Определение № 2324 от 15.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2324 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Г. Димитров като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Частно наказателно дело № 20261100203245 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 НПК.

С постановление от 11.02.2026 г. на прокурор в Апелативна прокуратураСофия е потвърдено постановление на СГП от 16.12.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 24973/2025 г. по описа на СГП.

Срещу постановлението на АП-София е постъпила жалба от Д. А. П., като в същата са изложени съображения за неправилност на горепосочения акт на прокуратурата. Изложено е, че прокуратурата не е анализирала събраните по преписката писмени доказателства, вкл. официалната справка от ЧСИ, от която се установява липса на изпълнително дело. Твърди се, че приетото от прокуратурата вписване като „фактическа грешка“ е необосновано и преценката е направена без експертиза и изискване на документи. Релевирани са доводи, че прокуратурата не е изследвала дали документът, въз основа на който е прието наличие на изпълнително дело, не осъществява състав на документно престъпление. Твърди се и бездействие от страна на прокуратурата да извърши проверка по случая за евентуални нарушения на служебни задължения и осъществен състав на престъпление по чл. 282 НК. С оглед на изложеното, от ВКП се иска да отмени постановлението на АПСофия като незаконосъобразно и необосновано.

С разпореждане рег. № 1670/13.05.2026 г. съдията-докладчик е оставил без движение процесната жалба, като е указал на Д. П. да конкретизира кое от постановленията на СГП и АП-София атакува и желае да бъде отменено, респ. по какъв ред.

С писмена молба с вх. № 81067/15.06.2026 г. последният, съобразно дадените указания с разпореждане на съда от 13.05.2026 г., е посочил, че обжалва постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 16.12.2025 г., издадено от СГП. В допълнение е посочено, че съдът следва да изисква всички прокурорски преписки по случая, като разгледа жалбата по реда на чл. 213, ал. 4 НПК. От съда се иска да отмени обжалваното 1 постановление на СГП за отказ за образуване на досъдебно производство, като върне преписката на прокуратурата със задължителни указания по приложение на закона.

Софийски градски съд, след като извърши цялостна служебна проверка на редовността и допустимостта на депозираната жалба, намира, че същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице - подало процесния сигнал до прокуратурата, и в законоустановения 7-дневен срок по чл. 213, ал. 4 НПК. На следващо място следва да се отбележи, че въпреки, че са изложени съображения относно неправилността на постановлението на Апелативна прокуратура-София от 11.02.2026 г., предмет на проверка в случая се явява потвърденото постановление на СГП от 16.12.2025 г., доколкото в този смисъл е конкретизиращата молба на жалбоподателя от 15.06.2026 г.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Въз основа на събраните в хода на проверката писмени материали СГП и АП-София са приели следната фактическа обстановка:

Прокурорска преписка № 24973/2025 г. по описа на СГП е образувана по повод постъпил сигнал от Д. А. П., първоначално подаден до РП-Добрич. В сигнала са изложени твърдения, че в Решение № 574/04.07.2025 г. по гр. дело № 3193/2023 г. по описа на РС-Добрич са посочени неверни обстоятелства, което прави документа с невярно съдържание, както и че с Решение № 927/24.10.2025 г. по същото гражданско дело съдът е отказал да направи поправка на явна фактическа греша, с което са накърнени неговите права.

