Решение № 44 от 25.01.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ПАПАЗОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20214110201398 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на Пл. Й. М., в качеството му на управител и законен представител на *****, ЕИК *******, депозирана срещу Електронен фиш, серия Г № 0024816 на ОД на МВР – Велико Търново, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на процесния електронен фиш, обективиращи неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Христо К. от ВТАК, поддържа депозираната жалба по подробно изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна - ОД на МВР – Велико Търново, редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Процесният електронен фиш е съставен за това, че на 02.09.2020 г., в 18,34 часа, в гр.

Велико Търново, ул. „Васил Левски” до № 17, в посока ул. „Независимост” с автоматизирано техническо средство САИРН m *SPEEDET 2 D с № SD2D0028, е било 1 заснето управление на товарен автомобил „********”, рег. № ***********, собственост на „***********, ЕИК *******, за който собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на търговското дружество, със законен представител – Пл. Й. М., на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева.

От приложената справка за собственост на МПС се установява, че товарен автомобил „********”, рег. № *********** е собственост на „***********.

По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133/20.02.2018 г. на БИМ с приложение на техническо описание и инструкция за експлоатация.

От справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 02.09.2020 г., за МПС с рег. № *********** няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

В обжалвания електронен фиш е посочено, че търговското дружество - жалбоподател е санкциониран за „извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ”, като за „установеното и заснето управление на МПС, за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на посочените дата и място, на „*********** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева.

Законодателят обаче прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т.

2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.

638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

На следващо място, ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, респективно наказателно постановление 2

/чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за приложена съвсем друга диференцирана процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която не е упомената в обжалвания електронен фиш, като правилната правна квалификация, съответстваща на описаното нарушение в текстовата част на електронния фиш би била - чл.

647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Очевидно, законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.

С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено като „нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ” води до невъзможност същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в електронния фиш товарен автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Описаните съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на дружеството жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. По изложените съображения, без да бъде коментирана доказателствената стойност на представения от наказващия орган снимков материал /лист 6 и 7 от делото - снимки, от които не може да се установи от кого са изготвени, кога и къде, като дори и да се обвържат с представената справка по критерии от mOffice, от последната справка не може да се установи с кое АТСС е извършено заснемането/, процесният електронен фиш, серия Г № 0024816 на ОД на МВР – Велико Търново, като незаконосъобразно издаден, подлежи на отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът следва да постанови осъждане на ОД на МВР – Велико Търново да заплати на търговското дружество - жалбоподател сумата от 500,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0024816 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на „***********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: **********, представляван от Пл. Й. М., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на „***********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: **********, представляван от Пл. Й. М. сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4