск. Претендира направените разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. К. М. от гр.Пчрез адв.Я.ЛАК и съвместен отговор със С. К. Б.-от с.Ч,чрез адв.А. Ч.-ЛАК. Считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно и молят да се потвърди. Излагат подробно хронологията на действията по придобиване на спорната земя и се позовават на чл.48а от ППЗСПЗЗ в редакцията към 1994г., където е регламентирано, че при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права,включително и правото на собственост върху земята,в размери,определени по реда на чл.45,ал.3 от ППЗСПЗЗ. Този ред обосновава правото на ликвидационния съвет да се разпореди с прилежащия терен.

Нормативната уредба към момента на провеждане на търга изрично е предвиждала прехвърляне на правото на собственост върху терена наред с правата върху сградата.

Развиват,че към относимия момент-1994г. е съществувал облекчен режим за продажба на имущество на бившите ТКЗС и едва с изменението на §29,ал.1 от ЗСПЗЗ(ДВ-к бр.98/28.10.1997г.) е въведено изискването договорът за продажба на имущество на правоимащите лица от имуществото на бившите ТКЗС да бъде с нотариална заверка на подписите. За обосноваване на правата си се позовават и на останалите ангажирани доказателства- писмени и разпитаните свидетели. Считат,че е доказан и фактът на извършено плащане на определената цена на земята,като излагат доводи за доказателствената стойност на представените вносни бележки. Възразяват, че от своя страна Държавата не е представила Решение №8001/03.08.2000г.на ОСЗ-гр.Троян,на което основава собствеността си. Липсва правно и фактическо основание имотът да се актува като държавна собственост. Молят да се потвърди обжалваното решение и претендират направените разноски.

В съдебно заседание Държавата се представлява от юрисконсулт М. С.-МЗХ,която 2 поддържа въззивната жалба.

Въззиваемите се представляват от пълномощниците им адв.А.Ч. и адв.Я.,които поддържат подадения отговор.

От доказателствата, приложени по гр.д.№720/2023г.по описа на РС-Троян, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта:

С определението по чл.267 от ГПК съдът прие, че въззивната жалба е допустимаподадена е в срок и от легитимирано лице.В срок е подаден и отговорът на въззивната жалба.Няма основание за промяна в тази констатация.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.

По същество.

По делото е представена част от тръжната документация за проведен търг по чл.48,ал.8 от ППЗСПЗЗ, на имущество на ТКЗС в ликвидация-с.Ч. Налице е протокол от м.юни 1994г. за изпълнение на техническите дейности по определяне на нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения,собственост на ТКСЗ в ликвидация-с.Ч. В т.А 1,т.16,за п.ХVІ-Конюшни 2 х 80 глави,е предвидена площ от 785 кв.м.

Приложени са и Обяснителната записка, технологическите изчисления към констатациите, таблица за оценките на земята, заданието за изпълнение, скица на спорния имот от 03.06.1994г.

С протоколи от 09.12.1994г. ликвидационният съвет е удостоверил провеждането на търга и факта,че за Конюшня- запад е спечелен от К.М.Б.., съотв.за Конюшня-изток е спечелен от Т. К. М.. Сключен е Договор за продажба на недвижим имот, спечелен на търг с явно наддаване от 22.12.1994г., между ликвидационния съвет на ТКЗС в ликвидация-с.Ч и К.М.Б..,с който е обективирана покупката на Конюшня- запад в стопанския двор,при описани съседи и граници,и прилежащата земя с площ от 0.785дка, представляващ имот №16 в кв.10 в землището на с.Ч. Оценката на имота е посочена 17178лв.-конюшня и ½ ид.ч. от земята- 8921лв. Вписано е договорът се сключва на основание чл.16 от Наредбата за търговете и чл.18 от ЗС „и има силата на нотариален акт“. Идентичен е договорът,сключен с Т. К. М. за имот конюшня- изток и прилежащата земя,като оценката на имота е 29801лв. за конюшнята и 1/2ид.ч.за земята 8921лв. Представени са две вносни бележки-„заверение по платежно нареждане“ за внасяне на сума 8921лв.,в полза на Републиканския бюджет, с основание „от продажба земя 0.785дка имот №16, квартал №10, землището на с.Ч“,с наредител ТКЗС в ликвидация с.Ч“ .

Не се спори,че К.М.Б.. е починал на 29.01.2006г. и е оставил за наследници дъщеря Б.К.В. и син- ищецът С. К. Б..

3

С Нотариален акт №137,т.ІІ,д.№****,от 03.10.1995г. К.М.Б.. е дарил на сена си С.