С решение рег. № 574/04.07.2025 г. по гр. дело № 3193/2024 г. по описа на РС-Добрич, XIV-ти състав са отхвърлени предявените от Д. А. П. срещу Министерство на правосъдието искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 100 лева, представляваща присъдено в полза на ответника Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 10507/2013 г. на АССГ, за събирането на което е образувано изпълнително дело № 3071/2024 г. по описа на СИС при Районен съд-Добрич и недължимост на сумата от 114 лева – разноски по изпълнително дело № 3071/2024 г. по описа на СИС при Районен съд-Добрич – поради погасяване на вземанията по давност. Със същото решение са отхвърлени и предявените от Д. А. П. срещу Министерство на правосъдието искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на образуваното срещу него изпълнително производство по изп. дело № 3071/2024 г. по описа на СИС при Районен съд-Добрич и за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – направени разходи по образуваното от ответника изпълнително дело № 3071/2024 г. по описа на СИС при Районен съд-Добрич, ведно със законната лихва върху претендираните суми. В мотивите към решението съдът посочил, че „По издадения изпълнителен лист 2 и по молба с вх. № 17012/04.09.2012 г. на кредитора е образувано изпълнително дело № 2269/2012 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 в КЧСИ и район на действие Добрички окръжен съд“. Това обстоятелство се оборвало от справка с изх. № 40444/20.10.2022 г. на ЧСИ Л.Т., според която Д. П. нямал висящи изпълнителни дела към 20.10.2022 г.

По молба на Д. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение, в производство по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, е постановено Решение рег. № 927/24.10.2025 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на молителя поради липса на противоречие между волята на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, като допуснатите фактически грешки в мотивите на решението не подлежат на поправка по реда на чл. 247 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка от страна на СГП, последната с Постановление от 19.12.2025 г. е отказала да образува досъдебно производство по пр. пр. № 24973/2025 г. по описа на СГП. В мотивите към постановлението си СГП е посочила, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 282 НК или чл. 308-311 НК или друго престъпление от общ характер, като не се налага и извършване на проверка по реда на чл. 145 ЗСВ. В тази връзка е изложено, че жалбоподателят е имал право да обжалва съответните решения на РС-Добрич, което му е било изрично указано в същите, като прокуратурата няма правомощие да проверява правилността на съдебните актове.

С Постановление от 11.02.2026 г. по пр. пр. № 152/2026 г. по описа на АПСофия е потвърдено горепосоченото постановление на СГП за отказ за образуване на досъдебно производство, като изцяло са споделени доводите в същото. Посочено е, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.

282 НК и чл. 308-311 НК, поради което СГП правилно е приела, че няма правомощие да проверява съдебните актове.

Недоволен от горепосочените постановления на СГП и АП-София, Д. П. е подал жалба срещу тях, която инициирала настоящото производство.

Съдът счита, че обжалваното постановление на СГП, с което е отказано образуването на досъдебно производство по изнесените в сигнала на Д. П. обстоятелства, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

На първо място следва да се посочи, че макар и в случая да не е възложена проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ, от приложените към сигнала документи се установява цялостната фактическа обстановка по случая, като не е необходимо да се събират допълнителни материали, вкл. и посочените от Д.

П. в процесната жалба такива. Същевременно, по делото са приложени всички материали по преписките на РП-Добрич, СГП и АП-София, поради което не е необходимо изискването им, в какъвто смисъл е релевирано искане с уточняващата молба от 15.06.2026 г.

На следващо място, съдът счита, че от приложените по преписката материали се установява, че Д. П. не е длъжник по изпълнително дело № 3

2269/2012 г. по описа на ЧСИ Л.Т., като в този смисъл са приложените две писма-справки от ЧСИ Т.. С оглед на това, отразеното на стр. 4 от Решение рег.

№ 574/04.07.2025 г. по гр. дело № 3193/2024 г. по описа на РС-Добрич, че „По издадения изпълнителен лист и по молба с вх. № 17012/04.09.2012 г. на кредитора е образувано изпълнително дело № 2269/2012 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 в КЧСИ и район на действие Добрички окръжен съд“, не отговаря на обективната истина. Видно е обаче, че в случая се касае за фактическа неточност в мотивите на съдебното решение, която не е повлияла на формираната от съда воля относно предмета на произнасяне по делото. В тази връзка е и постановеното от същия съдия Решение с рег. № 927/24.10.2025 г. в производство по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, в което последният е приел, че в мотивите на постановеното съдебно решение фигурира твърдяното от молителя обстоятелство, което е фактическа грешка, но не подлежи на отстраняване по посочения ред, доколкото не е част от диспозитива на съдебното решение. Доколкото от материалите по делото и съдържанието на постановените по гражданското дело съдебни решения се установява, че се касае за издаден изпълнителен лист от 12.11.2019 г. от АССГ, то очевидно изложеното в съдебното решение от 04.07.2025 г. за образувано изпълнително дело № 2269/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т. срещу Д. П. не отговаря на обективната истина. Отделно от това, никъде съдът не се е позовал на конкретен документ, от който да е извел изводи за наличието на посоченото изпълнително дело. В този смисъл, очевидно е налице фактическа грешка от страна на РС-Добрич при изготвяне на процесното съдебно решение.

Следва да се посочи, че в този смисъл е и Решение рег. № 50/26.02.2026 г. по в.гр. дело № 1/2026 г. по описа на ОС-Добрич, който е потвърдил Решение с рег. № 927/24.10.2025 г. по гр. дело № 3193/2024 г. на РС-Добрич, като е приел, че погрешното посочване в мотивите на решението какви изпълнителни дела са били образувани за събиране на спорното вземане по изпълнителния лист от 12.11.2019 г., в частност погрешното посочване на изп. дело № 2269/2012 г. на ЧСИ Л. Т., не водят да противоречие между волята на съда в мотивите и в диспозитива на съдебния акт. Отделно от това, по същество въззивният съд е приел, че липсва такова изпълнително дело, с което още веднъж е споделил изложеното от контролираната инстанция, че се касае за фактическа грешка единствено в мотивите на съдебния акт, която обаче не води до противоречие във волята на съда.

При така събраните доказателства, съдът счита, че не са събрани данни за извършени документни престъпления по чл. 308-311 НК. На първо място няма каквито и да е индикации РС-Добрич при постановяване на процесното съдебно решение да е бил заблуден с представена справка или друг документ, в който да е отразено, че Д. П. е длъжник по изп. дело № 2269/2012 г. на ЧСИ Л. Т.. Касае за очевидна фактическа грешка от страна на районния съд при изготвяне на съдебното решение в мотивната му част. В този смисъл няма данни за съставяне на неистински документ или такъв с невярно съдържание, 4 които да са послужили за формиране на посочения извод от страна на съда. Не се касае и за извършено документно престъпление от страна на съответния съдия от РС-Добрич, а за фактическа грешка в мотивите на постановеното от него решение.

От друга страна липсват данни и за осъществен състав на престъпление по чл. 282 НК, а именно за нарушаване или неизпълнение на служебни задължения от страна на длъжностни лица, вкл. съответния съдия, постановил процесното съдебното решение, или превишаване на властта и правата му.

Липсват и данни което и да е от действията на съдията да са извършени с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини вреда на жалбоподателя. Следва да се посочи, че процесните две съдебни решения на РС-Добрич са били обжалвани пред ОС-Добрич, който е потвърдил Решение рег. № 927/24.10.2025 г. на РС-Добрич, постановено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, приемайки, че се касае за очевидна фактическа грешка в мотивите към постановеното на 04.07.2025 г. съдебно решение, която обаче не води до противоречие във волята на съда, като се касае за неточно посочване от съда на образуваното изпълнително дело по издадения изпълнителен лист. В този смисъл, съдът приема, че в случая не се касае за умишлено действие от страна на районния съдия от РС-Добрич, постановил съдебното решение от 04.07.2025 г., а за проявена небрежност от страна на последния при изготвяне на мотивите на съдебния акт, изразяваща се в неточно посочване на изпълнителното дело, което е било образувано по процесния изпълнителен лист. Показателно за това е и посочването в два последователни абзаца на съдебното решение на образуване на две различни изпълнителни дела по подадени молби от различни дати, едната от които предхожда със седем години издаването на процесния изпълнителен лист.