Б. недвижими имоти,между които и ½ ид.ч.от стопански двор,без подобрения,закупен на търг с Договор от 22.12.1994г. от ТКЗС в ликвидация,съставляващ имот №16,в кв.10,с площ от 0.785кв.м., в землището на с.Ч.

С Нотариален акт №145,т.ІІІ,рег.№3575,д.508 от 10.08.2023г. Т. К. М. е признат по реда на 587 от ГПК за собственик на по покупка на Сграда с ид.81476.******.1 по КККР на с.Ч,Лов.обл., ,със застроена площ от 218 кв.м., на 1 етаж, с предназначение стопанска сграда, разположена в ПИ с ид. 81476.******. М. е представил Приложение №1 към декларацията си по чл.14,чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ за 1998г.,в която е обявил притежанието стопанската сграда и земята.

Представена е кореспонденция между страните във връзка със спорния имот от началото на м.ХІ.2022г. От Областния управител на Област Ловеч е отговорено,че за селскостопанската сграда, разположена в ПИ с ид.81476.******, липсва акт за държавна собственост. За поземления имот с ид.81476.******,с площ от 807кв.м. по данни от АГКК,е съставен Акт за частна държавна собственост с №3725/21.04.2023г. Актът е приложен и в него е отразено,че е издаден на основание чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ и чл.68 и чл.70 от ЗС.

Имотът е описан като „необходим нормативно определен прилежащ терен с площ от 807кв.м. към селскостопанска сграда“. Приложени са скици на имота и преписката по издаване на акта. Приложен е отговор от ОД“Земеделие“-Ловеч с № РД-12-02-13342/03.11.2022г.,в който се сочи,че описаният в договорите от 22.12.1994г.имот съответства на п.№16 от масив №10,с площ от 0.785кв.м,в м.“***“ по приетия с протокол от м.юни 1994г. парцеларен план на стопанския двор в с.Ч.В КККР имотът е с ид.81476.******,с площ от 807кв.м. и е вписано,че е отреден за животновъден комплекс,частна държавна собственост.

По делото са разпитани свидетели,ангажирани от ищците. Свидетелят Б.Б. а участвал в идентичен търг и е закупил е съседно място. Помни,че предната година са участвали Т. М. и С. Б.. Обяснява,че е закупил сградата и земята,като сумата е превел на ликвидационния съвет. Свидетелят Д.Х. е била член на ликвидационния съвет и помни,че бащата на Б. и М. са закупили чрез търг една конюшня в с.Ч заедно със земята. Обяснява,че цената се е плащала на ликвидационния съвет, след което парите за земята са ги превеждали на Републиканския бюджет. Категорична е,че от тогава само ищците владеят имота и не знае някой да им е оспорвал правата.

Съдът приема показанията на свидетелите за обективни,тъй като са единни и непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема,че съдът е сезиран с претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК – субективно съединени отрицателни искове за отричане правото на собственост на Държавата върху спорния поземлен имот,за което последната се легитимира с Акт за частна държавна собственост с №3725/21.04.2023г.,на основание чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ.

С оглед предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, в доказателствената тежест на ответника е да обоснове правото си на собственост,а на ищците 4 да оборят тези негови твърдения,като докажат своите насрещни права върху имота.

При съобразяване и анализ на ангажираните доказателства съставът напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на претенцията на ищците.

В случая следва да се съобрази,че се касае за земеделски имот, собственост на ТКЗС,в който е изградило сграда- Конюшня, обособена на западна и източна част. Редът за продажба на активите на тези организации (на ТКЗС и др.образувани въз основа на него) е уреден в чл.48,ал.8 от ППЗСПЗЗ-чрез организиран търг за продажба на имуществото.

Съгласно чл.48а от ППЗСПЗЗ(ред.към 1993г.-ДВ бр.72/1993г.) при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери,определени съгласно чл.45,ал.3 от ППЗСПЗЗ. В последния е регламентирано определянето на нормативно необходимите площи,прилежащи към сгради и съоръжения, собственост на тези организации,които се установяват по облекчен ред(по искане на ЛС или служебно от РС“ЗЗ“). Съгласно тази разпоредба ликвидационните съвети са имали право да продават чрез търг земя единствено в случай,че тя е прилежаща на сградата или съоръжението,което се продава. Необходимо е и се изготвя оценка на имуществото. В чл.48а,ал.2(1993г.) ППЗСПЗЗ е регламентиран начинът на заплащане на тръжната цена- стойността на постройките-по сметка на ликвидационния съвет,а на вещните права върху земята –по сметка на Републиканския бюджет. Този ред е потвърден и след изменението на чл.48а от ППЗСПЗЗ с ДВ бр.28/1997г.,като вече не е Републиканският бюджет, а ДФ“Земеделие“.